Тази седмица ще разгледаме още две библейски истории, които предсказват последните събития със забележителни подробности.

Първо, ще прегледаме разказа за Седрах, Мисах и Авденаго, който очевидно загатва за проблемите, описани в Откровение, 13 глава. След това ще се обърнем към Новия Завет, където ще открием, че преживяванията на първите християни също биха могли да ни помогнат да разберем какво да очакваме между „днес“ и завръщането на Христос.

И двата примера разкриват забележителна смелост и ни показват как да намерим мир и в най-мъчителните обстоятелства.

Исус многократно повтаря „Не бойте се“ и „Защо се смущавате?“. Важно е да помним, че фокусът на пророчествата е Христос и затова трябва да можем да намираме едни и същи съвети във всички сцени, чрез които са изобразени заключителните моменти от земната история. „Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене“ – наставлява Христос Своите ученици (Йоан 14:1).

Иначе казано, да, последните събития ще бъдат трудни и мъчителни за онези, които се опитват да останат верни на Бога. Но трябва да очакваме тези събития с надежда, а не със страх.

Едно от най-силните пророчества в цялото Писание е Даниил, 2 глава. Пишейки преди повече от петстотин години преди Христос, пророкът излага хода на световната история, като започва от Вавилон по негово време, а след това преминава през Мидо-Персия, Гърция, Рим и разпадането на Римската империя на народите от съвременна Европа, каквито ги виждаме днес.

Всъщност, като говори за тези европейски народи, единият стих казва: „И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта“ (Даниил 2:43). Това пророчество се е изпълнило по удивителен начин. Въпреки безбройните бракове между хората (от князе до плебеи) от тези народи, те си остават разделени.

Например британската монархия се нарича Уиндзорска династия – хубаво английско име. Обаче то е било дадено сравнително отскоро – през 1917 г. Преди това семейството се е наричало Сакс-Кобург-Гота, явно германско име, защото много от британските кралски особи са били кръвни роднини с германците. Тези кръвни родства обаче не са били достатъчни да предотвратят войната и затова през Първата световна война британците променят името на династията на Уиндзор, за да се отличават от омразните си врагове.

Всичките апокалиптични пророчества в „Даниил“ следват образеца, постановен в Даниил, 2 глава. Тоест останалите пророчества следват поредицата от световни империи една след друга, докато Бог установява вечното Си царство (Даниил 2:44; 7:13,14). С други думи, пророчествата преминават през историята като непрекъсната поредица от империи, започваща от древността и завършваща в бъдещето, дори в наше време. Това е историческият подход към тълкуването на пророчествата и точно такова тълкувание налага текстът. Историческият подход е решаващ за разбирането на събитията от последните дни особено както са изобразени в книгата „Откровение“.

Отначало Навуходоносор отдава почит на Даниил и на неговия Бог, впечатлен от тълкуванието на съня (Даниил, 2 глава, особено стихове 46-48), но това не продължава дълго.

Царят проявява остро незачитане към Божията вест, като издига статуя, направена изцяло от злато. Какво е неговото послание? Вавилон никога няма да падне, а Навуходоносор винаги ще бъде цар. И всеки, който дръзне да се противопостави на тази идея, ще бъде умъртвен. Това силно ни напомня, че нашето човешко желание за самоопределение бързо може да ни заслепи за истинското развитие на великата борба.

В някакво отношение Навуходоносор притежава характеристиките на Луцифер: той е амбициозен, надут и достатъчно високомерен да се разбунтува открито срещу Божия авторитет. Е, разбира се, има и отличителни разлики: Навуходоносор накрая започва да вярва в истинския Бог и е доста вероятно да го срещнем в Царството, на което той отначало се е опитвал толкова усилено да се съпротивлява.

Помислете колко лесно биха могли тези трима мъже да измислят причини да се измъкнат от опасната ситуация. Все пак не е ли фанатизъм да искаш да бъдеш изгорен жив, вместо просто да се поклониш? Не може ли само да се престорят, като се наведат да завържат връзките на обувките си, докато се молят на своя Бог? Струва ли си наистина да се подлагат на всичко това? Те очевидно са смятали, че си струва, макар думите им да показват, че са били наясно, че може да изгубят живота си.

Изучаващите Библията отдавна са забелязали връзка между Даниил, 3 глава и това, което разкрива „Откровение“ за събитията от последните дни. И то с основание, защото Даниил, 3 глава – със заповедта, придружена от смъртно наказание за „поклонение пред образа“ (Даниил 3:15) – отразява точно разкритото в „Откровение“ за заповедта, придружена със смъртно наказание за поклонение пред един друг образ. „И му бе позволено да вложи дихание в образа на звяра, така че образът на звяра да проговори; също и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра“ (Откровение 13:15).

