Когато поканил преподаватели от колежа Маунтин Вю да основат училище в селото му, Дату Лагундай предсказал, че един ден селото ще бъде светлина в планините на Южните Филипини. Училището било затворено скоро след смъртта му, но след това новият вожд го отворил отново. Селяните научили за Божия спасителен план и приели Исус за свой Спасител. Построили скромна църква на хълма до селото.

Дъждовният сезон превърнал пътеката до църквата в кална маса и ходенето на богослужения било силно затруднено. Селяните решили да се събират всяка събота в църквата, а през седмицата – в селото. Някои предлагали църквата да бъде преместена в центъра на селото, за да могат всички да я посещават.

Една вечер, когато жена от селото се върнала от служба, съпругът й я попитал: “Къде проведохте събранието?”

“В къщата в селото”, отговорила тя.

“Знаех, че сте там. Оттам идваше и пеенето. Но църквата беше осветена, както когато се молите там.”

Жената погледнала към църквата, но там било тъмно.

“Сега е тъмно – казал съпругът, - но когато пеехте, от църквата излизаше ярка светлина.”

На следващия ден човек, който живеел на хълм срещу църквата, посетил селото. “Снощи имаше прекрасна музика и църквата светеше толкова ярко”, казал той.

В петъчната вечер църковните членове се събрали за вечерна служба в селото. Жената си спомнила това, което съпругът й бил казал, и погледнала към хълма. Видяла, че от църквата излиза ярка светлина.”

“Гледайте – извикала тя и прекъснала песента. – Църквата свети!” Богомолците се скупчили, за да погледнат към църквата си на хълма. Стоели в страхопочитание, а някои със сълзи на очите осъзнали, че предсказанието на вожда им се е изпълнило. Църквата се била превърнала в светлина за околните. “Сигурно ангели са ни посетили”, пошепнал един от вярващите.