Останах в болницата цели две седмици, изпитвайки силна болка, но постепенно започнах да се възстановявам. Много пастори ме посетиха. Някои казваха, че Бог ме е поразил, защото съм посещавал адвентната църква. Адвентният пастор ме посети няколко пъти и ми донесе книга, озаглавена „Великата борба”. Имах много време за четене и до момента на изписването вече я бях прочел. Когато адвентният пастор дойде у дома, аз имах много въпроси към него.

След като се възстанових достатъчно, за да проповядвам в моята църква, започнах отново да посещавам адвентистите и да си записвам проповедите на пастора. Разбира се, не му казвах какво правя. Не казвах и на моите църковни членове откъде взимам материалите.

Веднъж адвентният пастор изнесе проповед за съботата. Преписах и нея. След моята проповед църковните членове ме попитаха защо провеждаме богослуженията си в неделя, след като съботата е Божият свят ден.

Внезапно осъзнах, че съм попаднал в капан в резултат на собствената си хитрост. Имах нужда от повече информация, за да отговарям на въпросите на църквата. Посетих адвентния пастор и го помолих да изучаваме Библията заедно, като започнем от темата за съботата. След като проучихме темата, аз му зададох всички въпроси, за които смятах, че моята църква ще зададе. След това свиках всички, за да им обясня същия библейски урок върху съботата. Не всички се заинтересуваха от тази нова истина, но мнозина искаха да научат нещо повече.

Църковните лидери в моята деноминация разбраха, че проповядвам адвентни доктрини. Казаха ми, че ако настоявам да проповядвам като адвентен пастор, не мога да продължа да съм пастор в моята църква. Тогава бях вече повярвал в съботата и в други библейски истини, които научих от записването на проповедите на пастора.

Реших да стана адвентист, църквата ми да стане адвентна и да взема със себе си всички църковни членове, които проявяваха интерес. Неделята се превърна в ден за изучаване на Библията. Няколко адвентни пастори дойдоха да ми помагат да уча хората. Няколко месеца изучавахме Библията усилено и се опитвахме да разберем Божията воля за живота ни и за църквата. След това се проведе кръщение на 20 членове от моята църква, които се присъединиха към адвентното семейство. След известно време бяха кръстени още 13 души. Повече от половината членове на нашата малка църква се присъединиха към Църквата на адвентистите от седмия ден.