Ричард О'Фил

Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2010 г.

Плодът на Духа е мир

Като "шампион" по притежаване на мир ап. Павел пише: "...и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа" (Ефесяни 4:3). Гръцката дума, преведена като "стараете", е императив, изключващ всякаква пасивност, всякакво отношение от типа "да почакаме да видим". Трябва да бъдем активни. Ако вкъщи се караме и препираме, ако в църквата участваме в партизанщини, ако отказваме да обичаме и почитаме другите, тогава отричаме Божия мир в Исус Христос, който Той постановява на кръста.

Каква ирония има в това да се "бориш" за мир! В предаване по радио "Гласът на Америка" Елеонор Рузвелт казва следното: "Не е достатъчно да говорим за мир, трябва да вярваме в него. Не е достатъчно да вярваме в него, трябва да работим за него". Мирът, който Христос извоюва за нас, също изисква усилия, тежък труд и непрестанно себеизпитване.

Докакто учим урока тази седмица, нека се запитаме: Възползвам ли се от мира, който Исус е извоювал за мен на кръста? Как мога да сътруднича на Светия Дух, за да "присади" този мир в моя ежедневен живот?

Да имаме мир с Бога означава нещо повече от това да се чувстваме удобно в Неговото присъствие. Това означава, че ние, които някога сме били "отстранени и по разположение врагове в злите си дела" (Колосяни 1:21), сме помирени с Бога и приятелството ни с Него е възстановено. Някога сме били във война с Него, но чрез Своята смърт на кръста Исус прави възможно военните действия да се прекратят и ние да се превърнем от Божии неприятели в Божии приятели.

В известен смисъл този мир не е нещо, в което израстваме постепенно, започвайки със "съвсем мъничко" мир. Напротив, чрез кръста на Христос сме помирени с Бога веднъж завинаги. Това е свършен факт. Но от друга страна, все пак израстваме в Божия мир. Колкото по-ясно виждаме Божиите пътища и избираме да ходим по тях, толкова повече придобиваме Неговата сила да живеем като Божии синове и дъщери. В този смисъл мирът с Бога наистина е плод на Духа. Съзрявайки като Божии деца, ние все повече и повече преживяваме благословенията и привилегиите на живота в Неговото царство до деня, когато ще можем да кажем: "Много мир имат онези, които обичат Твоя закон и за тях няма спънки, та да се препъват" (Псалм 119:165).

Колосяни 1:20-22 обяснява, че не грехът кара Бог да стане милостив и прощаващ, а точно обратното - че Той е такъв още от вечността. Спасителният план доказва, че още от самото начало Бог ни обича и желае да ни прости.

Как бихте оценили живота си по скала от 1 до 10, ако 1 е "много спокоен", а 10 - "много напрегнат"? Хората са все по-притеснени в търсенето на личен мир. В Матей 11:28, 29 Исус отправя една покана. Макар да не използва думата "мир", употребява друга дума, означаваща "давам почивка", "освежавам", "давам си почивка", "отпускам се".

Според вас какво казва Исус в тези стихове - предлага ни мир като подарък или иска да ни покаже как да си го спечелим? Не казва ли, че вътрешният мир е резултат от някаква причина и не ни ли кани да научим от Него коя е тя?

"Това, което донася безпокойство, е любовта към себе си (...) Който приеме Христос и Неговото Слово, който предаде душата си на Неговата грижа и живота си на Неговите заслуги, ще намери мир и покой. Нищо в света не ще може да го наскърби, докато Исус го радва със Своето присъствие. В съвършеното примирение с Бога има съвършен мир. Господ казва: "Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Теб се уповава" (Исая 26:3; Елън Уайт. Копнежът на вековете).

Има една история за двама художници. Всеки от тях трябвало да нарисува картина, която да илюстрира неговата концепция за мира. Първият нарисувал спокойно огледално езеро сред сини планини. Вторият нарисувал водопад и крехка брезичка, надвесена над разпенените му води. В края на едно от клончетата й, почти мокра от водните пръски мъничка червеношийка лежи в гнездото си.

Според вас, коя картина отразява по-добре естеството на мира? В този разбушуван, неудържим свят не се случва често да намерим самотно планинско езеро. По-скоро трябва да търсим мира сред водовъртежа на реалния живот.

Едно нещо не бива да правим никога - да слагаме знак за равенство между мира и живота без проблеми. Рядко ще намерите човек - дори най-верния християнин, който да преминава през живота без изпитания, болки и тъга. Вярно, на някои хора сякаш им се пада по-голям дял страдания. Само че мирът има отношение повече към начина, по който се справяме с тях, отколкото към самите страдания. Той е дълбоко доверие в един любящ и загрижен Бог, Който знае през какво преминаваме и е обещал да не ни изоставя, независимо какво ни връхлита.

Колкото и странно да изглежда на пръв поглед, най-трудното място да бъдеш християнин, е собственият ти дом. Каква трагедия е това, защото домът би трябвало да бъде онова място в целия свят, където да намираме безусловен мир.

По време на виетнамската война двама войници участвали в сражение. Около тях свистели куршуми, падали бомби. Но на единия сякаш изобщо не му мигвало окото. Другарят му го попитал как е възможно да е толкова спокоен и той отвърнал, че всичко това просто ужасно му напомня за... дома!

