"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Великата борба Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2024 г.

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 13 - 19 април 2024 г.

Светлината блести в мрака


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 13 април
Стих за запаметяване:
„Тогава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива“ (Йоан 12:35).

В последната книга на Библията, „Откровение“, дяволът е изобразен като змей и змия (Откровение 12:9). Той е змей, защото желае да унищожи Божия народ, а змия, понеже използва всичките си фини лъжи, за да мами вярващите. В годините след смъртта на Христос хиляди са мъчени, хвърляни на лъвове и изгаряни на кладите от имперския Рим, понеже са отказали да се поклонят на римските „божества“. Но въпреки това жестоко наказание мнозина остават верни, евангелието продължава да се разпространява и църквата расте.

В резултат, Сатана променя стратегията си. Голям брой езичници се кръщават, но без да бъдат подробно запознати с библейската истина. Заблуди нахлуват в църквата, когато водачите смесват истините от Писанието с популярни обичаи. Четвърти и пети век са период на компромиси, когато църковните прелати сливат езическите обичаи с християнските учения.

Обаче дори в най-трудните моменти от живота Бог е непрестанно със Своя народ. Вярващите намират Исус – „Пътят и Истината, и Животът“, и чрез силата на Светия Дух остават твърди дори когато са подложени на съкрушителен натиск да се откажат от моралните си убеждения. Продължават да са верни на разкритата Божия воля в Писанието и непоколебимо защитават истината от Божието Слово, независимо от натиска, който им се оказва както открито, така и не толкова явно.

Урокът за тази седмица се основава на глава 3 от кн. „Великата борба“.




Компромисът: неуловимата сатанинска стратегия Неделя - 14 април

Сравнете Йоан 14:6 с Йоан 8:44. Какъв контраст между характера на Исус и характера на Сатана се забелязва в тези два пасажа?


Това, което казва Исус, е вярно, защото Той е авторът на истината. Истината произлиза от сърцето на един всемъдър, вселюбящ, всезнаещ Бог. Той е основата на реалността и на цялата истина.

За разлика от Него Сатана е лъжец и баща на лъжите. Готов е да използва лъжи, измама, дезинформация и изкривяване на истината, за да отклони Божия народ. Заблуждава Ева в Едем, като изкривява истината, създавайки съмнения и безочливо отричайки Божиите думи. Твърдението му „никак няма да умрете“ в контекста на изяждането на плода, е недвусмислено опровержение на това, което е казал Бог. През вековете Сатана е използвал същата стратегия. Той подкопава доверието в Божието Слово, противоречи на откритата Божия воля, изопачава Писанието и понякога цитира невярно Библията, ако това би му донесло предимство.


Прочетете Притчи 23:23; Йоан 17:17 и 8:32. Какво сходство откривате в тези библейски пасажи за истината от Божието Слово? Каква е тяхната централна вест?


„Сатана добре знаеше, че Свещеното Писание щеше да позволява на хората да разпознават неговите измами и да се съпротивляват на силата му. Дори Спасителят на света устоя на атаките му точно чрез Словото. При всяка атака Христос издигаше щита на вечната истина с думите „Писано е“. На всяко предложение на врага Той противопоставяше мъдростта и силата на Словото. За да може Сатана да запазва влиянието си върху хората и да затвърждава авторитета на папата-узурпатор, той трябва да ги накара да пренебрегнат Писанията. Библията би въздигнала Бога и би поставила ограничените хора на мястото, което им се полага. Затова нейните свещени истини трябва да бъдат потулени и забранени. Тази логика се възприе от Католическата църква. В продължение на стотици години беше забранено да се разпространява Библията. На хората не се разрешаваше да я четат или да я имат в домовете си, а безпринципните свещеници и прелати тълкуваха ученията ѝ по такъв начин, че да подкрепят претенциите им. Затова папата беше почти универсално признат за заместник на Бога на земята, упълномощен с власт над църквата и държавата“ (Великата борба. С. 37, 38).


Обсъдете начините, чрез които Сатана се опитва да изопачава или да тълкува неправилно Божието Слово днес.




Свирепи вълци Понеделник - 15 април

Прочетете Деяния 20:27-32. Какви конкретни предупреждения отправя апостол Павел към църковните водачи от Ефес относно бъдещото отстъпление?


Целта на съвета на Павел е да подготви църквата за това, което предстои. В тези пасажи той описва два основни проблема.

Първата му тревога е за навлизането на „свирепи вълци, които няма да жалят стадото“ (Деяния 20:29). С други думи, вярващите ще се сблъскат с жестоко преследване както отвън, така и вътре в самата църква. Това пророчество се изпълнява през първи и втори век. Християните, които отказват да се поклонят на императора, като коленичат пред римските божества, са измъчвани, хвърляни в затвор и изгаряни на клади.

