„Стани и ходи“ – вярата и изцелението

Ако направите списък с нещата, от които най-много сте се страхували в своя живот, в него задължително ще присъства смъртта на член от семейството или дори вашата собствена смърт. И макар това да е напълно разбираемо, помислете колко земен е този страх. Всичко е свързано със сегашния ни живот. А нима е нужно да се страхуваме точно от това – от загубата на своя земен живот, след като той така или иначе няма да продължи особено дълго?

Ако Бог направи списък с нещата, които най-силно го тревожат, със сигурност би включил в него загубата на член от семейството ни или на самите нас за вечния живот.

Разбира се, Той не е безразличен към физическите болести и смъртта, но е загрижен най-вече за духовните болести и за вечната смърт. Въпреки че Исус изцелява много хора и дори възкресява мъртъвци, това е само временно. Всички те по един или друг начин умират от физическа смърт, с изключение на светиите, възкресени от Исус при собственото Му възкресение (вж. Адвентен библейски коментар, том 5, стр. 550 – амер. изд., и Елън Уайт, Копнежът на вековете. Гл. „Той възкръсна!“, стр. 490, изд. „Нов живот“, София, 1995).

След като изнася Планинската проповед, в която излага принципите на Божието царство, Исус отново се пренася във владението на Сатана – студено, мрачно място, пълно с разлагащи се хора, стенещи за изкупление; място, чиито разбирания често противоречат на всичко, което Той отстоява. А по онова време един от най-очевидните примери за ужаса на сатанинското царство е болестта проказа. Макар понякога да се посочва като форма на Божествено наказание – както в случая с Мариам (вж. Числа 12:9-12) – в по-широкия контекст на Библията тя е въздействащ и ужасяващ пример за това какво означава да се живее в греховен и съкрушен свят.

Прокаженият коленичи пред Исус и казва: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш“. Гръцката дума за „можеш“ е dunamai, също като в думата „динамит“. Тя означава „изпълнен със сила“. „Ако искаш, ти си изпълнен със сила и можеш да промениш живота ми.“ Исус казва, че иска да излекува прокажения, и го прави незабавно.

Сигурно множествата, наблюдаващи случващото се, са изтръпнали при докосването на Христос. Както и при други случаи (например при следващото описано изцеление), Исус би могъл просто да произнесе думите и човекът би бил здрав. Тогава? Защо го докосва?!

„Делото на Христос относно излекуването на прокажения от ужасната болест е илюстрация на делото Му на очистване на душата от греха. Човекът, който отива при Него, е „целият прокажен”. Смъртоносната болест е обхванала тялото му от край до край. Учениците се стараят да предпазят своя Учител от допир, защото който се докосне до прокажен, също става нечист. Но поставяйки ръката Си върху болния, Исус не се осквернява. Неговото докосване дава животворна сила. Проказата е изчистена. Така е и с проказата на греха – дълбоко вкоренена, смъртоносна и неподдаваща се на очистване чрез човешка сила“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, стр. 153, изд. „Нов живот“, София, 1995).

Може би чрез докосването на прокажения Исус показва, че независимо колко лош е нашият грях, Той ще се приближи до хората, пожелали да бъдат опростени, изцелени и очистени от Него.

Има сериозни основания книгата „Даниил“ да отделя толкова внимание на Римската империя (вж. Даниил 7:7, 8, 19-21; 8:9-12, 23-25). И това се дължи на огромната власт на Рим, в това число и по времето на Христос. Но един римски офицер – не само символ, но и изразител на тази власт – идва при Исус. Мъжът е безпомощен пред лицето на общите изпитания и беди, които ни сполитат. Каква поука за ограниченията на земните сили! Най-великите и най-влиятелните водачи, най-богатите хора се оказват безпомощни пред много от обичайните битки в живота. Наистина, без Божията помощ, каква надежда има за когото и да било от нас?

Стотникът е римски офицер, който обикновено отговаря за 80 до 100 войници. На служба в армията в продължение на около 20 години, той няма правото на законно семейство. Ето защо слугата на стотника може би е неговият единствен близък човек.

В онази култура единственият човек, по-презрян от езичника, е прокаженият. Затова офицерът сигурно допуска, че Исус няма да пожелае да влезе в дома му дори ако Исус каже, че ще го направи. С молбата само за слово от Него, а не за действителното Му присъствие, центурионът показва изключителна вяра, която и днес ни напомня: Словото на Исус е също толкова могъщо, колкото и Неговото докосване. Този стотник смята, че за Исус не представлява никаква трудност да излекува някого. Това е същото като офицер да даде заповед на някой войник – нещо съвсем обичайно.

Вижте освен това какво казва Исус в Матей 8:11, 12. Колко сурово предупреждение към тези, на които са били поверени големи привилегии. Ние, адвентистите от седмия ден, също се радваме на големи привилегии и би трябвало да обърнем внимание на това.

