Шофьорът на камион Сафан Карамат обича да изпитва силно вълнение. Получава го, когато слуша проповед, а също така, по време на молитва или когато говори за любовта си към Исус.

„Наистина усещам Божието присъствие тук – каза Карамат по време на интервю в Южния карибски университет, адвентна образователна институция в островната държава Тринидат и Тобаго.

„Винаги изпитвам голямо вълнение, когато говорим за Бога. Приемам го като знак, че не съм сам.“

Карамат е бил самотен от почти 53 години.

Бил единствено дете и майка му умряла още в ранното му детство. Отгледал го баща алкохолик, който бил член на мюсюлманската общност в Тринидат.

„Баща ми беше постоянно пиян и затова трябваше да бягам от него, когато се връщаше вкъщи. Разчитах единствено на себе си.“

Карамат посещавал редовно служите в местната джамия заедно с другите деца. След като се оженил, двамата със съпругата му приели индуизма и отгледали осем деца, като всички били кръстени в католическата църква.

Карамат обаче все още изпитвал самота. Тъй като се стремял към по-добър живот, изоставил марихуаната, а след още няколко години се отказал от цигарите и алкохола.

Тогава започнал да изпитва силно вълнение. Посещавал евангелизаторски събрания в резултат на покана от детския библейския курс, който университът предлага на децата от квартала. Децата му посещавали всички уроци, изнасяни от университетски преподаватели.

„Евангелието бе провъзгласявано толкова образно, че след 50 години срещнах Господа за първи път“, казва Карамат.

Той и три от децата му – на 12, 14 и 16 години, били кръстени.

Запитан, дали би сметнал, че Бог го е изоставил, ако силното вълнение премине, той възкликнал: „Не! Никога!“

Обяснява, че просто усеща това вълнение като знак, че не е сам.

„Бог е с мене“, обяснява той.