Бащата на булката, която вече се усмихваше, придружи дъщеря си и застана най-отпред. Младоженецът засвири на китара и изпя „Хавайска сватбена песен“.

Господ ми даде думи, които да изрека, и аз ги обявих за съпруг и съпруга. После майката на булката ми каза нещо, което ме накара да изтръпна.

„Не мисля, че това е случайно – каза тя. – Смятам, че е било определено да се случи. Виж си ризата.“

Погледнах надолу. Носех джинси, маратонки и светлосиня риза. Над джобчето на ризата бе зашит етикетът „Хаваи“ и цветовете на дъгата. Бях купил тази риза преди няколко години, когато със съпругата ми бяхме на почивка в Хаваите.

Когато сложиха венеца с цветя около врата ми, всичко изглеждаше така, сякаш е имало план да участвам в брачната церемония.

Дадохме на младоженците като сватбен подарък книгата „Пътят към Христос“. Те никога не бяха чували за адвентистите от седмия ден.

Ако историята свършваше тук, щях да бъда щастлив. Има обаче и продължение.

След две години, когато живеех в Тексас, по телефона ми се обади възрастен литературен евангелизатор от Колорадо.

„Спомняш ли си двойката, която венча в националния парк на Скалистите планини?“, попита той.

Разказа ми как младоженците прочели „Пътят към Христос“ и се обърнали към адвентна църква за повече информация. „Изпратихме им още литература. Тогава те пожелаха библейски уроци и сега заедно изучаваме Библията от шест месеца. Ще се зарадваш, ако ти кажа, че днес се кръщават в адвентната църква в Грийли.“

Минаха още две години. Академията Кампион ме покани за молитвената седмица. Когато застанах на амвона, за да произнеса съботната си проповед, видях литературният евангелизатор да влиза със семейството и тяхното малко дете.

След края на богослужението те ми разказаха какво се е случило.

Кръстили се и поканили свои приятели на евангелизационните събрания в църквата в Грийли и трима от тях се кръстили. Нещо повече, майката на младоженеца също се кръстила и сега работи в адвентна болница в Хаваите.

През онзи ден нямах желание да се спирам за спор с хора с бели одежди. Господ обаче употреби няколко ученици и човек с хавайска риза, които да свидетелстват.

Бенджи Лийч е доброволец и здравен капелан във Форт Уърт, щата Тексас.