Символични действия

Всеки, който изучава Библията, знае, че тя е изпълнена със символи – неща, които представят понятия и идеи, различни от самите тях. Цялата служба в земното светилище например е символично пророчество за плана на спасението. „Значението на еврейската система все още не е напълно разбрано. Дълбоки и всеобхватни истини са загатнати в нейните ритуали и символи. Евангелието е ключът, който отключва нейните загадки. Нейните истини стават ясни, като се запознаваме с плана на спасението“ (Е. Уайт, Притчи Христови. С. 133 – амер. изд.). Чрез символизма на земното светилище или на този в пророческите книги (като Даниил 2, 7, 8 гл. и Откровение), както и в много други случаи, Господ използва символи, за да предаде истината. Междувременно самият Исус в Своите притчи използва символи, за да обясни дълбоки истини.

Самата книга „Еремия” е богата на символика и образност. Тази седмица ще разгледаме някои от тези символи: какви са, какво означават и какви поуки трябва да извлечем от тях за себе си.

Библията е изключително богата на символи. Има най-различни видове, а в повечето случаи те представят истини, по-големи от самите тях.

Още съвсем в началото на Библията можем да видим разликата между опита да изработим пътя си към небето (в жертвата на Каин) и идеята, че това спасение е само по благодат, която ни се дава единствено чрез заслугите на един разпънат Спасител (жертвата на Авел).

„Израелтяните оцеляват, като поглеждат към издигнатата змия. Това поглеждане намеква за вяра. Те оцеляват, защото проявяват вяра в Божието слово и се доверяват на средството, осигурено за тяхното възстановяване“ (Е. Уайт, Патриарси и пророци. С. 431 – амер. изд.).

В целия Нов завет службата в земното светилище служи като изключително подробно символично представяне на спасителния план. По въпроса доколко израелтяните разбират значението на всички ритуали се спори хилядолетия наред. Но няма съмнение, че разбират най-важната от всички преподавани там истини: заместническото изкупление, идеята, че за да бъдат опростени техните грехове, един заместник трябва да умре вместо тях (виж 1 Коринтяни 5:7).

Всъщност, чрез службата в светилището са представени символи не само за смъртта на Исус, но също и за Неговата първосвещеническа служба в небето, за съда преди Пришествието и за окончателното ликвидиране на греха във времето на края.

След като постоянно го отхвърлят и преследват, Еремия очевидно иска да се откаже. Струва ли си да се бори и да воюва за народа си? Понякога определено му се струва, че отговорът е „Не!“.

Обаче е сигурно, че докато наблюдава ръката на грънчаря, той възприема един образ, символ за това как Господ работи с „човешката глина”. Каквито и други истини да можем да открием в образа на грънчаря и глината, той определено ни говори за неоспоримия Божи суверенитет. Тоест, колкото и безнадеждна да изглежда ситуацията от гледна точка на Еремия, символиката на грънчаря и глината му показва, че в края на краищата, въпреки погрешните или дори съзнателно погрешните решения, които хората вземат, Господ управлява света. Той е абсолютният Източник на власт и авторитет, и в края на краищата ще бъде Победител, независимо от това как изглеждат нещата сега.

Векове след Еремия апостол Павел взема този старозаветен образ в Римляни 9 гл. и го доразвива, като всъщност го използва, за да предаде същия урок, който трябва да научи Еремия. Вероятно в Римляни 9:21 Павел дори направо ни насочва към Еремия 18:6. Можем да бъдем сигурни, че въпреки действително свободната човешка воля и решения, и често пагубните последици от злоупотребата с тях, в края на краищата можем да се надяваме в абсолютното върховенство на нашия любящ и себеотрицателен Бог, Чиято любов ни е разкрита на кръста. Злото няма да победи; Бог и Неговата любов ще възтържествуват. Каква невероятна надежда!

В този стих са дадени няколко примера за злините, покварили Юда. Освен че изоставят Господа, кадят на „други богове“ и проливат невинна кръв, те също „направиха чуждо това място“. Еврейският глагол тук означава „правя чужд“, „правя непознат“ или „осквернявам“. Стихът не казва дали „това място“ е самият храм или Ерусалим. Основната идея обаче е, че народът трябва да бъде свят, специален на Господа (виж Изход 19:5, 6), различен и отличаващ се от нациите около тях. Но нещо се обърква. Те изгубват своята уникалност, отличителност, която би ги направила свидетели пред света. Стават като всички останали.

„И съградиха високите места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал – което не съм заповядал и не съм говорил, и на ум не Ми е идвало“ (Еремия 19:5).