Апостолът изразява второто си притеснениe с думите: „И от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят изопачено, за да отвличат учениците след себе си“ (Деяния 20:30). Ереси ще навлязат в църквата. Фалшиви доктрини ще заместят Божиите истини. Езическите обичаи ще бъдат повсеместно разпространени. През четвърти и пети век в християнската църква неуловимо навлиза компромисът с оправданието, че това ще помогне за напредъка на мисията. Но трагичният резултат е отклонение от истините на Божието Слово.


Прочетете 2 Солунци 2:7-12. Как апостол Павел описва предстоящото отстъпление? Какви негови характеристики трябва те да очакват?


Коментарът на Павел, че „тайната на беззаконието вече действа“, е особено важен. Дори по негово време има постепенно отклоняване от истината на Божието Слово относно покоряването на Божия закон. Това отклонение ще се увеличава в по-късните векове.

В разрез с втората заповед са въведени идоли в християнското богослужение. Хилядолетия наред те са били най-почитани във всички езически религии. За да стане християнството по-приемливо за езичниците, навлизащи в църквата, езическите божества са преименувани на така наречените „светци“. Неделята, денят за поклонение пред бога-слънце, постепенно се възприема като ден за християнско богослужение в чест на Възкресението. Този фалшив ден, който Писанието не одобрява, е най-разпространеният ден за поклонение дори и днес.


Какви компромиси виждаме да навлизат в църквата днес? По-важното обаче е какви компромиси правиш ти? Случва ли се понякога да смесваш истината със заблуда?




Предпазени от Словото Вторник - 16 април

Сравнете Йоан 17:15-17 и Деяния 20:32. Какво ни казват Исус и апостол Павел за предпазването от сатанинските заблуди?


Библията е непогрешимото откровение на Божията воля. Тя излага небесния план за спасението на човека. Тъй като „цялото Писание е боговдъхновено“, то е полезно „за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16). Тоест „цялото Писание“ е вдъхновено от Бога. Не някои части от него, нито пък едни части повече от други. Цялата Библия трябва да се приема като Божие Слово. Иначе се отваря широко вратата за заблуди.

Библията ясно разкрива Божията безкрайна любов в контекста на великата борба. Тя също разобличава сатанинските измами и разкрива дяволските лъжи. Дяволът мрази Божието Слово и е правил всичко възможно през вековете, за да унищожи влиянието му.

Какво щяхме да знаем за плана на спасението без Библията? Колко щяхме да разберем за раждането, живота, ученията и служенето на Исус? Щяхме ли без Писанието да разберем нещо за дълбочината на Христовата жертва, за славата на Неговото възкресение, за силата на Неговото ходатайство и величието на завръщането Му?

Всички тези жизненоважни истини са разкрити, изложени и подчертани в Божието Слово. То и единствено то трябва да бъде окончателният и върховен стандарт за разбиране на всички свещени истини.

Затова трябва да се борим срещу всеки един опит да се подкопае авторитетът му или неговата боговдъхновеност, даже и срещу хора, които твърдят, че много обичат Библията, а същевременно предизвикват съмнения в нея, дори и съвсем неуловимо. Тъжно е, че чрез нахлуването на съвременно мислене много теолози и християни се фокусират толкова върху човешката страна на Писанието, че то става слово на човек, вместо Слово на Бога. Библията, твърдят те, е писана от царе, пастири, рибари, свещеници, поети и други хора, които са споделяли своето разбиране и представа за Бога, природата и реалността по най-добрия възможен за тях начин, в своето време и място, както те са разбирали нещата.

Ами тогава? Ако това беше вярно, защо трябва ние, които живеем днес в ХХI век, да се вълнуваме от това как са мислили тези хора, а пък още по-малко от това какво са смятали, че е основата за нашата надежда за вечността?

Няма логика.


Прочетете Псалми 119:105,116,130,133 и 160. Какви прозрения ни дава псалмистът за значението на Божието Слово в плана на спасението?




Човешки аргументи извън Писанието Сряда - 17 април

Светият Дух работи чрез нашите умове. Кани ни да изследваме тайните на вселената. Някой много точно е казал: „Като християни не изключваме мозъците си, преди да влезем в църквата“. Въпреки това блестящата човешка логика сама по себе си не е способна да открие божествените истини на Писанието. Истината не е въпрос на човешко становище. Тя е въпрос на божествено откровение.


Прочетете Притчи 16:25; Съдии 21:25 и Исая 53:6. Какво разкриват те за сатанинската стратегия да заблуждава?


