Аз съм най-малкото от 12 деца на семейство от Кения. Всички ходеха на църква, но аз не виждах това да ги прави с нещо по-различни. Родителите ми често пиеха и се караха. Внезапно брат ми започна да посещава адвентната църква. Той споделяше вярата си с нас и аз започнах да го придружавам на богослуженията.

Когато станах на гимназиална възраст, родителите ми ме записаха в религиозно училище пансион. Разбрах, че студенти от адвентния университет в Баратон посещаваха училището, за да провеждат служби веднъж месечно. Останах впечатлен от това, че студентите познаваха Библията много добре и обичаха Бога. Те споделяха вярата си и ни насърчаваха да бъдем твърди в Исус. Включих се в групата за кръщение и в края на същата година се кръстих.

Тогава се сблъсках с нов проблем. Училището забрани на студентите от Баратон да водят съботните богослужения. Ние останахме сами на себе си. След това директорът заяви, че нямаме право повече да се събираме заедно в събота. Ние започнахме да се събираме в спалното помещение и там да четем Библията и да се молим.

Възникнаха и други трудности. Не желаехме да работим или да се явяваме на изпити в събота и директорът отказа да ни помогне и да пренасрочи изпитите. Молехме се и Бог ни отговори. Всички преминахме в горен клас. Следващата година ни бе казано, че трябва да се откажем от съботните богослужения или да напуснем училище. Аз предпочетох да напусна.

Брат ми помогна да намеря училище, където можех да спазвам съботата. Завърших гимназия и се записах в адвентния университет. Трябваше да прекратя учението и да започна работа, за да плащам студентските си такси. Скоро ще завърша. Помислете само. Аз, най-малкото дете в семейството, съм първата, която ще завърши университет. Както свидетелството на студентите от Баратон промени живота ми, аз насърчавам брат ми Тор да помага на други, които имат трудности във вярата.