Заблуди в края на времето

Дори в небето, преди да бъде прогонен, Сатана се опитва да заблуди ангелите. „Напускайки поста си до Бога, Луцифер започва да разпространява недоволство сред ангелите. Подмолно и неусетно, прикривайки за известно време истинската си цел под маската на уважение към Него, той започва да възбужда негодувание към законите, които управляват небесните същества, намеквайки, че те им налагат излишни ограничения“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 310).

В Едем той се маскира като змия и използва измама срещу Ева. През цялата история, дори до днес, а даже и след хилядата години, ще използва заблудата (Откровение 20:8), за да постигне целта си.

За съжаление, той е много по-интелигентен, по-силен и по-хитър от всекиго от нас и затова трябва да се държим за Исус и за Неговото Слово, за да се предпазим от уловките му. „А вие, които сте се привързали към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес“ (Второзаконие 4:4). Всъщност изложеният тук принцип е валиден и в наши дни.

Първият урок от това тримесечие говореше за „космическата борба“, която, за съжаление, се прехвърля от космоса върху нашата земя.

Обаче проблемът е, че много хора, включително християни, не вярват в тази велика борба, защото не вярват в съществуването на Сатана. За тях библейските текстове за Сатана или дявол са просто израз на първобитната култура, която се опитва да обясни злото и страданията в света. За твърде много хора днес идеята за буквално, свръхестествено същество, което има зли намерения към човечеството, е образ от научната фантастика, сходен с Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ или нещо подобно.

Книгата „Откровение“ разкрива огромната власт, която ще придобие Сатана над много голяма част от земните обитатели в последните дни, подвеждайки ги не само да се отклонят от спасението, но и да преследват тези, които са останали верни на Исус.

От всички сатанински „замисли” (2 Коринтяни 2:11) – превод на гръцката дума за „ум“ (noemata) – може би най-грандиозната измама е да кара хората да смятат, че той не съществува. Все пак кой ще се пази от могъщ враг, ако не вярва, че е реален? Изумително е колко много хора твърдят, че са християни, и все пак не възприемат сериозно идеята за буквален дявол. Обаче те се придържат към такова мнение само с цената на пренебрегване или пълно изопачаване на множество стихове в Божието Слово, които разкриват делата и ходовете му в този свят, особено с наближаване края на времето. Фактът, че толкова много хора отхвърлят буквалното съществуване на Сатана дори при такива неоспорими библейски доказателства, трябва да ни напомня колко решаващо е наистина да разбираме библейските учения.

Както отбелязахме в един от предишните уроци, Исус предупреждава Своите последователи за измамите в края на времето. Сред тези, на които специално набляга, е появата на лъжехристи и лъжепророци, които „ще заблудят мнозина“ (Матей 24:5).

Лъжехристите и лъжепророците обаче не са единствената измама в края на времето, за която трябва да бъдем предупредени. Нашият враг във великата борба има множество тактики да заблуждава всекиго, когото може. Като християни трябва да бъдем наясно с тези хитрини, а това може да стане само чрез познаване на Библията и съобразяване с нейните учения.

Елън Уайт обяснява какво представляват две от тези огромни заблуди: „Чрез двете големи заблуди – безсмъртието на душата и светостта на неделята – Сатана ще подчини хората на измамите си. Докато първата поставя основите на спиритизма, втората създава връзка на близост с Рим. Протестантите от Съединените щати първи ще протегнат ръка над пропастта, за да хванат ръката на спиритизма. Те ще протегнат ръка над бездната, за да се ръкуват сърдечно с римската власт. И под влиянието на тройния съюз тази държава ще последва примера на Рим за потъпкване правата на съвестта“ (Великата борба. София: Нов живот, с. 366, 367).

Колко е странно, че толкова много години след като тя пише тези думи, виждаме колко повсеместно разпространени продължават да бъдат „тези две големи заблуди“ в християнския свят.

През последните десетилетия се отделя много внимание на истории за хора, които са „починали“ – защото сърцата им са спрели да бият и те не са дишали – обаче са се върнали в съзнание. В много случаи доста от тях разказват за невероятни преживявания на съзнателно съществуване след предполагаемата им „смърт“. Някои разказват как са се носили във въздуха и са гледали отгоре собствените си тела. Други докладват, че са излезли от телата си и са срещнали едно прекрасно същество, изпълнено със светлина и топлота, което им е разкрило истина за доброта и любов. Други разказват за срещи и разговори с мъртви роднини.

