През вековете някои хора са твърдели, че Бог е искал да се случи грехопадението, че планът Му е бил хората да потънат в грях и смърт и така да заведат Него – в личността на Исус – на кръста. Иначе как би могъл да разкрие така убедително и живописно дълбочината на любовта Си към човека, освен като умре на кръста заради хората? Накратко логиката е, че за Бога е било необходимо човекът да падне в грях.

Какво ужасно и отвратително предположение! Бог никога не е планирал падението на Сатана или на човека. Бунтът на дявола, а след това и на човека, е трагедия със страшни последици и нашата радост в Него щеше да си остане пълна, ако не беше грехопадението на първите ни родители.

Тази седмица ще продължим да разглеждаме проблемите, произтичащи от грехопадението, и желанието на хората да се самоуправляват в противовес на Божието управление. Тези истини са разкрити изключително убедително в книгата „Даниил“, която показва, че Бог е имал право, когато е предупредил народа Си за това какво ще се случи, щом се отвърнат от Него и на мястото Му си изберат земен монарх. И именно това получават те: земен цар и грешници, властващи над други грешници – а това никога не е добра комбинация.

Едемската градина е класната стая за първия Божи народ – мястото, където близостта с творението ще разкрива на тях и на децата им все нови и нови неща за Твореца. „Мъжът и жената от святата двойка не бяха просто деца под бащинската грижа на Бога – посочва Елън Уайт – но и ученици, получаващи указания от всемъдрия Създател (…) Тайните на видимата вселена, „чудесните дела на Съвършения в знание“ (Йов 37:16), бяха за тях неизчерпаем източник на поуки и удоволствие“ (Патриарси и пророци. С. 50, 51 – англ. изд.).

Първата употреба на глагола tswh, „заповядвам“, който Бог използва спрямо хората, е в Битие 2:16 – заповедта да не ядат от дървото за познаване на доброто и злото. Как би могло да се забрани знание? Не е ли винаги полезно да се опитваме да научим повече?

Не и според Писанието: Бог силно желае да учи народа Си, като същевременно им спестява продължителното страдание, което ще причинят някои видове знание. Така се случва по-късно, когато хората решават да се самоуправляват, вместо да бъдат ръководени от Господа.

Хилядолетия по-късно, когато Израил пожелава да има цар, Господ ясно излага последиците (както видяхме миналата седмица) и осведомява народа Си, че това решение е стъпка в посока към отдалечаване от Неговото пряко управление и ще продължи до края на времето.

Когато царете на Израил стават все по-нечестиви, Божият заветен народ е обзет от светски дух и дотолкова се отдалечава от целта, за която ги е извикал Бог в съществуване, че Той им дава още повече от това, което търсят: човешко управление.

Когато подходим към книгата „Даниил“ с този контекст, доста ще ни просветне: във виденията от книгата е изобразено не само развитието на империите на „народите“ – езичниците – тя е също и обвинителен акт за провалите на Израил, за отказа им да следват Божиите mitswot (заповеди). Вековете на зависимост от други народи, вместо дадената им още от Едем свобода, ще станат новата класна стая, в която възприемчивите сърца биха могли да открият поразителната разлика между царствата от този свят и Божието царство.

Точно по време на Вавилонския плен Бог чрез пророк Даниил представя най-впечатляващите описания за отношението между Неговия народ и царствата от този свят. Народът Му вече не е независим: сега ще пожънат последиците от решенията си. А може би и ще научат нещо от тях?

В края на XIX век много хора изразяват подновеното си доверие в човешкия прогрес. Например Парижкото изложение (1900 г.) е забележителен израз на оптимизма за бъдещето. С целия този технологичен и научен напредък много от най-лошите проблеми на човечеството със сигурност ще бъдат решени! Когато то навлиза в XX век, много мислители са изпълнени с огромен оптимизъм, че идеалите на Просвещението – като способността на човека да се усъвършенства, и силата на разума – ще поставят началото на една прекрасна нова епоха за човечеството.

Обаче Първата световна война бързо разбива тези мечти на пух и прах и към края на ХХ век сме изгубили повече от 200 милиона души във войни. Може и да сме напреднали в технологично отношение, но определено не и в морално. Ако трябва да предам думите на д-р Мартин Лутър Кинг, ние насочвахме правилно ракети, но не насочвахме правилно хората. А това е много страшна комбинация.

Мнозина, изучаващи пророчествата, забелязват, че металите от Даниил, 2 глава вървят от най-благородни към все по-малко ценни: златото се обезценява до сребро, среброто се обезценява до мед, а медта – до желязо, докато накрая остават само желязо и кал.

