Адвентната семинария в Куба се намира в беден квартал извън Хавана. Голямата

престъпност в района прави хората подозрителни към новодошлите. Когато

няколко младежи пристигнали в квартала, хората им казали да си вървят и

повече да не се връщат.

Младежите били студенти от семинарията, които искали да споделят за Божията

любов. Не допуснали разочарованието да ги откаже от намеренията им. Молили

се горещо за ръководство от Бога и опитали отново. Поканили децата да пеят

песни и да слушат за Исус. И децата дошли.

Родителите останали удивени от промяната, която настъпила в децата.

Студентите получили покана да ги посетят отново. Те се срещнали с жена на

име Анита, която пожелала да изучава Библията с тях. Група студенти

започнали да я посещават редовно. Когато съпругът й се разболял, те се

молили заедно с него.

Роднините на Анита я предупредили, че четенето на Библията е лоша поличба и

когато съпругът й се разболял, те натякнали: “Нали ти казахме.” Той обаче

приел Исус за свой Спасител и настоял Анита да остане вярна. Когато починал,

студентите утешавали Анита с библейските обещания, плакали и се молили с

нея.

Анита искала да пази съботата, но се страхувала, че ще загуби работата си

във фабриката. Накрая решила да се кръсти. Тя свидетелства, че любовта на

студентите я е привлекла към Христос.

Анита запълнила празния си дотогава

живот с църковни дейности, включително работа с деца и евангелизиране на

съседите. Когато се срещала със семейство, което искало да знае повече за

Исус, тя водела студентите и по този начин подготвяла пътя за влизането на

семейството в църквата.

Анита превърнала дома си в домашна църква. Приятелите й казват, че тя

потърсила Христос в най-мрачния период от живота си и сега е светлина за

всички околни.