Една от най-успешните заблуди на дявола е да ни подвежда да вярваме, че човешките разсъждения са достатъчни за разбирането на Божията воля без помощта на Светия Дух и без информацията от Божието Слово. Може да има път, който се вижда прав на нас или на цели култури, но той може да е напълно погрешен в Божиите очи.

Преди няколко години със съпругата ми решихме да направим поход в горите близо до хотела, където бяхме отседнали за онази нощ. Обикновено се справям доста добре с ориентацията и след като вървяхме около час по различни пътечки, бях съвсем уверен, че мога да намеря пътя обратно без особени затруднения, но скоро осъзнахме, че безнадеждно сме се изгубили в гората. Слънцето залязваше и се боях от най-лошото. Слава Богу, че срещнахме други планинари, които знаеха пътя. Бяхме се отклонили най-малко 7,5 километра, но бяхме близо до главен път. Тъй като колата им беше паркирана наблизо, те ни предложиха да ни закарат до хотела. Откриването на човек, който знаеше пътя и имаше възможността да ни върне там, където отивахме, беше ключово за нас.

Бог не ни е оставил сами в пътуването ни от земята към небето. Светият Дух ни насочва към Свещеното Писание, което ни води към дома. Истина и заблуда, правилно и погрешно, добро и зло – всички те могат да бъдат правилно разбрани само чрез Божието Слово. Това, което противоречи на Бога и на Словото, е заблуда, а заблудата е винаги опасна. Това, което е в хармония с Бога, е истина и доброта. Затова е много важно да направим Божието Слово свой краен арбитър за истина и морал.


Защо без помощта на Светия Дух човешкият ум не е способен да открие божествената истина? Обсъдете връзката между човешките разсъждения и Божието откровение. Как всъщност разумът ни помага да разберем откровението? Например вижте Даниил, 2 глава – пророчество, което излага човешката история от времето на Вавилон до бъдещето. Как въздейства на човешкия разум едно такова пророчество?




Битката за ума Четвъртък - 18 април

Прочетете 2 Коринтяни 4:3-6. Какво означава „тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил“ (стих 4)? Как са заслепени очите им? Как се отварят очите?


Гръцката дума за „ум“ в този пасаж е noema. Буквално означава нашето възприятие или умствени способности. Адвентният библейски коментар прави едно поучително изказване за този стих. „Битката между Христос и Сатана е битка за човешките умове (Римляни 7:23,25; 12:2; 2 Коринтяни 3:14; 11:3; Филипяни 2:5; 4:7,8). Основата работа на Сатана е да заслепява или замъглява човешките мисли. Той го постига, като пречи на хората да изучават Божието Слово, като уврежда силите на ума чрез физическа и психическа невъздържаност, като заема мислите с нещата от този живот и като насочва към гордост и себевъзвеличаване“ (Т. 6, с. 854 – англ. изд.).

Изгубените нямат познание не защото не биха могли да разберат, а защото не искат да знаят. Много хора имат отлична възможност да узнаят истина, но решават да не повярват и Сатана заслепява очите им. Сатанинското царство е царство на тъмнината. Адвентният библейски коментар добавя: „Евангелието е единственото средство, чрез което могат да бъдат изложени на показ сатанинските подли схеми и измами и чрез което хората могат да намерят пътя от мрака към светлината“ (Т. 6, с. 854 – англ. изд.). Същността на новозаветната вест е животът, смъртта и възкресението на Исус. Той е сърцевината на евангелието и центърът на Писанието. Цялата Библията свидетелства за Него (Йоан 5:39).


Прочетете Йоан 1:4,5,9,14. Как описват Исус тези стихове? Обърнете специално внимание на Йоан 1:14.


През първите векове на християнската църква новозаветните вярващи са напълно посветени на Христос като Този, Който е светлината в тяхната тъмнина. Те са изкупени с Неговата благодат, преобразени чрез Неговата сила и мотивирани от любовта Му. Дори смъртта не може да отклони верността им към Христос. Разпознават дяволските заблуди в славната светлина на евангелието. Христос винаги има мъже и жени, които с благодатта Му отстояват смело истината. В тези първи векове светлината на Христовата любов, благодат и истина блести в мрака.




Разширено изучаване Петък - 19 април

„Един и същ дух на омраза и съпротива срещу истината е движил враговете на Бога във всяка епоха и една и съща бдителност и вярност са се изисквали от Неговите служители. Думите на Христос към първите ученици важат и за Неговите последователи до края на времето: „А каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете“ (Марк 13:37)“ (Великата борба. С. 41).