Според еврейското мислене единствено Бог има пълномощията да владее над природата и демоните. След като смълчава ужасна буря с една-две думи (Матей 8:23-27), Исус слиза на източния бряг на Галилейското езеро – не само езическа територия, но и място, където живеят хора, обладани от бесове.

Марк 5:1-20 и Лука 8:26-39 прибавят подробности към историята за беснуемия [беснуемите - б. ред]. Демоните се представят като „легион“. Според армейските единици легионът се състои от 6000 войници. Бесовете са изпратени в 2500 свине.

Мнозина са се питали защо демоните молят да бъдат изпратени в свине. Едно предание твърди, че бесовете най-много ненавиждат пустото скитане; те предпочитат някакъв дом дори това да е нечиста свиня. Друго предание обяснява, че демоните се страхуват от водата и сам Исус споменава, че те търсят безводни места (вж. Матей 12:43). Някои еврейски предания дори изтъкват, че е възможно демоните да бъдат унищожени преди последния апокалиптичен Ден Господен.

Но най-важната идея тук е следната: деградиралото положение на хората в тази история е точно разрушителното състояние, което Сатана желае за Божиите чада. Но Исус напълно променя техния живот. Той може и ще премахне всичко, което Сатана се опитва да направи в живота ни, но за онези, пожелали да се предадат на Христос. В противен случай сме безсилни пред Сатана.

Ние сме или на едната, или на другата страна във великата борба. Без значение колко крайно и безкомпромисно звучи това, Исус не би могъл да изрази истината по-ясно, отколкото с думите: „Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява“ (Лука 11:23). На коя страна сме - зависи единствено от нас.

В частта за понеделник обърнахме внимание на думите на Исус към стотника, че не е намерил никой в Израил с толкова голяма вяра. Но по онова време сред народа има един човек, стигнал дотам да желае изцеление на сърцето си повече отколкото телесно оздравяване.

Колко удивително, че първото, с което се заема Исус, след като паралитикът е спуснат при Него, е духовното състояние на човека! Очевидно Той знае точно в какво се състои действителният проблем. Въпреки окаяното физическо състояние на мъжа, Христос знае, че по-важният въпрос е вината на човека поради твърде грешния му живот. Ето защо, като познава желанието му за опрощение, произнася най-удивителните и утешителни думи за всеки, който е наясно с реалността и цената на греха: „Прощават ти се греховете!“.

Елън Уайт допълва: „Но парализираният човек не желае толкова физическо възстановяване, колкото да се освободи от бремето на греха. Ако би могъл да види Исус и да получи уверение за опрощение и мир с Небето, би бил доволен да живее или да умре според Божията воля“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Гл. „Ако искаш, можеш да ме очистиш“, стр. 154, изд. „Нов живот“, София, 1995).

Един адвентен пастор често проповядвал, че най-голямата вяра е тази, която не разчита на изцелението. Това е най-великата вяра: когато гледаме отвъд физическите обстоятелства, а вместо това се съсредоточаваме върху вечните неща. Толкова често молитвите ни касаят физическите ни нужди, и Бог наистина се грижи за тях. Но в Планинската проповед Исус казва: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда“. Така, в крайна сметка, въпреки непосредствените ни физически нужди, е изключително важно да не изпускаме от поглед вечните неща в един свят, толкова запленен от временното и преходното.

Първо, в Матей 8:18-22 виждаме как при Исус идват двама мъже с желанието да станат Негови ученици. И двамата са искрени; и все пак и двамата изглежда са възпирани от нещо. Исус, който знае всичките ни помисли, стига право до същността на проблема. Пита дали първият мъж наистина е готов да се откаже от всичко – включително и от собственото си легло! – за да Го последва. Не е задължително това да означава, че човекът ще изгуби всичките си земни притежания, ако последва Христос, а просто трябва да бъде готов и на това.

След това пита втория мъж дали наистина е готов да Го постави над земното си семейство. На пръв поглед думите Му към втория човек изглеждат сурови. Всичко, което мъжът иска, е да погребе своя баща. Защо да не може първо да го направи и след това да последва Исус особено като се има предвид, че юдейската вяра счита като част от петата заповед осигуряването на подходящо погребение за родителите?

Но някои тълкуватели смятат, че бащата на този човек все още не е мъртъв, нито дори е на смъртно легло. Вместо това човекът просто казва на Исус: „Нека уредя всичко със семейството си и тогава ще Те последвам“.

Оттук следва и отговорът на Исус.