Божият народ е призован да се покланя на „Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори“, т.е. на Твореца, а не на звяра и на образа му. Тримата младежи от еврейски произход, изправени пред подобна заплаха, отказват да се поклонят на нещо друго освен на същия Бог-Творец. Следователно колкото и да са различни обстоятелствата между случката на полето Дура със заповедта за поклонение пред образа, а не на Твореца, и това, което ще се случи в световен мащаб с призива за поклонение пред образа, а не пред Твореца – принципът е един и същ.

Не е задължително поклонението да означава само поклони и принасяне на тамян, въпреки че включва и тях. Ние се покланяме на това, което получава нашата вярност. Когато разберете кой е Бог, наш Творец и – онова, което е направил за нас в Исус – наш Изкупител, логично е само Той да заслужава поклонение. Всичко останало е идолопоклонство. Може би така се обясняват тежките думи на Исус тук: „Който не е с Мене, той е против Мен; и който не събира с Мене, разпилява“ (Матей 12:30). Последните събития ще бъдат просто една драматична изява на тази истина.

Не само Старият Завет разкрива предвестници на последните събития, но също и Новият. Животът никак не е бил лесен за християните от първи век. Те отначало са били мразени от религиозните хора в своя народ, които са ги възприемали като заплаха за Мойсеевата вяра. Понасяли са също и гнева на езическата Римска империя. „Силите на земята и ада се наредиха в боен ред срещу Христос в лицето на последователите Му. Езичеството предугади, че ако евангелието възтържествува, неговите храмове и олтари щяха да бъдат пометени. Затова събра силите си, за да унищожи християнството. Запалиха се огньовете на гоненията“ (Уайт, Е. Великата борба. с. 39 – англ. изд.).

Има една история в книгата „Деяния“, която показва доста убедително какво може да очаква Божият народ, когато вървим към сценария от Откровение, 13 глава.

Яков е обезглавен, а Петър трябва да е следващият. За християните е обявено смъртно наказание. Може би един от най-забележителните аспекти на тази история е фактът, че Петър спи през онази нощ, която би трябвало да е най-лошата в живота му – и то толкова дълбоко, че ангелът трябва да го побутне, за да го събуди!

Разбира се, Петър е освободен по свръхестествен начин и се отправя към едно събрание на вярващи хора, които не могат да повярват, че наистина е избавен, въпреки че точно за това са се молили. Библията казва, че те са били смаяни – което ни кара да се замислим колко често се молим, а не смеем да повярваме, че Бог наистина ще ни отговори.

Някои вярващи са пощадени, други са избити. С наближаването на края на времето ще се случи същото. Дори Петър, който тогава е избавен, накрая умира заради вярата си. Самият Исус му казва как: „Истина, истина ти казвам: Когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще разтвориш ръце и друг ще те върже и ще те води, където не искаш. А като каза това, Той посочваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като изрече това, му каза: Върви след Мен“ (Йоан 21:18,19).

Годините минават и последните събития, като смъртния указ и налагането на белега на звяра, още не са се случили, затова някои хора изразяват съмнения, дори неверие, че правилно тълкуваме събитията, включително и че съботата и неделята ще заемат централно място в последния конфликт.

Книгата „Откровение“ е категорична: ние или се покланяме на Твореца, или на звяра и образа му. А тъй като седмият ден, събота, е основен белег – простиращ се дори до Едем (Битие 2:1-3) – че Бог е Творец, не бива да се изненадваме, че тя заема централно място във въпроса за поклонението пред Създателя. Също така не е случайно, че звярът е същата сила, която променя съботната заповед от библейския ден към неделя, без да има никакво основание в Библията. Като имаме предвид тези неща, възгледът за съботата и неделята като част от въпроса за поклонението – на Твореца (Откровение 14:6,7) или на звяра – е съвсем логичен. А в Новия Завет имаме и предвестник на въпроса за съботния ден, противопоставен на човешки закон.

Прочетете следните стихове: Матей 12:9-14; Йоан 5:1-16. Кой въпрос предизвиква религиозните водачи да поискат да убият Исус?

В Матей, 12 глава, след като Исус изцелява в събота мъжа с изсъхналата ръка (Матей 12:9-13), как реагират религиозните водачи? „А фарисеите, като излязоха, се наговориха против Него, как да Го погубят“ (Матей 12:14). Смърт заради седмия ден, събота? В Йоан 5:1-16, след още едно чудотворно изцеление в седмия ден водачите „гонеха Исус, защото вършеше тези неща в събота“ (Йоан 5:16).