Чарлс Дарвин, Карл Маркс и други мислители от XIX век се опитват да ни убедят, че човечеството върви напред по някакъв начин – че еволюираме в биологично и социално отношение. И макар че човешкият живот се е подобрил в някои отношения (поне на материално ниво), кой всъщност очаква бъдещето на този свят, както е управляван и ръководен днес, с надеждата да се установи мир, безопасност и просперитет?

Сънят от Даниил, 2 глава е даден първо на един вавилонски цар. За разлика от него, видението от Даниил, 7 глава е представено на един еврейски пророк, който е от Божия заветен народ.

На Даниил е разкрита същата тема, както на Навуходоносор, но от различна гледна точка. Вместо статуя той вижда поредица от народи, издигащи се от морето в резултат на вятъра, който го кара да бушува. Тези народи постоянно се борят помежду си, което предизвиква непрестанна смяна на властта. Стихове като Псалми 65:5-8, Исая 17:12,13 и Йеремия 46:7,8 използват аналогията с потоп и вълни, за да опишат борбите между народите.

За разлика от това Обетованата земя, поне за известно време, е остров на мир и безопасност в морето от езически царства – свят народ, установен върху солидната основа на Божието управление в контраст с буйните народи край него.

От брега Даниил наблюдава хаоса, причинен от войните на езичниците, когато изведнъж зверовете започват да излизат на земята – на неговата територия! Проблемите на езичниците сега са станали проблеми на неговия народ. Евреите са избрали да живеят като езичниците, затова сега ще живеят с тях и под тяхното управление. След като е завладян от Вавилон, Божият заветен народ никога повече няма да постигне пълна или трайна независимост.

Тази загуба на независимост от Божия народ ще продължи до края на времето, когато Христос напълно ще Си възвърне полагащото Му се място на наш Цар. В Новия Завет Божият народ продължава да страда, напълно подчинен на Римската империя, а след това заради гоненията на малкия рог – приемник на езическия Рим.

Макар че в исторически план някои народи са по-добри от други, а някои епохи са по-мирни от други, историята на народите и империите в по-голямата си част представлява просто преминаване от една трагедия към друга, от един тиранин към друг. И често това става под управлението на владетели, които претендират, че имат само най-добри намерения за народа си. Колко е различно управлението, което желае Бог за Своя народ, само ако бяха пожелали да го приемат.

Образите на земята и морето могат да бъдат изпълнени с много смисъл, особено в пророчествата. Помислете за символите земя и море в библейските пророчества, които са рязко противопоставени един на друг.

„Когато земята и морето са съпоставени в символичен смисъл, земята често представлява подреденият свят или дори израилевата страна, докато морето насочва към езическите народи, които я заплашват, както морето заплашва земята“ (Beatrice S. Neall, “Sealed Saints and the Tribulation,” in Symposium on Revelation, Book 1, ed. Frank B. Holbrook, [Silver Spring, MD: Biblical Research Institute, General Conference of Seventh-day Adventists, 1992], p. 260).

Според това мислене земята е стабилно място, утвърдено върху Божието управление. Морето символизира нестихващите борби между народите, подбуждани от човешката гордост.

Забележете, че змеят използва водата, за да преследва жената (църквата). Както видяхме, в пророчествата водата често символизира светското управление, смутовете и хаоса, които го придружават. Следователно можем да видим как Сатана използва масите, подбуждани от водачите си, за да преследва Божия народ през голяма част от църковната история.

Също така адвентистите от седмия ден разбират, че Откровение 12:16 е свързано с миграцията на преследваните вярващи в Новия свят. Ако разбирането ни за земя и море е правилно, какво говори това за основаването на Американската република?

Възможно ли е то да се отнася за „земята“ по същия начин, както е била „Обетованата земя“ – място, отделено за Божия народ? Възможно ли е това да е причината звярът от земята първо да прилича на агне? Въпреки че Америка никога не е била „Новият Израил“, както са искали да мислят някои от първите ѝ основатели, за продължителен период от време тя е била страна на религиозна свобода за милиони хора от света, гонени по религиозни причини.

За съжаление, този приличащ на агне звяр един ден ще говори като „змей“ (Откровение 13:11). Съединените щати, които толкова дълго време са били фар на религиозна свобода за преследваните, ще станат най-големият религиозен гонител! Това е още един пример за това какво се случва, когато човечеството реши самò да се управлява, вместо да бъде ръководено от Бога.

Църквата на остатъка се ражда в Новия свят, точно там, където търсещите религиозна свобода са намирали убежище през XVII и XVIII век. Предвид продължителните религиозни и политически пречки на други места, е съмнително дали на някое друго място това движение би се развило така бързо или би оказало такова огромно влияние, както в новата земя, която по късно става Съединените щати.

Ангелът извиква със силен глас, подобно на трите ангела от Откровение, 14 глава и на ангела от Откровение, 18 глава. Това е неотложен момент в историята, когато делото на църквата на остатъка се развива заради „много народи и племена, езици и царе“ (Откровение 10:11).

