Книгата „Изход“ трепти в честотата на истории за потиснатите, отритнатите,

преследваните, експлоатираните и унижените. Така хората днес, които се чувстват изоставени, забравени и поробени, могат да намерят надежда, защото същият Бог, Който е спасявал евреите, може да избави и тях.

Книгата говори за екзистенциалните битки в живота и за несправедливостите и

изпитанията, които са част от този живот. Всеки може да бъде насърчен от историите за Божиите намеси в полза на Неговия страдащ народ. Бог чува вика на потиснатите, вижда техните борби, забелязва сълзите им и в тяхната агония им идва на помощ.

Бог поема инициативата да избави онези, които Му се доверяват. Просто трябва да

приемем с вяра това, което Той ни предлага. Ето защо книгата „Изход“ трябва да се изучава, тъй като посочва какво прави Исус за всички нас. Това е книга за изкуплението, освобождението и окончателното спасение – получаваме всички тях чрез вяра в Христос Исус и в осигуреното от Него за нас.

Всред суматохата и тъмнината, ако очите ни са приковани към Бога, можем да разпознаем Неговото присъствие, грижа и помощ, докато Той ни води към вечната „Обещана земя“

.

Книгата „Изход“ на еврейски се нарича shemot, на български буквално „Имената“, според началните думи на този древен документ. Той започва така: „Ето имената“. Имената на членовете на семейството на патриарха Яков са изброени още в самото начало.

Книгата започва с напомняне за Божието благословение. Когато патриархът Яков и семейството му се заселват в Египет, те са едва 70 души (Битие 46:27; Изход 1:5), но израилтяните „се наплодиха и размножиха, увеличиха се и толкова много се засилиха, че Египетската земя се изпълни с тях“ (Изход 1:7). По време на Изхода обаче те наброяват „около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен семействата“ (Изход 12:37).

Библейският текст рисува в тъмни краски историята на израилевите чеда в Египет. Книгата „Изход“ започва с тяхното поробване от египетските надзиратели и потисническия труд, който налагат на евреите. Обаче завършва с Божието мирно и утешително присъствие в скинията, в центъра на израилевия стан (вж. Изход, 40 гл.). Между тези два противоположни полюса е описан Божият триумф. Посредством Господното освобождаване на народа Му от робство, посредством Неговото отваряне на Червено море и Неговата победа над най-силната армия по онова време, се разкрива грандиозната победа на Бога над силите на злото.

Историята парадоксално подчертава, че „колкото повече [потисниците] ги измъчваха, толкова повече те [израилтяните] се размножаваха и се разпростираха“ (Изход 1:12). Тоест независимо от човешките машинации, Бог все още е суверенен и ще спаси народа Си дори ако обстоятелствата изглеждат безнадеждни, поне от човешка гледна точка.

Когато семейството на Яков пристига в Египет след преживения глад в Ханаан (Битие, 46 гл.), египетският цар се отнася приятелски с евреите заради Йосиф и всичко направено от него за египтяните.

„Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията. После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя“ (Битие 41:41-43).

Най-правдоподобният исторически фон на историята на Йосиф е следният: новият владетел от Изход 1:8, „който не познаваше Йосиф“, е Яхмос (1570 г.пр.Хр. – 1546 г.пр.Хр.). Следва Аменхотеп I (1546 г.пр.Хр. – 1526 г.пр.Хр.), владетелят, който се страхува от израилтяните и ги потиска. По-късно Тутмос I (1525 г.пр.Хр. – 1512 г.пр.Хр.) издава указа за смъртта на всички еврейски деца от мъжки пол. Неговата дъщеря Хатшепсут (1503 г.пр.Хр.– 1482 г.пр.Хр.) е принцесата, осиновила Мойсей като свой син. Фараон Тутмос III (1504 г.пр.Хр. – 1450 г.пр.Хр.), който за известно време е съвладетел с Хатшепсут, е фараонът по време на Изхода.

Изходът се е случил, според най-добрите изчисления, през март 1450 г.пр.Хр. (вж. William H. Shea, „Exodus, Date of the,“ The International Standard Bible Encyclopedia, edited by Geoffrey W. Bromiley et al., том 2 [Grand Rapids, MI: William B. Eerdmans, 1982], pp. 230-238). За да разберете времето на Изхода, следва да проучите следните библейски текстове: Битие 15:13-16; Изход 12:40,41; Съдии 11:26 и 3 Царе 6:1 (вж. също Деяния 7:6; Галатяни 3:16,17).

Първата глава на „Изход“ обхваща дълъг период – от времето на Йосиф, когато баща му Яков с цялото семейство влиза в Египет, до смъртния указ на фараона. Въпреки че съществуват някои дебати относно точния брой години, това, което има значение, е, че дори когато народът Му е поробен в чужда земя, Господ не ги забравя.

Тоест въпреки че много подробности за евреите в Египет по това време остават скрити, поне засега (вж. 1 Коринтяни 13:12), откровението за Божия характер все още блести на страниците на тази книга, както и в цялото Писание. Можем да знаем, че колкото и лоши да изглеждат нещата, Бог винаги е там и можем да Му се доверим във всяка лоша ситуация, в която сме се озовали.

