Четиринадесетгодишният Порас бе добър ученик и роден лидер. Баща му, главатарят Транинг от племето Манобо в Минданао, Филипините, се гордееше с момчето. Един ден Порас щеше да стане боец и затова баща му реши да го вземе на поход за убиване на врагове.

Селото на Порас често получавало заплахи за племенна война и затова хората постоянно били нащрек. Баща му имал пушки и учел сина си как да ги използва. Порас обаче не споделял идеите на баща си. Искал да води местните хора по различен начин. Желаел да учи в колежа Маунтин Вю, където били обучени и учителите му. Надявал се, че един ден ще се върне в родните си планини да учи народа си да чете и да пише и да вярва в Исус.

Веднъж главатар от друго село на племето Манобо дошъл да посети бащата на Порас. Донесъл кон като подарък за семейството. Гостът бил дошъл да помоли за разрешение Порас да се ожени за момиче от неговото село. Порас знаел, че в миналото имало проблеми между двете села. Един брак би решил тези проблеми и би предотвратил по-нататъшни кръвопролития. Порас обаче не желаел този брак. За негов ужас баща му се съгласил на предложението.

Порас бил в голяма беда. Ако откаже женитбата, това би означавало война между двете племена и тогава собственият му живот би бил в опасност. Ако приеме брака, тогава мечтите му за бъдещето биха изчезнали като дим.

Объркан и изплашен той отишъл да говори със своите учители и студентите мисионери от колежа Маунтин Вю. Учителят мисионер предпочел да не дава съвети. Това би означавало да сe намеси в обичаите на селото. Само посъветвали Порас да се моли Бог да му разкрие волята Си.

Порас си отишъл вкъщи и започнал да се моли: “Скъпи Господи, искам да бъда учител! Моля те, помогни на баща ми да разбере, че искам да уча в адвентно училище и след това да отида в Маунтин Вю. Ако се оженя, това ще бъде невъзможно.”

Родителите му започнали да спорят. Бащата искал от Порас да се ожени за младата жена от съседното село, но майка му отказвала да разреши на любимия си син да живее в друго село. “Той все още е момче! – хлипала тя пред съпруга си. – Не искам да го загубя!”

Порас разбирал, че мечтите му за бъдещето рухват, ако баща му приеме предложението да се ожени за момиче от съседното село. Женитбата би успокоила напрежението между двете села и би предотвратила нови кръвопролития, но Порас желаел да учи и да стане учител. Да откаже на баща си би означавало сигурна смърт, а да му се подчини – крах на мечтите. Развълнуван и объркан, Порас помолил студентите мисионери да му дадат съвет. Те можели само да се молят за него и да го съветват да се моли за изпълнение на Божията воля.

Бог отговорил на молитвите на Порас и сватбата не се състояла. Бил подарен кон, за да се избегне войната между двете села.

Когато стана време да се връщаме в колежа Маунтин Вю, за да дадем месечния си доклад, ние помолихме вожда да разреши на Порас да дойде с нас. Планирахме да прекараме няколко дена в работа по новата адвентна гимназия за младежи от Манобо. За голяма изненада вождът се съгласи да пусне Порас. “Искам Порас да замине от селото – каза той. – Ако още някой пожелае той да се ожени, със сигурност ще има война.”

Майката на Порас обаче не се съгласяваше да пусне сина си. “Не! – плачеше тя. – Ще умра, ако момчето ми замине! Никога вече няма да го видя.”

“Ако не искаш да отиде в новата гимназия, поне да му беше разрешила да се ожени!”, отвърна вождът.

Накрая Порас получи разрешение да замине. Селяните се събраха за сбогуване. Порас утешаваше майка си, а баща му произнесе реч. С пушка в ръка той обяви: “Днес е денят, когато момчето ми ще напусне селото за първи път. Той е първият от това село, който ще учи в адвентна гимназия. Когато завърши, ще отиде в колежа Маунтин Вю. Ако е Божията воля, той ще се върне и ще бъде ваш учител. Синът ми ще ми липсва. Не искам да се връща, докато не завърши, защото ако го направи, някой ще го хване в капана на брака. Сега ще изстрелям един куршум за Порас, за да изгоня злите духове, които ще му пречат да осъществи мечтите си.”

Бум!

Всички запрегръщаха Порас за довиждане. Майка му заплака, когато той тръгна по пътеката към бъдещето. С насълзени учи баща му го наблюдаваше. Сега очакват с нетърпение деня, когато той ще върне образован и способен и да изведе народа си от духовната тъмнина към Божията светлина.