Няколко ученици бяха напът да вземат решение за кръщение в края на третата ми година като учител по английски в лагер с 50 000 бежанци в Тайланд.

Адвентният пастор обаче ми каза, че учениците се колебаят. Страхуваха се, че може да станат християни, след което мисионерите да си тръгнат, преди те да разберат християнството толкова добре, че да заживеят истински християнски живот.

Когато пасторът сподели това с мене, просто не знаех какво да направя. Възнамерявах да се върна у дома в щата Небраска, след като бях прекарал три години като студент мисионер. Майка ми очакваше с нетърпение да ме види. И вса пак, най-важната цел в живота ми бе спасяването на души. Започнах да се моля: „Господи, какво да правя?“

И тогава прочетох утрешното си четиво: „Божието дело трябва да стои на първо място в нашите планове и чувства“ („Съвети върху настойничеството“, стр. 220).

Помислих си: „Този текст сочи право към мене.“ Исках да завърша колеж, да имам професия и да създам семейство. Но сякаш Бог ми казваше: „Тери, ето го напътствието, което търсеше. Бог трябва да е на първо място в твоите планове и чувства.“

Реших, че най-голямата ми отговорност е към моето семейство, но всички познаваха Бога. Реших да се обадя на майка ми и да чуя нейния съвет.

Пропътувах 35 километра до най-близката поща с обществен телефон. Поръчах разговор за сметка на майка ми, тъй като нямах никакви пари. Знаех, че таксите са много високи.

„Попитах майка ми: „Какво ти е мнението, мога ли да остана за още една година или безсрочно?“

Отговори ми незабавно: „Тери, никога няма да ти кажа да се върнеш у дома. Ако ти препоръчам да се прибереш, но дори една душа не успее да чуе евангелието, ще съжалявам през цялата вечност. Ако останеш и по този начин помогнеш дори на една душа да познае Бога и да бъде в царството, това ще си струва, дори никога повече да не те видя.“

Сълзи се стичаха по лицето ми, докато стоях в пощата. Прославих Бога за това, че имам майка, която обича толкова много. Тя искаше да ме види, но вече бе направила жертвата в сърцето си. Спасяването на души бе толкова важно за нея, че дори се отказваше да ме види отново.

Тери Сейлий е директор на Отдел за бежанци и имигранти към Северноамериканската дивизия.