Човек не би могъл да разбере книгата „Изход“, без да приеме ученията на „Битие“. Евреите се преместват в Египет и след време на голям просперитет и мир са поробени.

Но Бог не изоставя Своя народ да се справя сам със своите проблеми, въпреки че понякога може да изглежда така. Без съмнение мнозина от еврейския народ се отчайват от тежкото си положение. Въпреки това, във време на бедствие Той идва да помогне с могъщата Си ръка. Нашият Господ насърчава Своите последователи: „Призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“ (Псалми 50:15).

В книгата „Изход“ нито един фараон не е посочен по име. Те носят само титлата „фараон“, което означава „цар“. Египтяните вярват, че фараонът е бог на земята, син на бог Ра (още Озирис или Хор). Ра се смята за най-висшето египетско божество, самият бог на слънцето.

Но въпреки цялата си сила този „бог“ не успява да принуди акушерките да загърбят своите убеждения. Всъщност, за разлика от безименния фараон, двете акушерки са споменати: Шифра и Фуа (Изход 1:15); те са високо ценени, защото се боят от Господа. Нечестивата заповед на фараона не им повлиява, понеже зачитат Бога повече от заповедите на някакъв земен владетел (вж. също Деяния 5:29). Ето защо Бог ги благословя с техни собствени големи семейства. Какво силно свидетелство за вярност. Тези жени, независимо от това колко малко знаят за теологията, разбират не само какво е правилно, но и избират да постъпват така.

Когато фараонът вижда, че заговорът му се проваля, заповядва на египтяните да убиват всички мъжки бебета, родени от евреите. Те трябва да ги хвърлят в река Нил, вероятно като жертва на Хапи, бога на Нил, а също и бог на плодородието. (Това е първият записан случай, в който евреи трябва да бъдат убивани само защото са евреи.) Целта на смъртния указ е да се подчинят евреите, да се унищожат всички потомци от мъжки род, а жените да се асимилират в египетския етнос, като по този начин се сложи край на заплахата, която според фараона евреите представляват за неговия народ.

Историческият фон на раждането и живота на Мойсей е вълнуващ, защото той живее по време на известната египетска XVIII-та династия. Един от царете по време на тази династия – Тутмос III, наричан „Наполеон на Египет“ – се смята за един от най-известните фараони на Древния Египет.

Макар и с издадена смъртна присъда при раждането си (вж. Изход 1:22), Мойсей се ражда като „специален“ син (нов жив превод на англ. ез.; еврейски tob, буквално „добър“; Изход 2:2). Еврейският термин описва нещо повече от външна красота. Тази дума се употребява например при характеризиране на Божието дело по време на Творческата седмица, когато Той обявява, че всичко е „добро“, дори „твърде добро“ (Битие 1:4,10,31).

Като ново творение това „добро“ дете, според Божия план, ще стане възрастният, който ще изведе евреите от тяхното робство. При раждането на това бебе, особено при такива ужасни обстоятелства, кой би могъл да си представи неговото бъдеще? Въпреки това Бог ще изпълни думите Си към Авраам, Исаак и Яков. Той е сключил завет с тях, че ще даде на техните потомци Обещаната земя (Изход 2:24,25). И да, десетилетия по-късно ще използва това tob бебе, за да направи точно обещаното. В онова време египетската принцеса Хатшепсут приема Мойсей за свой син. Името, дадено на Мойсей, има египетски произход и означава „син на“ или „роден от“, както е отразено в имената на Ях-мос („син на Ях“) или Тут-мос („син на Тот“). Следователно името му се превежда на еврейски като Мошех, а именно „изваден“. Животът му е спасен по чудо, когато той е „изваден“ от реката.

Знаем съвсем малко за ранния му живот. След като е спасен по чудо и осиновен от Хатшепсут, Мойсей прекарва първите 12 години с първоначалното си семейство (Изход 2:7-9; Уайт, Е. Патриарси и пророци. Стр. 244 – англ. изд.). След това получава най-доброто египетско образование, за да се подготви да бъде следващият фараон на Египет (Патриарси и пророци. Стр. 245 – англ. изд.). Колко удивително е, че в крайна сметка толкова много от това образование ще бъде безполезно за или дори ще работи срещу това, което наистина има значение: познаването на Бога и Неговата истина.

Как би постъпил Мойсей? Дали ще се поддаде на примамката на Египет и на удоволствията на царския двор, или ще издържи на трудностите със своя воюващ народ? Събитията скоро го принуждават да вземе решение.

„ А когато фараонът чу това, търсеше случай да убие Мойсей; но Мойсей побегна от фараона и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец“ (Изход 2:15).

След убийството Мойсей наистина няма друг избор, поне що се отнася до оставането в Египет. По този начин каквито и планове да е имало за него да се възкачи на трона на Египет и да стане „бог“, тези планове бързо приключват. Вместо да стане бог, при това фалшив, Мойсей ще служи на истинския Бог. Без съмнение по времето, когато бяга, той не е имал представа какво го очаква в бъдеще.

