Аз съм от южната част на Хаити. В юношеските ми години моят баща искаше да ме направи свещеник. Всеки ден след училище трябваше да посещавам един свещеник и да изучавам църковния катехизис.

Когато започнах да уча в пети клас, отидох да живея при сестра ми. Открих много други интересни неща като каратето и киното. Сприятелих се с нови приятели от всякакви възможни религии. Осъзнах, че не всички вярват като мене и затова започнах а изследвам онова, в което те вярваха. Присъединих се към една протестантска църква, но запазих това в тайна от родителите ми, защото много добре разбирах, че бих ги наскърбил. Четях Библията тайно и ходех на църковни служби само вечер, за да не бъда забелязан и да не разочаровам сестра ми и родителите ми.

Двама от приятелите ми бяха адвентисти. Те ме поканиха на евангелизаторски събрания, но аз предпочитах да ходя на кино. Една вечер към края на поредицата нямаше какво да правя и реших да отида на събрание. Вестта на пастора бе толкова убедителна, че когато покани желаещите да отидат отпред и да се кръстят, аз се изправих. Някои възразиха, тъй като знаеха, че съм там за първи път. Страхуваха се, че просто си играя с Бога, но аз бях съвсем сериозен!

Казах на семейството ми, че съм станал адвентист. Майка ми възрази, но аз бях твърдо решен да остана верен на новата си вяра. По онова време бях на 18 години – достатъчно голям да вземам самостоятелни решения. Все пак живеех в техния дом, а там животът не бе никак лесен. Майка ми отказа да готви без свинско. Дни наред оставах без храна, но въпреки това усещах прилив на сили. Родителите ми отказаха да ми платят училищната такса или да ми купуват дрехи, но Бог се погрижи за всичко това.

И до днес родителите ми са изключително разочаровани за това, че не станах свещеник. Аз все още съм единственият адвентист в семейството. Моля се всички те да приемат истината, която аз открих.