Този феномен е толкова често срещан, че дори има научно име – „преживяване, близко до смъртта“ (ПБС). Въпреки че остават спорни, много християни ги използват като доказателство за безсмъртието на душата и за вярването, че при смъртта душата навлиза в друга сфера на съзнателно съществуване.

Обаче тези преживявания са още една изява на една от „двете големи заблуди“. Докато човек вярва, че при смъртта душата продължава да живее под една или друга форма, този човек е силно уязвим за повечето окултни или спиритически измами, които лесно могат да популяризират идеята – открито или по подразбиране – че нямате нужда от Исус. Всъщност повечето хора, които са имали преживявания, близки до смъртта, казват, че при срещата с духовното същество то им е говорило утешителни думи за любов, мир и доброта, но нищо за спасението в Христос, нищо за греха и нищо за идващия съд – най-основните библейски доктрини. Човек би помислил, че докато уж предвкусват християнския живот след смъртта, те би трябвало да предвкусят и най-основите християнски учения. Обаче често разказите им звучат като догмите на „Ню Ейдж“ – и това би могло да обясни защо много от тях „възкръсват“ по-малко предразположени към християнството, отколкото са били, преди да „умрат“.

Колкото и успешно да заблуждава Сатана света за безсмъртието на душата, той също толкова успешно, ако не и повече, узурпира библейската събота и я замества с неделята, и то през по-голямата част от християнската история.

През последните години дяволът е изнамерил друга измама, която подкопава валидността на седмия ден, събота, в човешкото съзнание: еволюционната теория.

Дори най-свободният прочит на тези стихове разкрива два аспекта на библейския разказ за Сътворението. Първо, всичко е планирано и изчислено точно; нищо не е случайно, произволно или безцелно. Писанието не оставя място за никаква случайност в процеса на Сътворението.

Второ, стиховете разкриват недвусмислено, че всяко творение е създадено според вида си, т.е. всяко е отделно и различно от останалите. Библията не казва нищо за общ прародител (като първичната проста клетка) на целия живот на земята.

Дори ако не тълкуваме буквално „Битие“, тези два момента са съвсем очевидни: нищо не е случайно при Сътворението и не съществува никакъв общ прародител за всички видове.

И сега идва Дарвиновата еволюция, която под различните си форми учи на две неща: случайност и общ естествен прародител за всички видове.

Защо тогава толкова много хора тълкуват „Битие“ през призмата на една теория, която в самата си същност противоречи на книгата „Битие“, съответно в нейната същност? Наистина заблудата на еволюцията не само увлича милиони светски хора, но и много християни по име вярват, че могат да я съвместят с християнската си вяра въпреки крещящите противоречия, които споменахме.

Обаче изводите от еволюцията в контекста на последните събития правят опасността дори още по-очевидна. Защо да се приема сериозно един ден – съботата от седмия ден – като паметник не на сътворение за шест дни, а на сътворение, което е отнело около 3 милиарда години (последната предполагаема датировка, според която тогава е възникнал животът на земята)? Еволюцията лишава от смисъл седмия ден, защото превръща шестте дни на Сътворението в мит, подобен на този, че Ромул и Рем са били отгледани от вълци [легенда за митичните основатели на Рим – б.ред.]. И кой човек, вярващ, че сътворението изисква милиарди години вместо шест дни, ще рискува да бъде гонен или убит, защитавайки съботата вместо неделята?

Идеята за троичното естество на Бога присъства навсякъде в Библията. Обаче в контекста на измамите и гоненията в края на времето книгата „Откровение“ разкрива „фалшива троица“, съставена от змея, звяра от морето и звяра от земята в Откровение, 13 глава.

Змеят тук се смята за фалшификация на Отец в това, че сякаш контролира всичко. Той също дава власт, авторитет и престол на звяра от морето, който е фалшификация на Христос. Защо втората сила се смята за такава фалшификация?

Освен че получава властта си от змея, което ни напомня за думите на Исус, че получава властта Си от Отец (Матей 28:18), този морски звяр също като Него преживява смърт, а след това възкресение (Откровение 13:3). Освен това този звяр е описан като упражняващ властта си „четиридесет и два месеца“ или три и половина години – пророческа фалшификация на Христовото буквално служене три и половина години – въз основата на принципа „ден за година“.

Този звяр защитава интересите на морския звяр, така както Светият Дух не прославя Себе Си, но Исус (Йоан 16:13,14). Също както Светият Дух действа могъщо и сваля „огън“ от небето (Деяния 2:3), и звярът от земята извършва нещо подобно (Откровение 13:13).