Като християни сме призовани да следваме невероятно високи стандарти - стандартите, установени от самия Исус Христос. На този изпит всички сме скъсани. Но това не означава, че не можем да отразяваме принципите, разкрити в живота Му - принципи на любов, саможертва и безкомпромисно отношение към злото и греха.

Очевидно Исус се отнася към нашите взаимоотношения много по-сериозно, отколкото ние самите. Не е нещо необичайно между членове на една църква с години да съществуват горчивина и обида. Представете си колко по-различно би било всичко, ако следвахме това учение.

Вижте как Яков описва потока на християнските добродетели в Яков 3:17: "Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна". Какви ще станат нашите църкви, ако позволим на Светия Дух да култивира тези качества в нас? Кои неща забележимо ще изчезнат?

Псалм 4:3; 119:165; Исая 26:3; Римляни 8:6; Филипяни 4:7.

"Малко преди разпятието Си Христос представя на Своите ученици завета на мира: 'Мир ви оставям. Моя мир ви давам. Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои' (Йоан 14:27). Този мир не е мирът постигнат чрез нагаждане към света. Христос никога не придобива мир чрез компромиси със злото. Мирът, който Той оставя на учениците Си, е по-скоро вътрешен, отколкото външен и не напуска Неговите свидетели дори сред битки и раздори" (Елън Уайт. Деяния на апостолите).

"Борбата за превъзходство доказва наличието на дух, който, ако бъде подхранван, ще затвори вратите на Божието царство пред онзи, който го поддържа. Христовият мир не може да обитава в ум и сърце на служител, който критикува и търси грешките на своя съслужител само защото другият не използва онези методи, които той счита за най-добри, или защото се чувства недооценен. Господ никога не благославя хора, които критикуват и обвиняват братята си, защото това е дело на Сатана" (Ръкопис 21, 1894 г.; Елън Уайт. Евангелизъм).

1. Във вашата църква неизбежно се появяват напрежение и несъгласия. Какво правите, за да запазите мира?

2. Пред какви ежедневни проблеми се изправяме постоянно? Как те застрашават мира ни? На кои библейски обещания можем да разчитаме?

3. Естествено, много е лесно да се говори за доверие в Бога, независимо от обстоятелствата, и как то носи мир на душата. Всичко това е вярно. Но по-важното е какви конкретни, практически стъпки можем да предприемем, за да променим обстоятелствата, правещи постигането на мира толкова трудно? С други думи, колко често безпокойството и страховете ни са резултат от нашите собствени решения?

4. Какво можем да направим за онези, които минават през трудности и в момента мирът им е в опасност?

5. Доколко е реално да очакваме мир в свят, пълен с толкова много борби, хаос, страдания и бури?

Израснах в семейство, което се смяташе за християнско, но рядко ходеше на църква. Когато бях на 19 години, се запознах с младеж, който бе много по-различен от всички останали.

Минаваше покрай дома ми и понякога махаше с ръка. Веднъж се спря, за да поговорим. Името му бе Давид и той бе адвентист от седмия ден. Бях чувала за адвентистите, но не знаех нищо за тяхната вяра. Давид ме попита дали искам да науча нещо повече за Бога.

„Не вярвам в Бога – отговорих аз. – Той е измислен от хора, които имат нужда от някаква опора в живота.” Бях убедена в правотата си, защото бях посетила няколко църкви в околността и всичките ми изглеждаха фалшиви.

Давид бе учтив, но настоятелен и още докато стояхме пред къщата ми, започнахме да разговаряме за Бога. Задавах много въпроси за Бога и за науката и бях впечатлена от това, че всеки негов отговор бе подкрепен от библейски стихове.

Давид често минаваше покрай нас, но баща ми не му позволяваше да влезе в дома ни и затова се налагаше да стоим отвън. Споделяше вярата си, цитираше от Библията, а аз задавах въпроси. Сприятелихме се и аз се убедих, че Бог е реалност и че Давид наистина Го познава. По време на едно от посещенията му аз приех Исус за мой личен Спасител.

Родителите ми забелязаха, че се променям, чета Библията и се моля. Баща ми ме предупреди да стоя настрана от човека, който има толкова странна религия.

Винаги когато бяхме заедно, разговорът се насочваше към Бога, защото Бог наистина е най-важното нещо в живота на Давид. Той ме покани на евангелизационни събрания в църквата си. Отидох там и веднага разбрах, че адвентната църква е моята църква. Тя бе истинска. Хората бяха истински, вярата им истинска. Казах на Давид, че искам да стана адвентистка. Вече бяхме изучили доктрините и една събота се измъкнах от дома и бях кръстена.

Когато научи, че съм се кръстила, баща ми веднага ме изгони. Бях зашеметена. Отидох при баба ми, но родителите ми започнаха да й създават неприятности и аз отидох да живея на друго място.

Не съжалявам за решението си да следвам Христос, въпреки че родителите ми не дават да се доближат до сестра ми, защото се страхуват, че мога да я „заразя”. И сигурно ще го направя.

Молете се за сърцата на хората от семейството ми да омекнат и те да приемат Исус в живота си.