Педро бил силно изненадан от начина, по който го посрещнали, когато се върнал от църковна служба в Мозамбик.

„Не ходи повече в Църквата на адвентистите от седмия ден – казала сестра му.- Това не е добра църква, тъй като има лъжепророци. Ако отидеш пак, няма повече да живееш тук.“

Тревожни мисли го изпълнили. Семейни проблеми в родния му град Бейра го били принудили да се премести на 700 мили в къщата на сестра си в столицата Мапуто. Тъй като бил нов в града, пропуснал няколко богослужения, докато търсел адвентна църква. Сега вече знаел къде има църква, посетил я за пръв път и се върнал вкъщи, където разбрал, че сестра му не желае повече да ходи там.

Педро се молел и продължавал да ходи на църква.

Сестра му спряла да му дава храна. Надявала се, че гладът ще го принуди да промени решението си. Църковните членове обаче му давали храна.

Педро благодарил на Бога за грижите Му и продължил да посещава църквата.

Една съботна сутрин, когато се приготвял да тръгне за богослужение, сестра му заявила, че не трябва повече да се връща.

„Все още ли отказваш да ме слушаш и да настояваш да ходиш в тази църква – попитала тя. – Не бива да живееш тук, след като отказваш да се съобразяваш с правилата в къщата.“

Педро бил наскърбен, но не и обезсърчен. Осъзнал, че конфликтът не е между него и сестра му, а духовна битка между Исус и Сатана. Спомнил си думите на Павел в Еф. 6:12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.“

Отишъл на църква и помолил пастора и църковните членове да се молят за него. Когато се завърнал вкъщи същия ден, бил незабавно изгонен.

Един приятел му позволи да остане при него две вечери. След това църковен член му дал работа като домакин на къщата си в замяна на стая и храна.

Педро все още работи като домакин, свободен е да се покланя на Бога всяка събота и вярва, че Бог действа в сърцето на сестра му. Приятелството им е възстановено и тя не настоява повече да спре да ходи на църква в събота. Педро се надява, че един ден тя ще приеме цялата библейска истина и ще започне да цени вдъхновените писания на Елън Уайт.

„Облякох Божието всеоръжие – казва той. – Борих се и победих. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“

Благодарим Ви за мисионските дарения за Вашето съботно училище, които помагат за разпространението на вестта за Исусовото скорошно идване в Африка и по целия свят.