Анхел Мануел Родригес

Съботноучилищни уроци за възрастни
октомври, ноември, декември 2008 г.

Изкупление на кръста

Ключова мисъл: Да осмислим преживяванията на Исус в Гетсимания и на кръста, за да разберем по-добре значението на изкупителната Му смърт.

Един човек завел дело срещу верига за бързо хранене, твърдейки, че наднорменото му тегло и здравословните проблеми, които произтичали от това, са в резултат на факта, че той четири-пет пъти седмично се хранел в един от ресторантите на веригата. За своите проблеми обвинявал компанията, а не себе си!

Всички ние проявяваме подобна склонност - да обвиняваме другите за собствените си грешки. Но Бог не приема извинения; Той държи всеки от нас отговорен за собствените му грехове. Въпреки това точно тук тайната на изкуплението започва да се проявява в пълната си красота. Ако поемем отговорността за своите грехове и имаме истинска вяра в Исус, Бог с желание ни опрощава тези грехове. Когато признаем отговорността си, биваме освободени от наказанието за своя бунт. Но какво става с наказанието? Бог не го отменя ей така. Не, Той го стоварва върху Исус. Как Исус изтърпява нашето наказание - именно това е темата на урока ни тази седмица.

Исус знае точно пред какво ще се изправи през следващите няколко часа. Преживяването е изключително болезнено и мъчително. В мига, в който стигат Гетсимания, Той не може повече да сдържа чувствата Си и ги споделя с Петър, Яков и Йоан (Матей 26:37, 38; Марк 14:33, 34). Езикът, който се използва тук, е много важен.

“И захвана да се ужасява и да тъгува” (Марк 14:33). Гръцкият глагол ekтамбeo, преведен като ужасява, представя разтърсващо емоционално състояние на дълбоко вълнение, причинено от нещо объркващо, удивително и дори дезориентиращо; често придружено от страх, дори ужас и трепет. Матей използва глагола лупeo, преведен като "прескърбен до смърт", за да опише високото ниво на емоционален дистрес, мъка и тревожност (Матей 26:38). Вторият глагол в Марк 14:33 - тъгува (на гръцки - aдемонeo) - изразява още по-ясно тревогата, дистреса и ужаса. Емоционалното и физическото състояние на Исус достига нови и непознати дълбочини на смут и болка. Сякаш мирът, така характерен за Него, е изчезнал; връхлитат Го страх, трепет и тревога. Забележете - Марк казва, че Исус "започва" да се чувства по този начин, когато стига в Гетсимания. Емоционалният Му смут се задълбочава все повече и повече.

И макар да не е посочена конкретната причина за това Негово физическо и емоционално състояние, в светлината на целия Нов Завет можем да стигнем до извода, че Той вече "носи греха на света", а не се чувства така от страх пред онова, което хората ще Му сторят.

“Душата Ми е прескръбна до смърт” (Марк 14:34). Това е начинът, по който самият Исус описва собственото Си състояние пред учениците. "Душата Ми" може да се тълкува като израз на подчертаване - "Аз лично"; или пък да описва всеобхватния характер на преживяването Му. Изразът "прескръбна до смърт" е превод на гръцката дума перилупос, която обикновено означава скръб и мъка, чиято сила и дълбочина не подлежат на измерване. В този конкретен случай силата на мъката довежда Исус до пределите на втората смърт. Той вече започва да поема и да изстрадва съдбата, която трябва да е наша.

В Гетсиманската градина Исус използва метафората на чашата, която ни помага да разберем вътрешните Му чувства. В Библията "чаша" се използва като символ на благословенията, идващи от Господа (Псалм 16:5; 23:5) и на спасението, което Той ни предлага (Псалм 116:13). Но по-често се използва, за да изобрази Божия съд над греха и грешниците (Псалм 75:8). Тази чаша съдържа виното на Неговия гняв срещу нечестивите - Неговия справедлив гняв (Еремия 25:15, 16). Именно този символ използва Исус, когато моли Своя Отец да отнеме чашата от Него - ако е възможно (Матей 26:39; Марк 14:36). Той изпитва самота - изоставен е от учениците Си, но най-вече - от Бога. Търси компанията и подкрепата на учениците, но не намира отклик. И сега, напълно сам, моли Своя Отец да не Го изоставя. Отговорът, който стига до Него от мрака на небесното мълчание, е: "Няма друг начин да бъде спасена човешката раса". Исус доброволно приема волята на Отец.

Исус идва на тази планета, за да умре: "Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина" (Марк 10:45). По естество Бог не може да умре, но за да може да заплати нашия грях и наказанието за него, Той става човек - творение - а творенията нямат живот от само себе си; те могат да умират. В Гетсимания Исус е готов да умре, да отдаде живота Си за незаслужаващите това грешници по целия свят.