Ангелът държи „малка книжка“ – вероятно книгата на пророк Даниил (Даниил 12:4) – която е отворена за първи път от много поколения. Единият му крак е на морето, а другият – на земята. Това може би е препратка към разбирането, че вестта се разнася по целия свят – както в Стария, така и в Новия. А може също и да препраща към идеята, че тази вест е за всички народи: и които живеят на земята, и които живеят в „езическото“ море.

След дълго очакване светът ще бъде осветен с Божията слава и последните вести от Откровение, 14 глава ще се разнесат до всеки един човек. Както и с Израил, нашият мандат като църква е да проповядваме благовестието „по целия свят за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).

Бог побутва човешката история към грандиозната ѝ кулминация: краят на съществуването на човешките империи и трайното установяване на Христовия престол. Прочетете Даниил 2:34,35,44,45. Библията съвсем категорично дава да се разбере, без никакво двусмислие, че всички тези светски царства ще бъдат унищожени, без да остане и следа от тях или от тяхното наследство, и ще бъдат заместени от Божието вечно царство, в което никога повече няма да се появят грях, страдание, болести, зло и смърт.

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха“ (Откровение 21:1). Огънят, който унищожава неправедните, пречиства земята. Всяка следа от проклятието е заличена. Никакъв вечно горящ ад няма да напомня на изкупените за ужасните последици от греха.

Остава само едно нещо, което да напомня за това: нашият Изкупител вечно ще носи белезите от разпъването Си на кръста. Белезите на главата, гърдите, ръцете и нозете са единствените следи от жестокото дело на греха. Гледайки Христос в славата Му, пророкът казва: „Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му“ (Авакум 3:4). Прободените гърди, откъдето изтича аленият поток, примирил човека с Бога – там е славата на Спасителя, там е „скривалището на силата Му“. „Мощен да спасява“ чрез изкупителната жертва, Той затова е силен да съди тези, които са презрели Божията милост. А белезите от Неговото унижение Му носят най-голяма слава. През вечните векове раните от Голгота ще са причина да Го прославяме и ще говорят за Неговата сила“ (Уайт, Е. Великата борба. С. 674 – англ. изд.).

Когато била на 12 години, Даяна започнала да пие алкохол, да пуши марихуана и да слуша хардрок. В разгара на едно парти мислите ѝ се насочили към Бога.

Бог не бил част от живота на Даяна в ранното детство. Баща ѝ прекарвал доста време отвъд океана като моряк от Военноморския флот и семейството, като много други семейства на военни, се местело на всеки две или три години. Няколко пъти майка ѝ водела нея и сестра ѝ на църква в неделя, когато били много малки и живеели във Флорида.

Даяна имала възможност да отиде на Ваканционно библейско училище на 10-годишна възраст, докато живеели в Норфолк, Вирджиния. Един автобус дошъл в квартала им от Баптистката църква и взел нея и по-голямата ѝ сестра. Тя запомнила Йоан 3:16 и библейските книги. Научила за мисионерите и че трябва да се уважава непроменимото Божие Слово. Решила да се кръсти. Църквата ѝ дала духовна основа. Извън църквата нещата били различни. Даяна била подложена на сексуално насилие и тази травма я преследвала години наред.

После семейството отново се преместило, когато тя била на 12 години, този път в Албъкърки, Ню Мексико. Много от съседските деца употребявали алкохол и наркотици и Даяна се присъединила към тях.

На 14 се преместила със семейството си в Монте Виста, Колорадо. Докато пушела марихуана с новите си приятели, понякога заговаряла за Бога. Когато била на 16, много от приятелите ѝ трябвало да посещават часове по религия. Тъй като искала да задълбочи връзката си с тях, Даяна също ходела на тези часове. В един от тях свещеникът обявил, че авторитетът на тяхната църква е над авторитета на Божието Слово, защото църквата е променила Божия ден за поклонение от библейския седми ден, събота, в първия ден, неделя.

Даяна била шокирана и обезпокоена. Спомнила си, че е учила, че Божието Слово не можело да бъде променяно. Чудела се: „Защо хората ходят на богослужение на първия ден, когато Библията ясно казва, че трябва да освещават седмия ден?“. Решила да завърши часовете по религия, но да не ходи на църква. Продължила да пие, да употребява наркотици и да слуша хардрок. С течение на времето те станали нейната самоличност, живот и религия.

Тази мисионска история разкрива как Бог по чуден начин работел в живота на Даяна Фиш, отговорник за набирането на средства в Адвентното училище за индианци „Холбрук“, САЩ, което получи даренията от 13-та събота през 2021 г. Благодарим ви за подкрепата за разпространяването на евангелието чрез даренията от тазгодишната 13-та събота на 28 юни. Прочетете още за Даяна следващата седмица.