Преди две години се запознах с Робин – открита, остроумна и общителна жена.

Тя бе дошла в църквата ми просто да си намери компания. Бе самотна и се

нуждаеше от някакъв отдушник. Даде ми да разбера, че въобще не вярва в това,

което адвентистите проповядват. Това може би щеше да ме стресне, но точно

тогава църквата в Австралия бе започнала една нова програма, наречена

“Домове на надеждата”. Робин бе идеалният случай за тази програма. Реших с

много молитва да я превърна в част от този проект.

“Домове на надеждата” е програма, предназначена да помогне на църковните членове да се сприятелят с посетители и с хора от района, които се стремят

към нещо по-добро. Исус се сприятеляваше с хората, преди да започне да им проповядва и ние се опитахме да следваме неговия пример, когато започнахме

проекта. Не е трудно да си приятел с някой и да отговаряш на въпросите му, когато те възникнат.

Посетих Робин на чай, за да се опознаем. Разговаряхме цели два часа. Тя сподели с мене за доста бурното си минало, за преживяванията си и за проблемите, с които трябваше да се справи. Няколко пъти ми напомни, че не идва на църква, защото вярва, а защото има нужда от общуване. За мене това нямаше значение. С радост я приемах. Тъй като не се опитвах да я “спася”, можех да бъда нейна приятелка, да я обичам заради Исус, да я насърчавам да опита и да се увери, че Бог е реален.

Скоро започнахме да прекарвахме часове наред в телефонни разговори и в срещи. Тя споделяше толкова много и аз открих в нея истинска приятелка.

На Робин й харесваше да ходи на църква и аз я запознах с “Изследователите”. Тя обичаше да общува с децата и често им носеше сладкиши или ги посещаваше през седмицата.

След това започна да чувства някаква умора. Реши да посети санаториум с надеждата, че минералните бани ще й помогнат да се почувства по-добре. Тръгнах с нея, за да прекараме четири дни само двете и да мога да споделям вярата си, без някой да ни пречи.

В края на втория ден започна да задава въпроси, и то от най-трудните. Каза ми, че вярва в прераждането. Как бих могла да отговоря. Помолих се тихо на Бога и Той ми даде мъдрост. Преди да се усетя, бях започнаха да цитирам Свещеното писание и да я уча на неща, за които едва ли бях говорила преди. За мое удивление тя ги разбра и дори ги възприе.

(Продължението следва)