В Гетсимания и в събитията, довели Го до кръста, Исус се сблъсква със силите на злото както никога преди. Битката срещу сатанинската мощ достига неописуеми дълбини, като подлага Спасителя на изпитание до самата сърцевина на Неговото същество.

Наред с другите унижения Той е "предаден в ръцете на грешници" (Матей 26:45). Глаголът предава (на гръцки - парадидоми - “да сложа ръце на някого”) е използван няколко пъти, за да опише онова, което става с Исус. Контекстът внушава, че Юда е онзи, който Го предава, но че чрез нечестивото му лично решение по тайнствен начин е приведен в изпълнение Божественият план. Бог е Този, Който предава Христос "за прегрешенията ни" (Римляни 4:25). Но и Христос доброволно се предава за нас, както виждаме от Галатяни 2:20 и Ефесяни 5:2 - текстове, които недвусмислено посочват Неговата саможертва на кръста.

Според Матей 26:45, 46 Исус е предаден в ръцете на грешниците. Използваният глагол внушава идеята за прехвърляне на собственост от едни ръце в други. Наистина вече "Божията светлина се оттегляше от погледа Му и Той бе предаден в ръцете на силите на тъмнината" (Елън Уайт. Библейско ехо и знамения на времето, 1 август 1892 г.). Сега Божият Син е предаден напълно в ръцете на грешниците - с други думи, в ръцете на злите сили. За Него това бе часът "на властта на тъмнината" (Лука 22:53), когато трябва да изпита пълното отделяне от любовта на Отец. Христос влиза в царството на тъмнината напълно сам и именно там - в това царство - трябва да надвие злото веднъж завинаги. Като Бог, въплътен в човешка плът, Той побеждава царството на Сатана.

Лука казва, че Исус влиза в часа на властта на тъмнината (Лука 22:53), а Павел добавя, че Бог "ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете" (Колосяни 1:13, 14). Христос влиза във владенията на тъмнината и изпитва онова, което трябва да преживеем ние. Прави това, за да ни избави от властта на Сатана (Деяния 26:18). Там Той "ограби началствата и властите, изведе ги на показ явно, възтържествувайки над тях чрез Него" (Колосяни 2:15).

На кръста Исус страда неимоверно. Но по същия начин страда и Отец. Бог е в Христос, следователно "Всемогъщият Бог страдаше заедно със Своя Син" (Елън Уайт. Поглед нагоре). Би могло да се каже, че "самият Бог бе разпнат заедно с Христос, тъй като Христос бе едно с Отец" (Елън Уайт. Знамения на времето, 26 март 1894 г.). Що за страдание на Бога е това, което кара Христос да извика: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?" (Матей 27:46).

На кръста Бог преживява нещо, което не е преживявал до този момент - възмездието за греха. "Неговата душа е обгърната от ужасна тъмнина. Отец е оттеглил от Него Своята любов и милост, тъй като в този миг Той стои на мястото на грешника (...) Праведният трябва да изстрада осъждението на Божия гняв - но не защото Бог е отмъстителен! Божието сърце страда с най-голяма мъка, когато Неговият Син - Невинният - понася наказанието за греха. Това разделяне на Божествените сили никога повече няма да се повтори през цялата вечност" (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 7. Стp. 924).

Той умира вместо нас. Няма кой да посредничи между Божията любов и Неговия Син! Второ, в сърцето на Отец няма никаква отмъстителност, след като Неговият Син умира за греховете на света. Той не се радва на смъртта на Сина, но страда заедно с Него. Трето, истинското възмездие, което Бог плаща за нашите грехове, е "разделянето на Божествените сили". Елън Уайт ни въвежда вътре в тайната на отношенията между Отец, Син и Светия Дух, описвайки през какво преминава Бог, докато Исус виси на кръста. Глаголът разделям означава "разтрогвам", "разединявам". Това, което трябва да бъде едно, е разкъсано.

С две думи, чрез Христовата жертва Бог поема отговорността за греховете на света и нещо повече, изстрадва последиците от тези грехове. Възможно ли е Този, Който не може да умре, по един уникален начин - чрез временното разделяне на Божествените сили - да изпита напълно вечната смърт на падналата раса, временно изключвайки Сина от Божественото единство? Спасителният план - изкуплението - разкъсва Триединството, но за един миг. Преживяването на тази изключителна "болка" вътре в Божеството се случва един-единствен път и никога повече.

Ето, толкова струва нашето спасение!

Въпреки че неприятелят - Сатана - със сътрудничеството на някои от управниците на Израел, е този, който режисира Христовата смърт, във върховния момент Исус доброволно предава живота Си на Отец: "Наведе глава и предаде дух" (Йоан 19:30). Употребеният израз внушава, че Той умира, доверявайки се на добротата, благодатта и любовта на Отец. Казва на учениците Си: "Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам" (Йоан 10:17, 18). И сега, когато уреченият миг настъпва, Той прави точно това.

