Самюел Со, президент на адвентната Южноазиатско-тихоокеанска дивизия, израснал без да общува с баща си.

Двамата никога не прекарвали времето си заедно в дома им в Мианмар. Не разговаряли по различни въпроси.

„Той никога не ме е прегръщал – казва Самюел. – Аз бях момче без баща.“

Самюел, който бил отгледан от баба си и дядо си, отишъл да учи в адвентно училище и завършил като пастор адвентната семинария на Мианмарския съюз в Мяунгмя – град с население от 280 000 души, намиращ се на около 225 километра от столицата Янгон.

Църковната работа била голямо предизвикателство в тази югоизточна азиатска държава, където само 4 процента от населението е християнско. Будистите са около 90 процента, а мюсюлманите – 4.

Като пастор Самюел казвал на хората: „Евангелизирайте членовете на вашите семейства и останалите роднини.“ Самият той никога не бил евангелизирал собствения си баща.

Самюел се оженил, родили му се две деца и служил като пастор и църковен администратор в Тайланд, Сингапур и Филипините.

Докато служил като изпълнителен секретар на Южноазиатско-тихоокеанската дивизия, Самюел присъствал на молитвена седмица, която го подтикнала да размисли за баща си. Споделил детските си спомени с говорителя и двамата се помолили.

„Трябва да разговаряш с баща си“, казал говорителят.

Самюел се помолил Бог да му даде сила. Чувствал болка, когато си спомнял за баща си и нямал никакво желание да се свърже с него. Продължил да се моли и тогава се случило нещо неочаквано.

„Имах щастието да кръстя собствения си баща на 76 години.“

Самюел все още си спомня какво казал баща му.

„Синко, искам да бъда християнин, който ходи на църква с песнарка и Библия в ръка. Моля те, купи ми песнарка и Библия, за да ги нося в църквата.“

Самюел се разплакал, когато баща му излязъл от водата в басейна за кръщение и го прегърнал с двете си ръце.

„За първи в живота ми той ме прегърна“, казва той.

Самюел, избран през 2016 г. за президент на Южноазиатско-тихоокеанската дивизия, чиято територия обхваща 14 държави, включително Мианмар, насърчава всички да молят Бог за помощ, за да превъзмогнат огорчението и болката.

„Без Божията преобразяваща сила ние сме просто човешки същества – казва той. – С Неговата сила обаче можем да допринасяме много за света.“