Друг призив към ученичество е записан в Матей 9:9-13 с поканата към Матей, презрения събирач на данъци. Исус познава сърцето му, което очевидно е отворено за истината. Това проличава и от неговата реакция спрямо поканата. Христос със сигурност знае как ще реагира на призива Му някой като Матей. От нашата гледна точка днес трудно бихме могли да разберем колко неприятен за статуквото е призивът към човек като Матей. Виждаме още един пример колко универсален е зовът на евангелието.

Статията: „Ако искаш, можеш да ме очистиш“ в книгата на Елън Уайт „Копнежът на вековете“.

Немците имат поговорка „Einmal ist keinmal“. Преводът й буквално означава „Един път не се брои“. Това е идиоматичен израз за идеята, че ако нещо се случи само веднъж, то не се брои. Не е съществено. Ако се случи само веднъж, сякаш никога не се е случвало. Независимо дали сте съгласни с това, или не, помислете върху този израз в контекста на частта за четвъртък, когато Исус казва на човека, пожелал първо да погребе баща си: „Върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци“ (Матей 8:22). Какво има предвид, когато загатва, че човекът, живият човек, е мъртъв? Е, ако „Einmal ist keinmal“, ако „един път не се брои“, то тогава да се живее на тази земя само веднъж, без след това да настъпва вечността, е все едно никога да не сте се раждали. Сякаш още отсега сте мъртви (вж. Йоан 3:18). Светските философи, които не вярват в живота след смъртта, недоволстват заради безсмислието на живота, съществуващ тук само веднъж, и то само за кратко време, преди да се разпилее във вечността. Какъв е неговият смисъл, питат те, ако след този кратък промеждутък, завинаги изчезваме и потъваме в забвение? Нищо чудно, че Исус произнася тези думи. Опитва се да насочи човека към реалност, по-висша от онази, която този свят сам по себе си би могъл да предложи.

1. Като имате предвид гореизложената теза, върнете се и прочетете историята в Евангелието от Матей, когато Исус се обръща към човека, който желае да погребе своя баща. По какъв начин тя ни разкрива защо е толкова важно да не забравяме голямата картина (и като казваме „голямата“, имаме предвид наистина голямата) във всичко, което правим? Как нашата теология ни помага да разберем точно колко голяма е картината?

2. Не винаги знаем Божията воля за физическото ни изцеление, но винаги познаваме волята Му за духовното ни изцеление. Как това би следвало да повлияе върху духовния ни живот?

3. Кои неща са първостепенни за вас? Направете списък и го споделете със съботноучилищната си група. Какво бихте могли да научите от приоритетите на останалите? Какво ни учат нашите приоритети за самите нас и за възгледите ни за света, за Бога и един за друг? Колко по-различен би бил списъкът, ако го съставяше група атеисти?

Бележка: Част 2 продължава с истории на очевидци от Соломоновите острови, разказани от Карол Бом, съпруга на Уейн Бом, бивш президент на мисията „Соломонови острови“. Сега той служи като ръководител на Хоуп ченъл в Сидни, Австралия.

Една от големите нужди на близкия остров Саво бе цистерна за вода. Адвентистите от острова дадоха цистерната на друга църква, като по този начин удивиха свещеника и цялата общност. Те се зачудиха защо адвентистите ги е грижа дали имат прясна вода за пиене. Така сърцата започнаха да откликват.

Наскоро млади хора от църквата ни в Мбекона отидоха на лагер в Саво и започнаха да дават мълчаливото си свидетелство пред местните. Когато пристигнали, останали изненадани, че ги посрещат като царе. Дори ги поканили да проведат съботното си богослужение в неадвентна църква, като много от местните хора я посетили. На свой ред нашите младежи посетили църквата им в неделя. Пасторът ни дори бил помолен да проповядва. Каква тема избрал? Съботата! Сигурен съм, че е имал здрави нерви.

Младежите ни се сприятелили с много от местните млади хора, някои от които им казали, че искат да станат адвентисти, тъй като адвентните вярващи са хората на Словото и на действието. Отново ги поканили да проведат събрания, а селяните започнали да проявяват интерес и да ги посещават. Главният старейшина Иван Гему ми каза: „Правех планове как да постигнем нещо значимо там, но се оказа, че трябва да тичам колкото се може по-бързо, за да настигна Бога.“

Друга история идва от красивия остров Чойсеул. Регионалният директор и екипът му провеждали там евангелизационни събрания, когато чули за жена, която живеела сама в гората от 30 години и вече била подивяла. Живеела с глутница от десетина кучета. Намерили я едва след няколко дни търсене. След като я открили, останали шокирани от вида на подивялата жена със сплъстена коса и дълги нокти. Внимателно се сприятелили с нея и я поканили да дойде в селото. Тя ги последвала. Постепенно хората от общността започнали да общуват с нея, а тя решила да посещава някои от събранията. Току-що получихме известието, че е откликнала на поканата да предаде живота си на Исус.