На много места в света, особено където хората имат свободен достъп до Библията, Сатана използва други средства, за да потиска нейното влияние. Един много успешен начин са различните научни изследвания и дори библейските учени, които понякога заемат позиции, подкопаващи доверието в Божието Слово. Например въпреки че книгата „Даниил“ датира сама себе си на повече от 500 години преди Христос, много библейски учени я датират от средата на втори век пр.Хр. Те твърдят, че трябва да е била написана по това време, иначе пророкът би предсказал съвсем точно бъдещето, а това е невъзможно. Затова, твърдят те, „Даниил“ не е написана по времето, когато самата тя заявява, че е написана, а по-скоро стотици години по-късно. За съжаление, тази лъжа за Библията е една от многото, които съвременните учени се опитват да ни пробутат. А още по-тъжното е, че много хора приемат тази заблуда, защото все пак се защитава от изследователи на Библията. Нищо чудно, че Павел ни предупреждава: „Всичко изпитвайте, дръжте доброто“ (1 Солунци 5:21).


Въпроси за разискване:

Прочетете цитата от частта за вторник, а след това помислете над следното: Какви подобни методи използва Сатана днес, за да подкопава неусетно авторитета на Писанието?

Кои са нашите най-силни гаранции срещу неправилното тълкуване на Божието Слово?

Най-сериозното усилие на Сатана във великата борба между доброто и злото е да клевети Божия характер и да представя Бога като авторитарен, безразличен тиранин. Как се опитва лукавият да прави това и какъв е Божият отговор на лъжите му?

Апостол Петър потвърждава, че „никое пророчество в Писанието не е собствено обяснение на пророка“ (2 Петър 1:20). Как можем да бъдем сигурни, че не изкривяваме смисъла на Библията, за да постигнем своите си цели? Защо това е по-лесно да се допусне, отколкото си представяме, и трябва ли да се пазим от такива действия? По какъв начин?


Тази събота, 20.04.2024 г., ще се молим за църкви „Бяла Слатина“ и „Варна“ с групата в с. Въглен.




Разказ
Верна ученичка в Италия
От Андрю Макчесни

В Италия учениците могат да избират дали да посещават часовете по религия в държавните училища. Като малко момиче Сара решила да посещава тези часове, тъй като искала да научи нещо повече за Библията.

Съучениците й бързо разбрали, че тя знае много за Библията. Когато учителката задавала някакъв въпрос, те казвали: „Сара знае отговора!“

След като месеци наред чувала тези думи, учителката попитала Сара: „Откъде познаваш Библията толкова добре?“

„Посещавам Църквата на адвентистите от седмия ден“, отговорила Сара.

Учителката искала да научи нещо повече и затова отишла на църква заедно със момичето.

Когато била в шести клас, дошла нова учителка по религия. Сара отново можела да отговаря на въпросите. Силно впечатлена, учителката я поканила да направи едночасова презентация за адвентната църква. Сара се подготвила с помощта на своя пастор и други църковни ръководители. В края на презентацията съучениците й я обсипали с въпроси за съботата.

Сега Сара е в гимназия и учителката по религия е монахиня. Веднъж момичето направило особено силно впечатление на преподавателката, тъй като цитирала библейски стих по време на изпит. Другите юноши рядко цитирали Библията. Монахинята я помолила за обяснение и тогава чула за нейната вяра. След това монахинята също посетила адвентната църква.

По време на друг час учителката останала изненадана, че Сара не може да отговори нещо във връзка с религията в Италия. Сара обяснила, че не знае отговора, тъй като не е член на най-голямата деноминация в страната. Учителката започнала да задава въпроси и поканила Сара да изнесе урок за адвентната църква пред класа. Учителката останала доволна от презентацията и заявила пред целия клас: „Чудесно е да научим нещо за друга църква в нашия час.“

Следващата година Сара трябвало да посещава часове в събота при същата учителка. Тя оказвала натиск върху момичето да ходи на училище и дори я дразнела: „Моля те, ела в час. Няма да кажем на никого.“ Седмица след седмица се подигравала на Сара. „Аз също бих могла да си остана вкъщи в събота. Това би било много по-добре отколкото да работя.“

За изненада на Сара съучениците й започнали да я защитават пред учителката.

След това една събота, когато Сара била на църква, учителката я похвалила пред целия клас. „Въпреки, че отсъства през половината часове, тя пак изкарва по-добри оценки от вас.“

Сара вярва, че Бог я благославя, защото говори открито за вярата си.

„Никога не съм крила вярата си от моите съученици – разказа тя пред „Адвентна мисия“. – Те ме уважават и знаят, че вярата е нещо много важно за мен.“