Дон Ф. Нойфелд

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2010 г.

Оправдани чрез вяра

С този урок стигаме до основната тема на Посланието към римляните – оправдание чрез вяра. Самият израз е зает от правото. Един престъпник, нарушител на закона се изправя пред съдията и получава смъртна присъда за престъпленията си. Но се явява заместник, поема вината за неговите престъпления, по този начин очиства виновния и той – приемайки този заместник – застава пред съдията не просто със „заличено от досието” престъпление, а с напълно „чисто досие” – сякаш никога не е вършил престъпления и не е бил изправян пред съда. Това е възможно, тъй като заместникът предлага на оправдания престъпник своето собствено, съвършено чисто досие. Така за съда виновният сякаш никога не се е провинявал.

Никой не казва, че човекът е невинен. Точно обратното – виновен е и вината му е доказана. Добрата новина е, че е оправдан въпреки вината си.

В спасителния план всеки от нас е престъпник. Заместникът ни – Исус Христос – има съвършено „досие” и заема нашето място в съда; Неговата праведност бива приета на мястото на нашата нечестивост; така сме оправдани пред Бога – но не заради добрите си дела, а заради Исус, Чиято праведност става наша, когато Го приемем „чрез вяра”. Ето, това означава изразът „оправдание чрез вяра”. Независимо от миналото си, когато приемем Исус, ние заставаме пред Бога с Неговата правда – единствената, която има сила да ни спаси.

Говорете за тази добра вест! Всъщност, най-добрата, защото по-добра от нея не може да има!

Апостолът използва понятието „закон” в неговия широк смисъл – така, както го използват евреите по онова време. Когато чуе термина „тора” (еврейската дума за „закон”), един евреин – дори в наши дни – се сеща за Божиите наставления в първите пет книги на Мойсей, както и за целия Стар Завет като цяло. Моралният закон, заедно с всички негови разширения и добавки в постановленията и съдбите, както и церемониалните предписания, са част от тези наставления. Затова, понятието „закон”, както е употребено тук, всъщност покрива цялата религиозна система на юдаизма.

Да бъдеш „под закон” означава да бъдеш под неговата юрисдикция. Само че законът само разкрива недостатъците и вината на човека пред Бога. Не може обаче да я премахне; всичко, което може, е да подтикне грешника да търси лек за нея.

При съвременното тълкуване на Посланието към римляните – когато юдейските закони вече не са фактор в живота – под понятието „закон” разбираме предимно моралния закон. Той не може да ни спаси повече, отколкото юдейската религиозна система може да спаси евреите. „Спасяване на грешници” – не можете да откриете тази функция в списъка с възможности на моралния закон. А те са: да разкрива Божия характер и да показва на хората какво не им достига, за да отразяват този характер.

Който и закон да имаме предвид – морален, церемониален, граждански или всичките заедно, – спазването на който и да е от тях или на всичките не прави човека праведен в Божиите очи. Всъщност, законът никога не е имал такова предназначение. Точно обратното – неговата задача винаги е била да посочи какво не ни достига и да ни заведе при Христос.

Законът може да ни спаси толкова, колкото симптомите на една болест могат да ни излекуват от самата болест. Симптомите не лекуват; те само показват, че имаме нужда от лечение. Ето, така функционира и Законът.

Тази „нова” правда е противопоставена на „правдата от закона” – правда, която евреите много добре познават. Новата правда е наречена „правдата от Бога”, т.е. – правда, която идва от Бога, осигурена от Бога и единствената, която Той признава за истинска.

Разбира се, това е правдата, която Исус изработва чрез собствения Си живот, докато е в човешка плът. Предлага я на всеки, който я приема чрез вяра не защото я заслужава, а защото има нужда от нея.

„Вярата на Исус” без съмнение означава „вярата в Исус”. Действащата в живота на християнина вяра е нещо повече от интелектуално съгласие и одобрение; повече от признаване на определени факти за живота и смъртта на Христос. Истинската вяра в Исус Го приема като Спасител, Заместник, Гарант и Господ; избира Неговия начин на живот. Доверява Му се и чрез вяра се старае да живее съобразно с Неговите заповеди.

Каква идея за оправданието внушава този текст? Гръцката дума “дикео”, преведена тук като „оправдава”, означава „да направи праведен” или „да счете за праведен”. Тя има същия корен като “дикеосуне” („правда”) и “дикеома” („праведно изискване”). Следователно между „оправдание” и „правда” има тясна връзка, която невинаги се забелязва от пръв поглед и при всички преводи. Да бъдем “оправдани” означава да бъдем „обявени от Бога за праведни”.

Преди оправданието човек е неправеден и следователно неприемлив в Божиите очи; след оправданието се счита за праведен и вече може да бъде приет от Бога.

