Гордън и Розенита Кристо

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2007 г.

Авраам и Сара: изпитана вяра

Забавяйки изпълнението на обещанието за дете, Бог изпита вярата на Авраам и Сара. Много новозаветни автори сочат Авраам като пример на вяра (Римляни 4 гл. и Евреи 11 гл.). По-късно в Евреи 11 гл., на Авраам е заповядано, заради вярата си да принесе Исак в жертва. Авторът описва Авраам като пример за единството на вяра и дела (Яков 2:23, 24).

В Битие Авраам се представя като имащ страх от Бога, гостоприемен, благороден към роднини и слуги, уважаван от царе и други хора. Сара обаче в повечето случаи стои на заден план. В историята за жертвата на Исак – акт, чрез който е проверена вярата на Авраам, Сара дори не е спомената. За първи път Сара се появява, когато предлага Агар на Авраам, при следващото й споменаване тя настоява слугинята и синът й да напуснат дома им.

Въпреки че са хвалени заради вярата си, на моменти тя сякаш не им достига.

Авраам и Сара предлагат първоначално да осиновят техния слуга Елиезер (Битие 15:2, 3). В някои древни ръкописи, датирани преди времето на патриарсите, по отношение на обичая на бездетните двойки се отбелязва, че те могат да осиновят свой слуга или негов син, за да наследи имуществото им. В замяна осиновеният слуга трябвало да осигури погребение на осиновителите. Договорът обаче ставал невалиден, ако родителите междувременно родят собствено дете. Авраам бил в правата си да помисли и за такова разрешение. Това е било приемлив обичай за неговото време.

Минаха двайсет и пет години откакто Авраам и Сара чакаха Божия наследник. С всяка изминала година Бог правеше още по-очевиден факта, че раждането на този син ще бъде чудо.

Въпреки че Авраам и Сара бяха деца на Тара, те имаха различни майки. Когато Бог призова Авраам да напусне неговия дом, една от грижите на Авраам беше посрещането на неизвестността с красива жена. Авраам не можеше да се довери на морала на езичниците, затова поиска от Сара, неговата съпруга, да казва, че той й е брат (Битие 20:12, 13).

По време на глада ханаанците често ходеха до Египет, където полетата бяха напоявани от река Нил. Това не бяха пътешествия за закупуване на храна, а желание да се установят там за малко (Битие 12:10). Обаче избягването на опасността от глада криеше друга опасност. Сара беше на 60 години и красотата й все още караше хората да се обръщат след нея. Страхът на Авраам е бил основателен. Египтяните видяха поразяващата й красотата и известиха Фараона. Трудно е да се представим, как Авраам се е надявал да излезе от тази ситуация по друг начин, не чрез лъжа.

Бог порази Фараон и дома му с тежки язви (ст. 17) и той не изгуби време да върне Сара на съпруга й, като укори Авраам. Наказаният Авраам откри, че египетската етика беше на по-високо ниво от неговата и че недоверието му в Бога беше неоснователно.

Авраам и Сара обаче забравиха този урок. Въпреки че измина доста време, или понеже мина доста време, те повториха същата грешка (Битие 20:2).

Авраам живя 175 години (Битие 25:7), а Сара - 127 (Битие 23:1). Техният син Исак живя 180 г. (Битие 35:28). По същия начин би могло да бъде и днес; сякаш Авраам и Сара бяха на 50, когато Бог им обеща син. Спокойният Авраам се засмя, когато Бог повтори обещанието Си, че ще имат дете.

Малко по-късно трима небесни вестители посетиха Авраам. Докато се хранеха, единият от тях предсказа, че обещаното дете ще се роди след година (Битие 18:10). Като типична бедуинка, Сара стоеше незабелязана, но не пропусна да чуе предсказанието (ст. 12). Нейната усмивка не беше усмивка на радост, а на недоверие.

Павел в Римляни 4:19 говори за неспособността на Сара да има деца. Причината за това беше естествена – тя много бе надхвърлила детеродната възраст. Когато гостите заговориха за проблемите й, тя се опита да скрие неверието си с усмивка. Лъжата не свърши работа и всичко приключи с чувство за неудобство.

Когато обещаното дете се роди, както беше казал Бог, Авраам го кръсти Исак, което значи “той се усмихна” (Битие 17:19). Думата Yitzhak означава силен, избухлив смях. Сара казва: “Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее” (Битие 21:6).

В древните ръкописи, за които вече споменахме, намираме аналогична история. Келимнину се оженил за Шенима. Контрактът гласял, че ако Келимнину е безплодна, тя трябва да поеме инициативата и му даде слугинята си за жена. Детето, което слугинята ще роди, ще бъде на Келимнину.

Сред щедрите дарове, с които Фараон обсипа Авраам и Сара в Египет, бяха слуги и слугини (Битие 12:16). Агар, личната слугиня на Сара, беше египтянка и й беше дадена от Фараон.

Сара първа осъзна грешката си, давайки слугинята си като наложница. Това деяние наруши нейната брачна връзка и донесе скръб на всички. Исмаил е бил на около 17 г., когато Сара отбила Исак, който бил на 3 г. Исмаил се подигравал (еврейската дума е metzahek) на Исак. Не се смеел щастливо, а иронично. Сара почувствала това като заплаха и настояла слугинята и синът й да бъдат изпъдени. Бог се съгласил (Битие 21:12).

