Много вярващи смятат, че когато човек реши да следва Бога, ще изпитва само щастие, просперитет и успех. Това обаче не е непременно така, както често показва и самата Библия. Понякога се появяват много пречки, както и нови трудности. Може да бъде много разочароващо и да предизвика трудни въпроси, които невинаги имат лесни отговори или изглежда, изобщо нямат отговори.

Тези, които се доверяват на Бога, ще бъдат изправени пред множество изпитания. Но когато устояваме, Бог дава решения, които идват при Неговите условия и в Неговото време. Неговите начини може да противоречат на нашите очаквания за бързи и незабавни решения, но ние трябва да се научим да Му вярваме независимо от всичко.

Оттук и темата за тази седмица: Мойсей и заповедта да изведе Божия народ от Египет – толкова ясен призив от Бога, колкото всеки би могъл да получи. Наистина това включва чудеса, както и участието на самия Бог, Който говори непосредствено на Мойсей и го уведомява какво точно иска от него да бъде направено.

Ако се замислим, колко по-лесно би могло да е за Мойсей, след като знае, че е призован от Бога и дори е получил конкретна задача?

Би следвало да е просто, нали?

Продължете с четенето.

Следвайки Божиите заповеди, Мойсей отива при фараона, за да започне процесът, при който той, Мойсей, ще изведе народа Му от Египет (вж. Изход 3:10).

„Кой е Господ?“ заявява фараонът не в желанието си да Го опознае, а вместо това като акт на неподчинение или дори отричане на този Бог, за Когото той признава, че не познава. „Не познавам Господа“, казва фараонът почти самохвално.

Колко хора в историята са изричали едно и също нещо? Колко трагично, защото, както самият Исус казва: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).

Египет, с фараона като цар, е символ на сила, отричаща Божието присъствие и власт. Това е същността, която се противи на Бога, на Неговото Слово и на Неговия народ.

Следващата декларация на фараона, че „няма да пусна Израил“, разкрива още повече този бунт срещу живия Бог, като допълнително прави Египет символ не само на отричането на Бога, но и на системата, бореща се срещу Него.

Нищо чудно, че мнозина забелязват същото отношение хилядолетия по-късно във Френската революция (вж. също Исая 30:1-3 и Откровение 11:8). Фараонът е бил считан за бог или за син на божество – широко позоваване на вярата в собствената върховна власт, сила и интелигентност.

„От всички народи, представени в библейската история, най-дръзко Египет отричаше съществуването на живия Бог и се съпротивляваше на Неговите заповеди. Няма монарх, който да е дръзвал както царят на Египет открито и арогантно да се разбунтува срещу авторитета на Небето. Когато му бе занесена чрез Мойсей вестта в името на Господа, фараонът гордо отговори: „Кой е Йехова, та да послушам гласа Му и да пусна Израил? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израил!“ (Изход 5:2). Това е атеизмът; и народът, представен чрез Египет, щеше да издигне глас на подобно отричане на живия Бог и щеше да прояви същия дух на неверие и предизвикателство“ (Уайт, Е. Великата борба. Стр. 269 – англ. изд.).

Въпреки че Мойсей сигурно е знаел още от самото начало, че онова, което Бог му поверява да извърши, не е лесна задача (оттук и опитите му да се измъкне), той вероятно не е имал представа какво предстои.

Още преди да отидат при фараона, Мойсей и Аарон събират старейшините и народа на Израил, предават им Божиите думи и им показват Божиите знамения, което кара Израил да повярва, че Господ ще ги избави от робството. И така, те се покланят на Господа (Изход 4:29-31). Очакванията със сигурност са големи: Господ ще избави еврейския народ от робството – най-накрая!

След това Мойсей отива при царя на Египет с Божиите искания и нещата стават още по-зле за израилтяните. Тяхното страдание се задълбочава, а ежедневният им труд става по-тежък и непосилен. Обвинени са, че са мързеливи; към тях се отнасят по-сурово; и тяхната служба става по-трудна отпреди.

Водачите им не са доволни и конфронтацията между тях и Мойсей и Аарон е грозна и (както ще видим по-късно) просто предвещава какъв вид конфликти Мойсей ще има със собствения си народ през предстоящите години.

Не е толкова трудно да се разбере защо биха били разстроени от Мойсей („Господ да погледне към вас и съди“, казват те). Те са си мислели, че Мойсей е дошъл да ги освободи от египтяните, а не да направи живота им под египтяните още по-труден.

Така освен с египтяните, Мойсей и Аарон трябва да се справят и със собствения си народ.

Горкият Мойсей! Първо е наруган от фараона, а сега собственият му народ почти го проклина.