Това може да стане единствено чрез Божията благодат. „Благодат” значи „благосклонност”, „доброжелателно отношение”. Когато грешникът се обърне към Бога за спасение, да бъде счетен или обявен за праведен – това е акт на благодат. Това е незаслужена благосклонност от Божия страна – престъпникът на закона получава оправдание без каквато и да е заслуга от своя страна, без право на никакви претенции, които да предяви, освен своята безпомощност. Човек се оправдава чрез изкуплението, което е в Исус Христос; което Той му предлага като негов Заместник и Гарант.

В Посланието към римляните оправданието е представено като реален юридически акт в определен момент от времето. В предишния миг грешникът е отвън – неправеден и неприет, а в следващия идва оправданието и човекът е вътре – приет и праведен.

За онзи, който е „в Христос”, оправданието лежи в миналото – в деня, когато се предава напълно на Христос. „Оправдани” (Римляни 5:1) буквално означава „преминали през оправдание”.

Разбира се, ако оправданият грешник падне в грях и отново се върне при Христос, процесът на оправдание се повтаря. Ако приемем, че повторното връщане и повторното предаване на Бога е ежедневно преживяване, то в известен смисъл и оправданието може да се счете за постоянно повтаряща се опитност.

В Римляни 3:25 ап. Павел още повече разширява славната спасителна вест. Използва една изтънчена, предизвикваща въображението дума – „умилостивение”. Гръцката дума тук е “хиластерион” и в Новия Завет е употребена само на две места – тук и в Евреи 9:5, където е преведена като „умилостивилище”. В смисъла, в който се появява в Римляни 3:25, е синоним на жертвата, предложена от Христос за нашето оправдание и изкупление; на всичко, което символизира умилостивилището в Стария Завет. Следователно благодарение на жертвената Си смърт Исус става Средството за спасение, Което осигурява умилостивението. Тоест, думата „умилостивение” подсказва, че Бог е направил всичко необходимо, за да ни спаси.

В текста откриваме още един израз – „прощаване на греховете”. Именно нашите грехове са тези, които поставят Бога в невъзможност да ни приеме. От само себе си не можем да направим нищо, за да ги заличим. Но в изкупителния план Бог е предвидил начин да ни освободи от тях чрез вяра в Христовата кръв.

Думата, преведена като „прощаване”, е гръцката “парезис” – буквално „подминаване” или „незачитане”. „Подминаване” в никакъв случай не означава, че Бог не обръща внимание на греховете ни. Но „подминаването” е възможно, благодарение смъртта на Христос, с която е платено наказанието за всички грехове на всички хора. Следователно всеки, който „вярва в Неговата кръв”, може да получи опрощение на всички свои грехове, защото Христос вече е умрял за тях (1Коринтяни 15:3).

Добрата вест, която апостолът просто няма търпение да сподели с всички желаещи да го чуят, е че „Неговата [т.е. Божията] правда” вече е на разположение на човека, но не поради делата или заслугите му, а поради вярата му в Исус и в това, което Той е направил за нас.

Благодарение на Голготския кръст Бог може да обяви грешниците за праведни и в същото време да остане справедлив и честен в очите на непадналите в грях същества. Сатана вече не може да сочи обвинително с пръст Небесния Бог, Който е принесъл върховната жертва. Преди Го е обвинявал, че изисква от човешката раса повече, отколкото сам е готов да даде. Кръстът обаче опровергава това твърдение.

От историческа гледна точка в Римляни 3:28 ап. Павел говори за закона в широкия смисъл на системата на юдаизма. Независимо колко съвестно един евреин се опитва да живее съобразно с нея, ако не приеме Исус за Месия, не може да бъде оправдан.

Този стих е заключителната мисъл на Павловото изказване, че законът на вярата изключва хвалбата. Ако някой се оправдае чрез собствени дела, тогава има с какво да се хвали. Но ако се оправдава, защото е избрал да вярва в Исус, тогава правото на хвалба е за Бога, Който е осигурил оправданието.

На въпроса „Що е оправдание чрез вяра?” Елън Уайт дава следния отговор: „Това е Божие дело, при което Бог полага човешката слава в прахта и прави за човека това, което не е по силите му той да направи за самия себе си” (Елън Уайт. Свидетелства към пастори и проповедници).

Делата на закона не могат да откупят миналите ни грехове. Оправданието не може да бъде спечелено. Може да бъде получено единствено даром чрез вяра в изкупителната жертва на Христос. В този смисъл, делата на закона нямат нищо общо с оправданието. Да бъдем оправдани без дела означава да бъдем оправдани, без в нас да има каквото и да е, заслужаващо оправдание.

За съжаление много християни разбират и прилагат този стих погрешно. Те твърдят, че всичко, което човек трябва да прави, е да вярва. Така омаловажават делата на послушание – дори и послушанието към моралния закон. Това е пълно изопачаване на думите на апостола. В своето Послание към римляните, както и навсякъде другаде, той ясно подчертава колко е важно законът да бъде спазван. Самият Исус несъмнено го спазва; Яков и Йоан също (Матей 19:17; Римляни 2:13; Яков 2:10, 11; Откровение 14:12). Идеята е, че макар спазването на закона да не е средство за оправдание, оправданият чрез вяра човек го спазва; фактически той е единственият, способен да го спазва. Неоправданият човек, който е още в греховете си, никога не би могъл да изпълни неговите изисквания.