Павел добавя, че тези, които се опитват да спечелят спасението си чрез дела са в духовно робство и преследват тези, които са свободни и разчитат на вярата и благодатта за спасение.

Ханаанците от векове са принасяли в жертва децата си. Боговете на амонците и моавците са изисквали жертвоприношения на деца. Асирийците около 800 г. пр. Хр. са принасяли деца в жертва на Бог Адрамелех. Въпреки бунта, обичаят разкрива сериозно обвързване. Никой родител не давал лесно детето си на изгаряне. Практиката била егоистична, защото се жертвало невинно дете в полза на родителите. Меша, царят на моавците, предложил наследника на трона си след едно поражение (4 Царе 3:27).

Израилтяните щели да се сблъскат с този обичай, когато се приготвяли да влязат в обещаната земя. Прочетете Левит 18:21 и специалните инструкции дадени от Бога, относно тази практика. Забележете, че в 4 Царе 16:3 тази практика вече е разпространила влиянието си в Израел и Юда.

Авраам е бил доволен, че Бог не изисква от него жертви, каквито дават езическите му съседи. Неговият син беше дар от Бога. Представете си шока, който е преживял когато Бог му казва да пожертва сина си; представете си как би могъл се чувства, прибирайки се при Сара с кръв по ръцете! Но Авраам познава гласа на Бога и Му се доверява. Всъщност той съобщава на слугите си, че “ще се върнат при тях” (Битие 22:5), като си мисли, че Бог ще го възкреси от мъртвите (Евреи 11:19).

Яков използва Авраам за пример на вяра и дела. Яков 2:22 е ключов стих, който показва как вярата и делата вървят заедно.

Елън Уайт, Патриарси и пророци главата “Изпит на вярата”.

“Това не беше първият случай, когато Авраам представяше Сара за негова сестра. Почти му беше станало навик, но досега това му създаваше проблеми само в Египет. Години наред той използваше тази заблуда с успех, но след горчивото преживяване с Фараон, Авраам стана небрежен по отношение урока за честността…”

“Времето за раждането на обещаното дете наближаваше … Сатана се възползва от слабостта, за да попречи на святия план” – (АБК, т.1).

“Днес имаме нужда вярата на Авраам да освети тъмнината край нас, спираща светлината на Божията любов и духовното ни развитие. Нашата вяра трябва да изобилства с добри дела; вяра без дела е мъртва” – (Е. Уайт, Вярата с която живея).

1. Отговорете на последния въпрос от частта за вторник. Какво можете да научите един от друг?

2. Въпреки грешките вярата на Авраам и Сара е пример за вяра. Каква надежда получавате от тях, и как чрез нея можете да насърчите онези, които чувстват, че техните неуспехи са твърде много и Бог ги е отхвърлил?

3. Нека тези, които желаят, разкажат за времето, когато е трябвало да направят голяма жертва за Бога. Какво можете да научите от техните преживявания?

4. Грешката с Агар донесе много мъка на семейството. Как можете да помогнете на близко семейство, страдащо поради родителска грешка?

Недостига на вяра у Авраам и Сара удвои техните грешки, когато предложиха сами да се погрижат за наследник; излъгаха и се засмяха. Те не са били съвършени хора, но обичаха Бога и изпълняваха Неговите заповеди. Затова са пример за голяма вяра.

Мария Медина израснала в Чили в семейство на баща грубиян. Трябвало да напусне училище още на 15-годишна възраст, за да работи. Година по-късно майка й избягала от дома и я взела със себе си. Забременяла на 18, но предпочела да отгледа детето си сама, вместо да рискува да му създаде дом със същия баща грубиян като нейния. Наела малък апартамент за себе си, бебето, майка си и брат си. Опитвали се да се справят с трудностите според възможностите си.

Когато била на 21 години, съседка адвентистка й дала религиозна литература и й предложила да изучават Библията заедно. На Мария й харесало да чете Библията. За първи път в живота си осъзнала, че Бог я обича. Започнала да посещава Църквата на адвентистите от седмия ден и изпитала истинска радост от връзката си с Бога.

Когато чула за силата на прощението, осъзнала, че трябва да прости на баща си за това, което е причинил на семейството. Алкохолизмът му бил отнел всичко, за което семейството се трудило толкова много, но въпреки това той продължавал да пие. Месеци наред се молила за сила да се срещне с него, докато накрая почувствала, че може да го посети. “Татко – казала тя, - прощавам ти всичко, което стори на мен и на цялото ни семейство. Искам да живея без омраза в сърцето си и затова ти прощавам.”

“Как можеш да ми простиш за онова, което направих на теб и на майка ти?” След това й разказал, че се опитва да спре пиенето, но все още не е успял напълно да се освободи от този порок, макар че вече пиел много по-малко от преди.

Майката на Мария и брат й са глухи. Тя споделяла вярата си с тях, но им било много трудно да се сприятелят с хора от църквата. След време обаче приели адвентната вест и се присъединили към църквата.

Мария се радва, че Бог донесъл толкова добри неща в живота й, който бил започнал толкова зле. Тя с удоволствие говори за вярата си с хората около себе си.