Десетгодишният Луис се преместил с родителите си в Ла Апартада, градче без адвентна църква в Северна Колумбия.

Родителите искали детето им да посещава църква в събота. Луис също искал да ходи на църква. Най-близката адвентна църква обаче се намирала далеч, в друг град. Пасторът в района имал идея. „Трябва да основете църква“, казал той.

Идеята се харесала и на тримата. Но къде хората биха могли да се събират, за да се покланят на Бога? Къщата им била прекалено малко, за да побере много гости.

„Защо не използваме гаража си?“, предложил бащата.

Предложението било добро. Гаражът бил по-голям от самата къща. Освен това бил празен, тъй като семейството не притежавало кола. Бащата казал на Луис да покани новите си приятели от училище да дойдат в гаража във вторник за едночасово събрание.

„Елате в гаржа да чуете нещо интересно и да си хапнете вкусна храна“, казал Луис на приятелите си.

„Разбира се, че ще дойдем!“, отговорили те.

Тридесет и седем деца на възраст от 5 до 14 години дошли първия вторник. Луис им говорил за важността да спазват обещанията си. Прочел от една църковна програма за ценностите в живота. След това майката почерпила децата с арос кон лехе - десерт, направен от ориз и мляко.

Луис поканил децата да дойдат отново следващата седмица. Шестдесет и пет деца се появили. Гаражът не бил достатъчно голям, затова бащата поискал от местната управа място за събрание. Кметът харесвал това, че Луис учи много деца на добри неща. „Можете да се събирате в старото кметство“, казал той.

При толкова много деца бащата решил да създаде клубове на първопроходци и приключенци. Двата клуба се събирали в допълнение към седмичните събрания за ценностите в живота.

Бащата забелязал изоставена сграда, която изглеждала още по-подходяща за събирания и получил разрешение от кмета да се премести там. Кметът също така дал един милион песо за ремонт.

Една юлска сутрин, точно четири месеца след като групата се била събрала за първи път в гаража, 70 деца и възрастни се събрали в обновения център за първото си съботно богослужение. Луис бил щастлив. Повечето посетители били деца, които той поканил.

Днес, девет месеца след първото събиране в гаража, 80 деца и 20 възрастни се покланят на Бога в центъра всяка събота. Тридесет и осем души са били кръстени и сега в градчето на Луис има адвентна църква.

Щастлив съм, защото научих много нови неща – твърди Луис. – Най-вече, научих, че мога да каня деца при нозете на Исус.“