Прочетете от книгата на Елън Уайт Избрани вести, том 1, главите „Потърсете и ще намерите” и „Съвършено послушание чрез Христос”; и от книгата Притчи Христови, глава „Нови и стари неща.

„Христовият характер заема мястото на вашия характер и вие бивате приети от Бога, сякаш никога не сте съгрешавали” (Елън Уайт. Пътят към Христос).

„Благодатта е незаслужена благосклонност. Ангелите, които не знаят що е грях, не могат да разберат от личен опит какво означава да получиш благодат; нашата греховност прави необходимо проявяването на благодат по милост” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1).

„Вярата е условието, което Бог счита за необходимо, за да изпълни обещанието Си за опрощаване на грешниците; не че самата вяра съдържа в себе си добродетел, заслужаваща спасение – тя просто се хваща за заслугите на Христос, за лекарството, предвидено за греха. Вярата е тази, която може да представи съвършеното послушание на Христос вместо престъпленията и отстъпничеството на грешника. Когато той повярва, че Христос е неговият личен Спасител, Бог – в изпълнение на Своите обещания – прощава греха му и го оправдава даром. Каещата се душа осъзнава, че е получила оправдание благодарение на Христос като неин Заместник и Гарант, умрял вместо нея и станал нейно изкупление и правда” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1).

„Законът не може да отмени наказанието за греха, напротив – стоварва върху грешника цялата дължима за него цена – но Христос обещава изобилно прощение на всеки, който се покае и повярва в Неговата милост. Божията любов се излива изобилно върху каещата се и вярваща душа. Позорното клеймо на греха върху нея може да бъде изличено единствено чрез кръвта на изкупителната Жертва (…) на Онзи, Който е равен на Отец. Делото на Христос – Неговият живот, смирение, смърт и застъпничество в полза на изгубения човек – възвишава закона и го прави почитаем” (Елън Уайт. Избрани вести. Книга 1).

1. Прочетете още веднъж текстовете за изучаване през седмицата и след това ги обобщете в няколко изречения.

2. Помислете колко скъпо е струвало на Бог нашето спасение – смъртта на Божия Син. Какво ви говори това за греха – колко ужасен е той? Защо дори да спрем да грешим изобщо и да не извършим повече нито един грях в живота си, пак не е достатъчно, за да бъдем праведни пред Бога? Защо осъзнаването на този факт ни мотивира още повече да устояваме срещу изкушенията?

3. Как можем да бъдем изкушени да злоупотребяваме с прекрасната вест за оправдание единствено чрез вяра? В какъв капан може да попаднем? (Вижте 2Петрово 3:16; 1Йоаново 3:7)

Подобно на повечето деца Райън Уигълсуърт от Австралия очаквал с нетърпение рождения си ден и обещаното от родителите му тържество. Щели да му подготвят торта и игри с приятелите. Той обаче не желаел да получава подаръци за рождения си ден. Вместо това, семейството имало традиция да казва на приятелите му да носят подаръците в пари, които да използват за специален мисионски проект.

Семейството на Райън планирало мисионско пътуване до остров Вануати в Южния Пасифик и той имал желание да използва парите от рождения си ден, за да купи книги и литература, която да даде на хората в острова и да им помогне да научат повече за Исус.

След рождения си ден Райън отишъл с майка си в адвентния книжен център, за да купят книги за пътуването. В магазина имало голяма разпродажба и с парите му купили повече неща, отколкото биха могли дори да мечтаят. „Купихме 245 книги и ръководства за изучаване на Библията” казва той.

Не след дълго семейството отпътувало за Вануату. Посетили пазар, където майка му купила плодове и зеленчуци, докато Райън раздавал на децата цветни книжки за Исус. Тогава Райън се запознал със Соуп - човек, който работи със затворници. Райън му дал ръководства за изучаване на Библията, които да бъдат раздадени на затворниците.

Семейството провело евангелизационни събрания в продължение на цяла седмица на два отделни острова. През първия ден 49 деца дошли след учебните занимания. На следващия ден те довели приятелите си и групата нараснала на 100 деца. Макар че събранията били за деца, възрастните също идвали да чуят вестта за Божията любов. Когато Райън и братята му раздавали литература, оставали удивени с каква радост хората я приемат.

Семейството се сбогувало с новите си приятели и се качило на корабче, за да отиде до втория остров. Там провели подобни събрания със същия резултат. Хората били учудени, че Райън и братята му ръководели програмите, макар че били деца.

Дошло време за сбогуване. Семейството на Райън се съгласило, че това била възможно най-добрата ваканция, през която споделяли Божията любов и хората ги слушали с голямо желание. „Те бяха толкова щастливи да получат дори една книжка. Този подарък ми беше достатъчен! Въпреки че съм дете, мога да направя много за Исус!”