„Цялата история [за това, че Мойсей уби египтянина] бързо стана известна на египтяните и силно преувеличена, скоро стигна до ушите на фараона. На царя бе казано колко многозначителен е този акт и че Мойсей е възнамерявал да поведе народа си против египтяните, да свали управлението и сам да седне на трона; че не може да има сигурност за царството, докато той е жив. Монархът веднага реши, че Мойсей трябва да умре. Но узнал за опасността, Мойсей избяга към Арабия“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Стр. 247 – англ. изд.).

Мойсей живее 120 години (Второзаконие 34:7) и животът му може да бъде разделен на три части от по 40 години всяка. Първите 40 години са в Египет, голяма част от тях в царския дворец. Вторите 40 години прекарва в дома на Йотор в мадиамската територия.

Но именно последните 40 години заемат по-голяма част от първите пет книги на Мойсей (и това тримесечие) и те разказват историята на ранното призоваване на Израил да свидетелства в един свят, потънал в идолопоклонство, разкривайки природата и характера на истинския Бог (вж. Второзаконие 4:6-8).

Библейският текст заявява, че акушерките „се бояха от Бога и не правеха каквото им заповяда египетският цар, а оставяха живи мъжките деца“ (Изход 1:17). Елън Уайт подходящо коментира верността на акушерките и месианската надежда: „Издадена бе нарочна заповед към жените, чието занятие им даваше тази възможност, да погубват еврейските деца от мъжки пол при самото им раждане. Сатана бе подстрекателят на това дело. Той знаеше, че сред израилтяните трябваше да се появи освободител; и като накара царя да убива децата, се надяваше да осуети Божественото намерение. Но жените се бояха от Бога и не посмяха да изпълнят жестоката наредба. Господ одобри поведението им и те благоуспяваха“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Стр. 242 – англ. изд.).

Добрата новина във всичко това е, че въпреки плановете на Сатана, Бог взема връх и използва верни хора, за да осуети плановете на врага. Наистина живеем на територията на нашия враг, когото Исус нарича „князът“, или „владетелят на този свят“ (Ефесяни 2:2; Йоан 14:30). Сатана узурпира тази позиция от Адам, но Исус Христос го побеждава в живота Си и чрез смъртта Си на кръста (Матей 4:1-11; Йоан 19:30; Евреи 2:14). Въпреки че Сатана е все още жив и активен, както се разкрива в опита му да убие тези деца, собствената му екзекуция е сигурна (Йоан 12:31; Йоан 16:11; Откровение 20:9,10,14). Добрата новина е, че трудностите в живота могат да бъдат преодолени чрез Божията благодат (Филипяни 4:13). Тази благодат е единствената ни надежда.

Питър обичал да копае за плъхове в едно планинско село в Южна Замбия. Момчето и семейството му ядели гризачите с царевична каша по време на хранене. Освен това обичали да ядат прасета и риба балон. Свинското месо винаги присъствало на коледната трапеза. Рибата балон е популярна с месото си без кости.

Затова Питър се изненадал, когато научил, че Библията забранява любимите му меса.

Той чул за нечистата храна за първи път, когато пътувал на около 30 км от родния си град, за да посети един от братята си, който работел във ферма, управлявана от мисионери на адвентистите от седмия ден от Съединените щати. Питър останал за богослужението в събота и проповедникът говорел за чистите и нечистите животни от Левит, 11 глава.

Питър разбрал, че той и семейството му спазват план за хранене, който не отговаря на учението на Библията. След известно време мисионерите започнали да провеждат богослужения в началното училище на Питър в съботните следобеди. Питър присъствал на събранията, въпреки че трябвало да върви 3 км, за да стигне до училището.

Родителите му обаче го разубеждавали да не ходи и му припомняли, че е бил кръстен като бебе. Неговият баща дори му наредил да работи в семейната ферма в събота. Питър не знаел нищо за спазването на съботата и бързо свършвал работата си сутринта, така че да отиде на следобедното събрание.

В гимназията Питър намерил нови приятели от адвентни семейства. Той изучавал Библията с тях и предал сърцето си на Исус в кръщение чрез потапяне. Спрял да яде плъхове, свинско месо и риба балон.

С течение на времето родителите му започнали да ценят седмия ден, събота. Разбрали защо Питър не яде нечисто месо. Всяка събота, когато бил у дома, го насърчавали да не закъснява за съботното училище. Днес в града на Питър има адвентна църква. Чрез адвентното влияние много жители на града са спрели да ядат нечисти храни.

Питър е благодарен, че като момче е научил за значението на здравословния живот и прославянето на Бога с храната. В крайна сметка 1 Коринтяни 10:31 казва: „И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава“.

„Благодаря на Исус, че ме спаси от нечистата храна“, казва Питър Сиамикобо, църковен старейшина и ръководител на Отдела по социални науки в Адвентната гимназия „Русангу“ в Замбия.

Молете се евангелието да бъде прогласено в Замбия и други страни в дивизия „Южна Африка – Индийски океан“, която ще получати даренията от 13-та събота на това тримесечие.