Да пазя децата да са мирни в църква стана истинско предизвикателство, когато племенницата ми, която имаше проблем с наркотиците, даде двете си деца на двамата със съпруга ми.

Петгодишният Омарион и шестгодишният му брат Диамонте не знаеха нищо за църквата. Те бяха изпълнени с енергия и не бяха свикнали да коленичат за молитва. Нещо повече, молитвата от амвона като че ли вървеше много бавно.

„Как да ги държа спокойни и тихи? – чудех се аз, докато момчетата шаваха неспокойно по време на молитвата в събота. – Какво искам да научат за молитвата?“

Докато се молех на Бога за помощ, една идея изниква в съзнанието ми. Защо да не се моля тихо с момчетата? Веднага започнах да се моля.

„О, Господи, благодаря ти толкова много за училището на Диамонте и Омарион, за техните учители, за обувките им, за играчките и за всичките Ти благословения“, прошепнах аз.

Момчетата спряха да шават.

„Моля Те, Господи, бъди с тяхната майка – продължих да се моля. – Тя ги обича толкова много. Моля Те, излекувай я от наркотиците и бъди близо до нея днес. Ти знаеш най-добре от какво се нуждае.“

Момчетата слушаха неподвижни. Мислеха си за майка си, която им липсваше и която обичаха толкова много. Молитвата продължи пред църквата.

„Господи, моля Те, бъди с бащата на Диамонте, който е в затвора. Моля Те, дай му добър съкилийник. О, Господи, бъди близо до бащата на Омарион. Ти знаеш от какво се нуждае! Покажи му, че си до него в този момент.“

Момчетата останаха тихи и почтителни през цялото време. Нито веднъж не ми се наложи да кажа: „Спрете!“ или „Мълчете!“

Следващата събота отново произнесох шепнешком специална молитва за моите племенници по време на официалната молитва от амвона. Момчетата слушаха внимателно. Молитвата беше за живота им и за хората, които обичат. Това бе важно за тях. Молех се с момчетата всяка събота, докато се научиха да бъдат кротки и почтителни по време на общата молитва в църквата. Разбира се, продължихме да се молим у дома.

Кой би помислил, че толкова просто решение би успокоило две буйни деца? По този начин Господ ми позволи да бъда мисионер в най-важното мисионско поле, дома. Елън Уайт ни казва: „Нека родителите не забравят голямото мисионско поле, което лежи пред тях у дома. Чрез поверените ѝ деца, всяка майка има свято задължение от Бога. „Вземи този син, тази дъщеря – казва Бог – и ги възпитай за Мене. Дай им характер, шлифован като по най-добрия образец, за да сияе завинаги в небесните дворове на Господа“ (Свидетелства към църквата, то. 9, стр. 37, англ. оригинал)

Бог е толкова добър. Той ни дава идеи за нашата мисия, когато се нуждаем най-много от тях.