Малко след кръщението баща ми ме повика да танцуват на голям празник в чест на духовете в родното ни село. Разтреперих се, когато му отговорих: „Не, аз не танцувам вече.” Той настоя да танцувах, но аз поех дълбоко дъх и му казах: „Намерих сила, която е много по-голяма от магьосничеството.” Знаех, че думите ми са предизвикателство към него и към останалите танцьори. Помолих се Бог да ме пази от всяко зло, което би могло да ме сполети.

Тъй като не се явих на репетицията на танцуващите, някои от тях дойдоха да ми напомнят, че е време за празника. Казах им, че няма да танцувам. Те започнаха да спорят и да се опитват да ме убедят да отида с тях, но аз отказах. Тогава те ме хванаха и ме принудиха да вървя с тях.

Пристигнахме на мястото, където танцьорите се подготвяха за танца. Отново заявих, че няма да танцувам. Някой ми наля насила нещо в устата и аз загубих съзнание. Опитаха се да ме свестят, но аз се събудих едва на следващия ден – денят на церемонията. Направиха всичко възможно да ме накарат да танцуват, макар че аз не можех дори да се изправя на краката си. Накрая баща ми дойде и им нареди да ме оставят намира. Проспах цялата церемония.

След края на празника баща ми ме отведе настрана и ми напомни за клетвите, които съм дал да не разказвам на никого за това, което правим по време на танци. Не след дълго един приятел ми подсказа, че трябва да напусна селото или да се изправя пред смъртна опасност. Тръгнах си и от тогава не съм се връщал.

Бях на 18 години. Нямах работа и пари. Имах само три години образование и не знаех с какво мога да се занимавам. Молих се и Бог не ме изостави. Сега уча занаят, за да мога да се издържам.

Няма да съм в безопасност, ако се върна в селото на баща ми, защото там има хора, които искат да ме убият. Не се страхувам от тях и вярвам, че Исус е по-силен от боговете на вуду. Докато Бог не ме изпрати там, смятам, че е по-разумно да съм далеч от там.