Бог ме обича много.

Когато една приятелка се премести в Австралия, аз се съгласих да посещавам родителите й от време на време тук в Тайланд. Не беше лесно да открия къщата на родителите й. Разпитвах и разбрах, че къщата е доста далеч от моята. За първото си посещение напълних раницата си и няколко торби с покупки. Докато носех храната, стрях такси на три колела, което да ме закара до автогарата.

По средата на пътя шофьорът внезапно заяви: „Не мога да ви закарам. Ако искате, ще повикам друго такси.“ Не обясни защо е променил решението си. Какво бих могла да направя? Дойде друго такси, но шофьорът ме отведе на погрешно място. Взех трето такси.

Отне ми почти два часа да стигна до автогарата. Кипях от възмущение, когато пристигнах. Защо ми трябваха два часа и три таксита, вместо да стигна по обичайния кратък и лесен път до автогарата?

„Къде отивате?“, попита продавачът на билети.

Бях толкова стресирана, че не можех да говоря с когото и да било, дори и с продавача на билети.

„Ще дойда след малко“, казах аз и се дръпнах настрани.

След като се успокоих, купих билет и се качих в един миниван.

По време на пътуването до къщата на родителите на моята приятелка минахме покрай кастрофирал миниван край пътя. Шофьорът спря, за да види дали би могъл да помогне. Върна се при нас и тъжно ни обясни, че няколко пътници са загинали в катастрофата.

„Това е миниванът, който тръгна преди нас по същия маршрут“, каза той.

В този момент осъзнах, че трябваше да съм в това превозно средство. Бях го изпуснала поради многобройните забавяния по пътя към автогарата.

Родителите на приятелката ми изпитаха облекчение, когато ме видяха. Бяха чули за загиналите. „Бяхме много обезпокоени, защото смятахме, че си в този миниван“, обясни майката.

„Бог е толкова добър“, възкликнах аз. След това разказах за забавянията си на тези хора, които не бяха християни.

„Бог или ангелът, който те запази, наистина е велик“, потвърди бащата.

Да, Бог ме обича много.