„В края звярът от земята фалшифицира Петдесетница. С каква цел? За да докаже на света, че фалшивата троица е истинският Бог“ (Jon Paulien, What the Bible Says About the End-Time (Hagerstown, Md.: Review and Herald® Publishing Association, 1998), p. 111.).

Нека да поразсъждаваме още малко върху влиянието на еволюционната теория в контекста на събитията от последните дни, особено по отношение на ролята на съботата. Една от причините Чарлс Дарвин, авторът на теорията, да защитава еволюцията, е, че без да разбира великата борба, не може да примири идеята за злото и страданието с един великодушен и любящ Създател. Заради тази заблуда той търси отговорите в друга посока. Обаче не е случайност също, че към средата и края на XIX век, когато Дарвин ревизира и преработва своята еволюционна теория, Бог издига едно движение, Църквата на адвентистите от седмия ден, което оспорва всичко, защитавано от Дарвиновата теория. Много е интересно, че Църквата на адвентистите от седмия ден, чиято основа, стъпила върху Сътворението, се разкрива от самото ѝ име, започва да расте и да се разпространява почти по същото време, когато набира сила и Дарвиновата теория.

Кой знае дали ако Дарвин беше прочел и повярвал в следните кратки изречения от Елън Уайт, на света нямаше да бъде спестена една от най-грандиозните заблуди на човешката мисъл след геоцентризма и произволното самозараждане: „Въпреки че земята е поразена от проклятието, природата все още трябва да бъде учебник за човека. Сега тя не може да изобразява само добротата, защото злото присъства навсякъде, обезобразявайки земя, море и въздух с оскверняващото си докосване. Там, където някога е бил записан само Божият характер, сега е вписан също и характерът на Сатана, познанието за злото. От природата, която сега разкрива познанието за доброто и злото, човек постоянно трябва да получава предупреждения за последиците от греха“ (Възпитание. София: Нов живот, 1996, с. 22).

Всъщност Дарвин измисля еволюционната си хипотеза въз основа на неправилно разбиране за естеството и характера на Бога и грешния свят, в който живеем. За съжаление, последиците от теорията му превръщат хората в жертва на сатанинските заблуди, особено в последната криза.

По време на среднощна свада в бар в щата Аляска 28-годишният Тони Пуеси свалил на земята човек с един удар.

Мъжът паднал и си ударил главата на земята. Умрял на следващия ден.

Тони бил обвинен в непреднамерено убийство, което се наказва с максимална присъда от 20 години.

„Бях съсипан – казва Тони. Бях изплашен. Целият ми живот като че ли мина пред очите ми.“

В затворническата килия Тони си спомнил за детските години в далечния Шелтън – малко градче в щата Вашингтон. Семейството му никога не било чело Библията, нито посещавало църква. Започнал да пие и да използва наркотици още в юношеските си години. Напуснал училище, преди да завърши 11-и клас. След години се преместил в Аляска, за да работи в индустриалния риболов.

В затвора Тони започнал да се моли отчаяно.

„Казах: Ако има Бог, бих, искам да знам, че е реален.“ Тони, сега на 30 години, разказва в интервю: „Плачех на колене часове наред и виках за помощ.“

Взел Библия от затворническата библиотека и за свое удивление усетил завладяващо чувство на мир и радост, когато започнал да чете. Намерил особена надежда във Второзаконие 31:6, един от първите библейски стихове, които запаметил. Там се казва: „Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави.“

„Докато се молех и четях Библията, Бог извърши чудеса в живота ми“, заявява Тони.

След време служебно назначеният адвокат съобщил, че има добра новина за него. Вероятната присъда цяла да бъде намалена на две до четири години. След това я намалили от една до три години, тъй като сметнали, че убийството е извършено от небрежност.

Веднъж Тони открил малка картичка на рафт в библиотеката: Покана за библийски уроци от адвентното служение „Гласът на пророчеството“. Той я изпратил с искане за уроци и започнал усърдно да ги изучава.

„Удивително е, че бях употребявал алкохол и наркотици и нямах завършено средно образование, но разбирах Библията – казва Тони. – Не е ли чудно? Не е необходимо да си учен, за да разбираш Библията.“

Малко след завършване на библейските уроци Тони бил изправен пред съда. Там Бог извършил чудо. Съдията постановил тригодишна условна присъда и Тони бил освободен.

„Бог ме избави от затвора – разказва той. – Там прекарах общо девет месеца.“

Прочетете повече за Тони Пуеси следващата седмица