Смърт заради човешка традиция (нищо в Библията не забранява изцеляването в събота, както и нищо в нея не поставя неделята на мястото на съботата) в противовес на седмия ден, събота? Въпреки че конкретният проблем тук с Исус не е същият, както в последните събития, приликата е доста близка: човешки закон срещу Божи закон: и в двата случая оспорваният закон се върти около библейската събота.

„Бог през всички епохи действа чрез свети ангели, за да се притичва на помощ и да избавя Своя народ. Небесните същества вземат дейно участие в човешките дела. Те се явяват облечени в блестящи като светкавица дрехи. Идват като хора в облекло на пътници. Явяват се на вярващи в образ на хора. Те си почиват под дъбовете по обяд, като че ли са уморени. Приемат гостоприемството на човешки домове. Действат като водачи за окъснели пътници. Със собствените си ръце разпалват огъня на олтара. Отварят вратите на затвора и освобождават Господните служители. Облечени в небесно облекло, идват да отместят камъка от гробницата на Спасителя.

Ангелите често идват като хора в събранията на праведните и посещават събранията на нечестивите, както отидоха в Содом, за да отбележат делата им и да решат дали са преминали границата на Божието търпение. Господ обича да показва милост и заради малцината, които наистина Му служат, той задържа бедствията и продължава периода на мир за тълпите. Грешащите срещу Бога изобщо не съзнават, че дължат живота си на малцината верни, които обичат да осмиват и угнетяват“ (Уайт, Е. Великата борба. с. 631, 632 – англ. изд.).

Седемнадесетгодишният Андерс се оплакал, че чува гласове в Адвентното училище за индианци „Холбрук“ в САЩ, щата Аризона. Училищният психолог Лорен Фиш се срещнал с него и определил, че не става въпрос за умствено разстройство. Персоналът започнал да се моли.

Но след това Андерс започнал да се държи като обладан от демони. Докато бил вкъщи през ваканцията, той присъствал на традиционна церемония. Връщайки се в училище, слабоватият тийнейджър вече на моменти проявявал свръхчовешка сила и персоналът не успявал да го удържи. Друг път очите му се обръщали наопаки. След такава атака спял часове наред. Когато се събуждал, се държал нормално, но бил уплашен. Един ден попитал отговорника за момчетата: „Какво означава легион?“. Бил чул думата „легион“ в главата си. Деканът си спомнил, че преди да изцели един обладан от демони човек, Исус попитал демона за името му и той отговорил: „Легион ми е името; защото сме мнозина“ (Марк 5:9). Секретарят, който наблюдавал Андерс, попитал дали иска училищният персонал да се помоли за него. Момчето се съгласило.

В конферентната зала на училището служителите се събрали около Андерс и започнали да се молят за него. Изведнъж той изстенал и паднал на пода. Никой не бил сигурен какво да прави. Няколко души се молели на глас, докато други пеели химни. А трети настойчиво уговаряли Андерс да се помоли: „Исусе, помогни ми“. Андерс не можел да се принуди да изрече думите. Настанал пълен хаос. След това момчето започнало да се смее на персонала. Смехът бил странен, неестествен.

Директорът на Отдел „Развитие“ Даяна Фиш почувствала срам. „Дяволът знае, че сме в неведение какво да правим“ – помислила си тя. Извадила мобилния си телефон и пуснала търсене в „Гугъл“: „Как да помогнем на обладан от демони човек“. Намерила една статия, озаглавена: „Елън Уайт за сблъсъка със зли духовни сили“, от Марк Коулмън, качена на уебсайта на университета „Андрюс“. „Слушайте – казала тя. – Трябва да се обединим. Трябва да заповядаме на духа да напусне в името на Исус“.

Един член на персонала веднага заповядал на духа: „Излез в името на Исус!“. Тогава Андерс извикал задъхано: „Исусе, помогни ми!“. Целият персонал възкликнал в един глас: „Слава на Бога!“. Силен крясък се чул от момчето. Бизнес мениджърът на училището усетила нещо като силен вятър да прелетява край нея и навън от стаята. След това настанало спокойствие. Андерс лежал на пода и плачел. Двама от персонала внесли едно походно легло и момчето спало през целия следобед. След това се почувствало по-добре – докато не се върнало пак вкъщи. Когато дошло на училище, тревожността отново се върнала и ученикът напуснал училището.

„Все още се молим за него – казва Даяна. – Знаем, че това е духовна битка и тя не е приключила. Всеки ден водим великата борба заедно с учениците си.“

Тази мисионска история е свързана с един предишен проект за 13-та събота: Адвентното училище за индианци „Холбрук“ в САЩ. Андерс е псевдоним. Благодарим ви за подкрепата през 13-та събота на 28 юни.