Въпреки че идеята за човешки жертви е позната в древния свят, тя е абсолютно неприемлива за Господа, Който забранява на израелтяните да правят това (Второзаконие 18:10). Фразата, преведена по-горе като „и на ум не Ми е идвало“, на еврейски гласи: „не се е появявала в сърцето ми“. Това е идиоматичен израз, който показва, че този обичай е абсолютно чужд и несъвместим с Божията воля. Ако ние, падналите в грях хора, го намираме за отвратителен, представете си каква трябва да е била реакцията на нашия свят Бог!

Въпреки това, с течение на времето деградацията и културата така силно повлияват върху Неговия народ, че те се израждат – дотолкова, щото да възприемат този потресаващ ритуал. Какъв сериозен урок трябва да бъде това за нас – колко лесно можем така да бъдем заслепени от преобладаващата култура, че да се съгласим, дори да вземем участие, в такива обичаи. Ако обаче сме свързани с Господа и в хармония с Неговото слово, както би трябвало да е, ние никога не бихме го одобрили, но бихме били ужасени от него (виж Евреи 5:14).

Както видяхме вчера, нацията е изпаднала в дълбоко отстъпление от вярата. Те не приемат вестта за покаяние. Тогава Бог използва Еремия да извърши едно дълбоко символично действие, което в най-добрия случай да ги накара да осъзнаят опасността, пред която се изправят.

Еремия трябва отново да отиде до къщата на грънчаря. Този път обаче Господ иска той непременно да вземе със себе си свидетели, за да видят точно какво ще направи. Свидетелите трябва да са старейшините и свещениците от Юда (Еремия 19:1). Като водачи, те са отговорни за това какво се случва сред народа. Ето защо трябва да схванат вестта, която Еремия ще им предаде чрез силата на това символично действие. Грънчарската порта (ст. 2), където трябва да строши стомната, трябва да е била близо до работилниците на грънчарите и вероятно точно отвън, близо до нея, те са изхвърляли късчетата от счупените съдове. По този начин символизмът става дори още по-завладяващ.

Каква полза има от един строшен глинен съд? Ако е спукан, би могъл да се използва за нещо, даже и ако не е за основната му употреба. Но Еремия трябва не просто да го спука. Вместо това той трябва да го счупи, превръщайки го в напълно безполезен. Трудно е да си представим, че хората не биха могли да разберат предупреждението от самото действие и последвалите думи. Естествено, да разберат предупреждението и да реагират на него са две напълно различни неща.

Дори още по-стряскаща е явната окончателност на действието. Кой може да поправи един счупен съд? Макар че Господ дава на нацията надежда за бъдещето, в този момент, ако не се обърнат напълно, юдеите са обречени на гибел, те и децата им. Всички места, които са осквернили с мерзостите си и с греховете си, скоро ще бъдат осквернени от труповете им. Може би размерите на тяхната поквара биха могли най-добре да бъдат разбрани чрез големината на наказанието, което тя докарва върху главите им.

Това символично действие причинява известни трудности на тълкувателите, тъй като реката Ефрат (най-честото тълкувание на еврейската дума, но не задължително единственото) е на стотици километри от Ерусалим. На Ездра му трябват четири месеца само в едната посока, за да стигне дотам (Ездра 7:9). За да бъде разбрана вестта по-добре, Бог кара Еремия да го направи четири пъти. Затова някои учени твърдят, че се има предвид някое друго географско място. От друга страна, някои смятат, че големите разстояния, които трябва да измине, му показват точно колко далеч ще бъдат отведени израелтяните. Освен това, след като се върне от такова дълго пътуване, Еремия би могъл по-добре да разбере радостта от завръщането след 70-годишно робство.

Както и да е, поясът в началото е чист и запазен и символизира Ерусалим с храма. Човекът, който носи пояса, е самият Бог. Освен всичко друго, това показва точно колко тясна е връзката между Бог и Неговия народ. Някои коментатори придават значение на факта, че коланът е ленен, същият материал като на свещеническите дрехи (Левит 16:4); все пак, Юда трябва да бъде народ от свещеници (Изход 19:6).

Точно както изгнива поясът, така ще стане и с гордостта на нацията. Както поясът прилепва към кръста на човека, така и народът някога се е държал за Господа и е бил Неговият източник на хвалебствие и слава. Но те се оскверняват и се развалят чрез контактите си с околните култури.

Образът на грънчаря и глината, особено както се вижда от Римляни 9 гл., поставя важния въпрос за това как се опитваме да разберем Божиите действия. Факт е, че често не можем. Това не трябва да ни изненадва, нали? Прочетете Исая 55:8. Като хора, ние имаме съвсем ограничени познания за всички неща, да не говорим за всички Божии пътища.

