Доброволците си взели листчета с имената на затворниците, които се били записали за библейски уроци в затвор в Испания. Никой обаче не искал да вземе едно определено листче. „Никой ли не желае да се срещне с този човек?“, попитал 36-годишният Данте Марвин Херман, студент по теология в Адвентния колеж в Сагунто.

„С него се работи много трудно“, казал един от доброволците.

„Винаги се подиграва с Бога“, допълнил друг.

Данте се помолил и усетил как един тих глас му казва: „Отиди на посещение при Матиас.“

Надзирателят довел Матиас - млад, гладко избръснат мъж, при Данте в празната столова, намираща се в отделението с най-строга охрана. За разлика от серийните убийци и други закоравели затворници, излещаващи присъдата си в това отделение, Матиас нямал видими след от татуировки или мрачно и гневно изражение на лицето си.

„Не изглеждаш като другите затворници“, казал Данте.

Матиас се засмял. „Просто не знаеш кой съм аз.“

„За мене няма значение кой си и какво си направил – отвърнал Данте. – Всички ние правим грешки в живота си и не можем да променим миналото.“

Матиас погледнал втренчено Данта. Забелязал сините татуировки по ръцете му и следите от дупки за пиърсинг по ушите.

„Ти от адвентната църква ли си? Въобще не приличаш на другите адвентисти.“

„Бог може да промени всеки от нас“, отоворил Данте. Разказал му как бил продал душата си на дявола на 17-годишна възраст, как се бил присъединил към улична бадна и работил като дилър на дрога, преди да открие Божията любов в Библията и да стане адвентист. Когато спрял да говори, определеният за библейски урок час бил свършил.

„Би ли ме посетил отново? – попитал затворникът. – Искам да науча нещо повече за този непознат Бог, за когото говориш. Никога не съм чувал за обичащ Бог. Винаги съм слушал за разгневен и осъждащ Бог.“

Данте обещал да се върне следващата събота.

В колежа споменал за Матиас пред един от преподавателите. „Знаеш ли кой е той?“, попитал преподавателят. Когато Данте поклатил отрицателно с глава, бил посъветван да направи онлайн проучване. След проучването Данте започнал да се моли: „Господи, това е много сериозно. Защо ме изпрати при него?“ Почувствал как тънкият глас му казва: „Дате, имам благодат за теб. Простил съм на теб, мога да простя и на него.“