След като Секуле отказал да работи няколко съботи, командирът разбрал, че не е възможно да принуди младия войник да действа противно на съвестта си.

„Значи не можеш да работиш в събота, докато си в армията?“, казал офицерът.

„Точно така. Не мога да работя в събота“, отговорил Секуле.

„От петък вечер до събота вечер?“

„Да, не мога да работя.“

„Тогава няма да ядеш през тези 24 часа.“

„Защо да не мога да ям?“

„Ако не работиш, нямаш нужда от храна. Храненето е работа. Също така, част от храната се приготвя в събота, което означава, че не можеш да я ядеш.“

Секуле се хранел само с хляб и чай, тъй като другите военни порции съдържали свинска мас. Той обаче се съгласил да не яде хляб и да не пие чай, който бил приготвен в събота. Като наскоро адвентист от седмия ден, не бил сигурен дали храната, приготвена в събота, е нещо позволено. Трябвало да даде такъв отговор, че да отговори на очакванията на кимандира. Ако откажел да работи, но изисквал хляб и чай, офицерът би помислил, че той не е верен на Бога.

Изминали няколко месеца и военният готвач започнал да готви по едно ястие на седмица без свинска мас. Това било единственото ястие, което Секуле би могъл да яде. То обаче се приготвяло и сервирало само в събота.

Секуле се помолил: „Господи, моля Те, промени този ден от събота в неделя. Би ли го направил за мен?“

Молил се цял месец и храната без мас се преместила в неделя.

Неделя бил ден за отмора за войниците. Тогава те почивали и играели футбол и баскетбол. Секуле искал деня за отмора да бъде преместен в събота. За него било по-лесно да отказва да играе футбол, отколкото да отказва да работи всяка събота.

Отново се помолил: „Съжалявам, но бих ли могъл да Те помоля за още нещо? Би ли преместил деня за отдих от неделя в събота, за да не ми се налага да обяснявам всяка събота защо не мога да работя?“

Седмица след като яденето без мас било преместено в неделя, денят за отдих също внезапно бил преместен в събота.