Ето защо той представя оплакването си пред Бога. В горчивината и разочарованието си от влошеното положение на Израил пита: „Господи, защо си постъпил зле спрямо този народ? Защо си ме изпратил? Защото, откакто дойдох при фараона да говоря в Твое име, той постъпва зле спрямо този народ, а Ти все не избавяш народа Си?“ (Изход 5:22,23). Недоволството на Мойсей от Господа е очевидно и като се има предвид ситуацията, напълно разбираемо.

Но Божият отговор е много силен. Той ще действа, и то съвсем решително. „Сега ще видиш какво ще сторя на фараона“ (Изход 6:1).

Бог вече няма само да говори; сега могъщо ще се намеси в полза на Своя народ. Напомня на Мойсей няколко уместни факта: (1) Аз съм Господ; (2) Аз се явих на патриарсите; (3) Аз сключих завета Си с тях; (4) Аз обещах да им дам Ханаанската земя; (5) Аз чух стенанията на израилевите синове; и (6) спомних си завета си да ви дам Обещаната земя.

Забележете повторението на божественото „Аз“. Аз, Господ, вашият Бог, направих това и това и следователно можете да вярвате, че ще сторя за вас онова, което съм обещал.

Сега Господ тържествено прогласява, че ще извърши четири велики неща за Израил, защото Той е техният жив Господ: (1) „Ще ви освободя от игото на египтяните“; (2) „Ще ви избавя от тяхното робство“; (3) „Ще ви откупя с протегната десница и с велики дела на съд“; и (4) „Ще ви направя Мой народ и ще бъда ваш Бог“ (Изход 6:6,7).

Тези четири божествени действия осигуряват и възстановяват връзката Му с Неговия народ. Бог е Субектът на всички тези дейности, а израилтяните са получателите на всички споменати ползи и благодат. Бог предлага тези дарове безплатно, от любов; Той го е направил тогава за тях и го върши и днес за нас.

Бог наистина дава на Мойсей силни обещания за онова, което ще стори. Въпреки че тази среща сигурно е окуражила Мойсей, насърчението му вероятно е било краткотрайно, като се има предвид реакцията на собствения му народ.

Евреите са толкова обезсърчени от скръбта, страданието и непосилния труд, че не се вслушват в уверението на Мойсей, че Бог ще действа, за да изпълни това, което е обещал. Толкова дълго са го чакали и очакванията им не са се оправдали. Защо сега да е по-различно? Те губят вяра и надежда и това е дори още по-горчиво, защото може би за първи път през целия си живот са видели истинска надежда за избавление.

И все пак кой не е изпитвал същото? Кой не се е чувствал в даден момент потиснат, разочарован, неудовлетворен – дори изоставен от Бога?

Спомняте ли си историята на Йов? Ами на псалмиста Асаф, който се бори с въпросите си относно просперитета на нечестивите и страданието на праведните. И все пак, независимо от борбите си, Асаф дава една от най-красивите изповеди на вярата: „Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка. Чрез съвета Си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая друг освен Тебе. Чезне плътта ми и сърцето ми; но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял“ (Псалми 73:23-26).

Чрез свещената история Бог уверява Своя народ, че е с него (Исая 41:13; Матей 28:20). Той им дава Своя мир, Своята утеха и ги укрепва да преминат през предизвикателствата на живота (Йоан 14:27; Йоан 16:33; Филипяни 4:6,7).

Формулата на завета: „Ще ви направя Мой народ и ще бъда ваш Бог“ (Изход 6:7), изразява интимната връзка, която Господ иска да има със Своя народ.

Бог се представя пред Мойсей като Яхве, което означава, че Той е личен и близък Бог, Бог на Своя народ и Бог, влязъл в заветна връзка с него.

Този иманентен Бог отново заповядва на Мойсей да отиде и да говори с фараона. С потиснато самочувствие Мойсей отново възразява: „Как ще ме послуша фараонът?“. Тук отново можем да видим не само смирението на Мойсей, но и желанието му да се измъкне от задачата, която досега не е минала много гладко. „Когато Бог заповядва на Мойсей да се върне при фараона, Мойсей проявява недоверие към себе си. Терминът „aral sepatayim“ – буквално „необрязани устни“, който е употребен тук, за да изрази липсата на способност за говорене на Мойсей (Изход 6:12,30) – е подобен на този, записан в Изход 4:10: „бавен говор“ (Библейски коментар на „Андрюс“: Старият Завет, „Изход“. Стр. 205 – англ. изд.).

Бог в Своята милост възлага на Аарон да помогне на Мойсей. Мойсей ще говори с Аарон, който след това ще говори публично пред фараона; така Мойсей ще играе ролята на Бога пред египетския цар, а Аарон ще бъде негов пророк.