Тази идея за ограниченото човешко познание се разкрива с така наречения „проблем с референта аз“. Вижте следния пасаж: „Севилският бръснар бръсне всеки, който не бръсне себе си“. Дали Севилският бръснар бръсне себе си? Ако той бръсне себе си, не може да бръсне себе си, защото той бръсне всеки, който не се бръсне. Но ако не бръсне себе си, тогава трябва да бръсне себе си по същата причина – защото бръсне всеки, който не бръсне себе си. Отговорът представлява неразрешим парадокс, който разкрива ограниченията на разума. Следователно, щом разумът се оплита в нещо така обикновено, като кого бръсне Севилският бръснар, колко повече в нещо така дълбоко, като естеството и величината на Божиите действия в света? Обаче в кръста ние притежаваме нещо, което ни дава изобилни основания да се доверяваме на Него и на любовта Му, дори когато случващото се в света е съвсем необяснимо за нас.

„За много хора произходът на греха и причината за съществуването му са източник на голямо объркване. Те виждат действието на злото и неговите ужасни последици – скръб и разрушение – и се чудят как това може да съществува под върховната власт на един Бог, Който притежава безкрайна мъдрост, сила и любов. На тази загадка те не могат да намерят никакво обяснение. И в несигурността и съмненията си са заслепени за ясно разкритите в Божието слово истини, които са решаващи за спасението“ (Е. Уайт, Великата борба. С. 492 – амер. изд.).

1. Какви проблеми представя пред нас идеята за Божието абсолютно върховенство по отношение на въпроса със злото? Как сценарият за великата борба ни помага днес поне отчасти да разрешим трудните въпроси?

2. Какви други символи можете да откриете в Библията? Защо изобщо ги използва Бог? Какви са предимствата на символите?

Нямах намерение да ставам християнин. Срещнах Бог, докато бях в държавното училище с пансион. Всъщност, запознах се с момиче, което ми харесваше. Реших се да я поканя на среща, а след това влязох в нейната стая за учене, за да се опитам да я очаровам. Знаех, че е християнка, но това не ме притесняваше. Когато влязох в стаята, видях, че чете някаква брошура. Седнах и я попитах какво чете. Тя ми предложи една от брошурите и аз се престорих, че я чета, за да й направя впечатление. Когато я поканих на среща, тя любезно отказа, но настоя да продължа да чета. По-късно същата вечер седнах и я прочетох. Това бе урок от „Гласът на надеждата” във връзка с ада. Останах силно обезпокоен. Почти не успях да заспя през нощта.

Често си навличах неприятности, тъй като нарушаваш училищните правила. В съботната сутрин отидох в сградата на администрацията, за да проверя дали са ме хванали в някакво нарушение през седмицата, в резултат на което да са ме наказали с работа в кампуса.

Докато четях списъка, едно момче приближи и ме покани да отидем заедно на богослужение в голямата зала. Не бях ходил на църква от десет години и не се интересувах от религията. Не знам как, но приех поканата. Мисля, че дори той остана учуден, когато приех. Минахме през кампуса и влязохме в голямата зала. Не ми беше хрумвало, че момичето, което поканих на среща, е адвентистка.

Случи се нещо доста необичайно. Имах в джоба си два долар, които смятах да похарча за пиене в събота вечерта. Когато мина кошчето за дарения, самият аз изненадах себе си, като пуснах два долара. По-късно разбрах, че това ме е спасило от пиянство през уикенда.

Открих, че тази група гимназисти се занимава с нещо повече от молитви и пеене. Те имаха силна младежка програма. Бях заинтересуван от това, което правеха, и останах целия следобед, за да ги наблюдавам. Следващата седмица се присъединих към младежкия им клуб. Всички бяха изненадани.

Макар че не бях приел поканата да посетя църква само заради момичето, което харесвах, аз се зарадвах да я видя на богослужението. Тя ме поздрави и ми помогна да се чувствам добре приет на църковните събрания. Въпреки всичко, отказваше да излезе с мене.

Още от първото си посещение в църквата, реших да спра да пуша и да пия. Благодаря на Бога, никога повече не употребявал тютюн и алкохол. След като се отделих от старите си приятели, те започнаха да ми се подиграват за интереса ми към религията. Молеха ме да пийнем заедно и правеха всичко възможно да ме върнат при себе си. Аз отказвах. Намерих си нови приятели в църквата. След още няколко месеца отдадох живота си на Христос и Го последвах, като се кръстих. По онова време бях на 17 години.