"Свърши се" означава, че съвършената изкупителна Жертва е принесена веднъж завинаги; че чрез нея Небето и Земята отново са свързани. Спасителният план, чиято тайна е съхранявана през вековете, сега се открива напълно пред Всемира чрез доброволната смърт на Божия Син на кръста. Бог е осигурил жертва и сега нейната изкупителна сила е на разположение на всяко човешко същество, което пожелае да погледне към кръста като единственото средство за спасение. Следователно с жертвената система на Стария Завет е приключено. В мига, в който Исус умира, завесата на храма се раздира отгоре додолу (Матей 27:51; Марк 15:38), показвайки, че сега Божието присъствие и нашият достъп до Бога се намират в Жертвата и Личността на Неговия възлюбен Син.

"Свърши се" е вик на триумф. Синът идва да победи Сатана и успява да стори това в слабостта на човешката плът, подложен на смъртно противопоставяне (Евреи 2:14). Окончателното унищожение на Сатана и неговите ангели е подпечатано на кръста.

Победата става явна и се подпечатва с Неговото възкресение, когато силите на злото не могат да задържат Божия Син в гроба. В онова славно неделно утро се изпълняват думите на Исус: "Имам право да го дам [живота Си], и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Отца Си" (Йоан 10:18). "...Живият; бях мъртъв и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада" (Откровение 1:17, 18).

“Човекът не бе принуден да носи греха си и никога няма да разбере ужаса на проклятието, което Спасителят понесе. Нито една скръб не може да се сравни със скръбта на Този, върху Когото Божият гняв се стовари с непоносима мощ. Човешкото естество може да понесе само ограничено количество изпитания и трудности. Човешкото естество се пречупва, но естеството на Христос имаше по-голям капацитет за страдание, тъй като в човешкото Му естество обитаваше Божественото. Агонията, на която бе подложен Христос, разширява и задълбочава виждането ни за характера на греха и за възмездието, което Бог ще нанесе върху упорстващите в злото. Заплатата на греха е смърт, но Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос за каещия се и вярващ грешник” (Коментари на Елън Уайт. АБК. Т. 5. Стp. 1103).

1. Внимателно прочетете цитата от Елън Уайт (по-горе). Същността на онова, което тя казва е, че никога нито един от нас - хората - като ограничени същества, не е понесъл страдания, сравними със страданията на Божия Син. Какво ни подсказва това - колко струва на Бог грехът? Как мисълта, че изстраданото от Христос е по-страшно от всичко, което може да ни се случи, ни помага да разберем как е възможно страданието да съществува в света, сътворен от един любящ Бог? Каква утеха намирате (ако има такава) в мисълта, че Бог е пострадал от греха повече, отколкото някой някога ще страда?

2. Размислете над урока за сряда върху темата за временното разкъсване на Божието Триединство. Кое в тази представа може да ви помогне да проникнете в дълбините на изкуплението? По какъв начин преживяното от Бога е "наказание" за нашите грехове?

3. Какво означава да отдадеш себе си несебелюбиво за другите? Какви примери от ежедневието можете да приведете? Как да практикуваме такова несебелюбиво даване като отделни личности и като църква?

На кръста Исус изпитва в пълнота вечното разделение на грешника от Бога. Самият Бог е в Христос, когато Той заплаща наказанието за греха и изкупва нашите грехове.

Погрешно отпечатана покана в австралийски вестник има удивителен резултат. Пастор Лори Макмъртри рекламирал своята евангелизаторска поредица, но се получило нещо интересно. Един от вестниците по погрешка отпечатал поканата за понеделник вместо за вторник.

Когато пасторът разбрал за грешката, започнал да се чуди какво да прави. Трябвало да извърши голяма подготовка и не можел да си позволи да прекарва вечерите в църквата. Какво щяло да стане, ако някой дойде на семинара в понеделник вечер?

Пасторът почувствал желанието да отиде в църквата в понеделник вечерта. Опаковал проектора, компютъра и материалите за семинара и потеглил към отдалечената църква, където трябвало да се състоят събранията.

Когато пристигнал, паркингът бил празен. Изчакал известно време, но никой не дошъл. Точно когато се канел да си тръгва, една кола се приближила. Пасторът поздравил семейството и им обяснил ситуацията. „Всъщност семинарът е утре” казал той. „Колко жалко отговорили новодошлите. Утре не можем да дойдем.”

Тогава влезте вътре. Ще го проведа само за вас! Поставил проектора и представил темата на Джон и Пат Пайнтер. Когато им дал печатните материали за следващата лекция, те му казали, че не могат да дойдат във вторник вечерта. Пасторът им предложил да им изнесе лекцията в сряда сутринта.

Семейство Пайнтер, членове на друга църква, с радост разбрали, че тук се набляга на Библията. Започнали да посещават адвентната църква и сега са нейни активни членове.

„Сигурен съм, че Господ имаше дял в печатната грешка”– казва пасторът, който никога не се оплакал на вестника за грешката.