Този разказ предоставя отлично определение за ролята на пророка. Пророкът е говорител на Бога; той или тя е Неговият говорител, който предава и тълкува Божието слово пред човеците. Както Мойсей говори на Аарон и след това Аарон го обявява на фараона, така Бог общува с пророка, който след това прогласява Божието учение на хората. Това може да се случи устно, лично; или, както се прави най-често, пророкът получава вестта от Бога и след това я записва.

Освен това Бог обяснява на Мойсей какво може да очаква от срещите с фараона. Предупреждава го, че сблъсъкът ще бъде напрегнат и дълъг. За втори път Бог подчертава на Мойсей, че фараонът ще бъде много упорит и че ще закорави сърцето му (Изход 4:21; Изход 7:3). Резултатът обаче ще завърши с нещо добро, защото „египтяните ще познаят, че Аз съм Господ“ (Изход 7:5). Тоест Бог ще бъде прославен дори сред хаоса, който предстои.

Прочетете първата половина от главата „Язвите върху Египет“ от кн. „Патриарси и пророци“ на Елън Уайт.

Вижте колко лошо започват нещата за Мойсей и за неговия народ, след като за първи път се явява пред фараона.

„Съвсем разтревожен, царят заподозря израилтяните в намерение да въстанат срещу робството си. Недоволството им явно бе резултат от безделие; той щеше да се погрижи да не им остане никакво време за опасни кроежи. И веднага предприе мерки да стегне веригите и да съкруши независимия им дух. Същия ден бяха изпратени заповеди, правещи работата им още по-жестока и тиранична. Най-обикновеният строителен материал, използван в страната, бяха изсушени на слънцето тухли. Стените на най-хубавите постройки бяха направени от тях и облепени с камък, а с производството на тухли се занимаваха голяма част от робите. Слама се смесваше с глината за свързване, затова се изискваха големи количества слама. Сега царят нареди да не им се дава повече слама. Работниците трябваше да я осигуряват сами, докато изискваното количество тухли оставаше същото.

Заповедта предизвика голяма тревога сред израилтяните из страната. Египетските надзиратели бяха назначили еврейски служители да следят работата на народа и да отговарят за труда на хората, намиращи се под тяхно нареждане. Когато изискването на царя влезе в сила, людете се пръснаха по цялата страна да събират слама от стърнищата, но разбраха, че е невъзможно да свършат обичайното количество работа. Поради това неизпълнение еврейските служители бяха бити жестоко“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. Стр. 258 – англ. изд.)

Маймуни заплашвали да унищожат реколтата на една семейна ферма в Мозамбик. Антонио Кучата получил строги заръки от баща си да държи маймуните надалеч. Антонио обаче не искал да пази фермата в събота. Наскоро бил предал сърцето си на Исус в кръщение и искал да прекара съботата, покланяйки се на Бога в Църквата на адвентистите от седмия ден.

Как да постъпи Антонио? Той се помолил и отишъл на църква.

Маймуните вервет представлявали сериозен проблем за дребните фермери в крайбрежната провинция на Югоизточна Африка, където живеели Антонио и семейството му. Маймуните, с черни лица и сива козина по тялото, са високи от 40 до 60 см. Племена от 10 до 70 маймуни нахлуват в малки ферми за маниока, сладки картофи, боб, фъстъци и други култури.

Бащата се тревожел, че семейството няма да има храна или доходи, ако маймуните унищожат реколтата им. Той също така не одобрявал синът му да ходи в адвентната църква. Бил възпитал Антонио в друга вяра и не разбирал защо момчето иска да се покланя на Бога в седмия ден, събота. Бащата нямал нищо против да пропусне богослужението в неделя, за да се грижи за фермата, и казал на Антонио, че трябва да помага и в събота.

Антонио обичал баща си. Нямал намерение да става адвентист от седмия ден, но негов братовчед адвентист изучавал Библията с него. Антонио се убедил, че трябва да следва наученото, включително четвъртата заповед: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа“ (Изход 20:8-10).

Затова Антонио коленичил и се помолил: „Мили Боже, моля те, спри маймуните да идват във фермата ни, докато съм на църква“. След това отишъл в църквата на адвентистите в Каза-Нова, разположена на около 20 км от фермата.

Антонио не бил сигурен какво да очаква, когато се върне у дома. За негова радост маймуните стоели настрана цял ден. Той се помолил и отишъл на църква и следващата събота и маймуните отново не се приближили до фермата. Всяка събота, докато Антонио живеел в дома си, маймуните избягвали фермата, докато той се покланял на Бога в църквата.

Баща му отказал да признае чудото, но Антонио бил изпълнен с благодарност към Бога. Дори днес, години по-късно, той все още се учудва на Божията грижа.

„Маймуните също спазваха съботата“ – казва той.

Молете се евангелието да бъде прогласено в Мозамбик и други страни в дивизия „Южна Африка – Индийски океан“ – получател на дарението от 13-та събота за това тримесечие.