Поканата сепнала Ричард Смит, който бил спрял в център за възрастни хора, за да вземе порции храна с мотора си Харли Дейвидсън и да ги разнесе на пенсионери в щата Западна Вирджиния.

„Ще дойдеш ли в адветната църква с мене?“, попитала Рут, която също работела в центъра за възрастни хора.

„Не знам – отговорил Ричард. – Не знам нищо за адвентната църква.“

Ричард, сега на 72 години, посещавал различни неделни църкви по време на двата си брака и двете предишни работи. Не бил кръстен. Не знаел към коя църква да се присъедини и често си мисил: „Ако Бог ме събуди някой ден и ми каже да отида в друга църква, бих искал просто да си събера нещата и да тръгна.“

Когато Рут го поканила на църква, той отговорил: „Нека първо опитам с моите църкви.“

Попитал Рут, разведена медицинска сестра, с шест години по-млада от него, какво е мнението й за първата църква, която посетили в неделя.

„Що се отнася до закуската, беше добра“, коментирала Рул за поничките и плодовия сок, които получили в църквата.

В отговор на въпроса му след втората църква, Рут споменала, че пасторът отделил много повече време за съобщенията, отколкото за проповедта.

Забележките й показали на Ричард различна гледка точка и той накрая се съгласил да отиде с нея в адвентната църква. Скоро започнал да засипва пастора Бил Хънт с въпроси за Библията и отговорите го изненадали.

„Сякаш имах покривало върху главата – казва Ричрад. – Можех да виждам през него, но всичко беше някак си мъгляво. Бил просто свали това покривало то мене и ми каза: „Всичко е ясно като бял ден.“

Ричард имал нещо общо с пастора – и двамата карали мотори.

След това пасторът поканил Ричард да посети евангелизаторска поредица – една от общо 35-те евангелизации в Западна Вирджиния през 2015 г., които били финансирани от даренията за тринадесета събота. Ричард посещавал темите заедно с Рут и бил кръстен. Общо осем души били кръстени след евангелизацията в църквата в Хънтингтън.

Днес Ричард е на 72 години и споделя любовта си към Исус с всеки, който би желал да слуша.

„Господ се грижи толкова много за мене и аз се чудя защо – казва той. – Знам, че се грижи за всеки, но защо? Сякаш седя на масата, гледам в чинията и всичко там е вкусно. Какво повече мога да искам?“