Въпреки че дядо му бил имам, а много от роднините му – мюсюлмани, Игор израснал и бил възпитан в светски дух. Като отличен атлет, той скоро станал лидер и останалите момчета на улицата го уважавали и се страхували от него.

В юношеските си години бил обграждан отвсякъде с уважение и страх и той бързо се включил в мафията. Големите оръжиня, големите пари и големите сделки станали неразделна част от живота му. Въпреки тръпката и силните емоции в забързания му живот, Игор чувствал, че нещо му липсва. Имало празнота, която просто не можел да запълни, и затова започнал да търси.

Подтикван от любопитство, посетил първо кришнарите. След това отишъл в Руската православна църква, а после и в джамията, но все още не намирал онова, което му убягвало.

Веднъж един приятел му казал, че познава човек, който притежава Библия. Силно заинтересуван, Игор пожелал да разбере нещо повече и приятелят му го свързал с човека. „Знаеш ли, че в Библията можеш да прочетеш за нечистите храни и за забраната да се яде свинско?“, казал притежателят на Библията. Това било нещо ново за Игор, защото до този момент смятал, че само в Корана има такива принципи.

През следващите месеци Игор се обаждал многократно на този вярващ, който винаги търпеливо му обяснявал написаното в Библията. Накрая го поканил да отидат заедно на църква.

„Никога няма да посетя твоята църква“, грубо отвърнал Игор. Библейският вярващ обаче не се обезсърчил и продължил да поддържа връзка с този закоравял човек на мафията. След шест месеца отново го поканил на църква и този път Игор се съгласил.

Една съботна сутрин Игор се качил на колата си (след като по навик проверил дали няма скрити експлозиви) и потеглил към църквата.

Църковните членове се събирали в малка зала, която въобще не приличала на църква, но въпреки това Игор харесал мястото. Някои от вярващите гледали на Игор с подозрение, но той продължил да посещава. Когато научил повече от Библията, започнал да я сравнява с Корана.

„Бях сравнително добре запознат с историята – спомня си Игор – и можех да сравнявам ученията на двете книги. След време библейската истина ме спечели.“

Преди да се кръсти, Игор изучавал Библията с адвентния пастор и го засипвал с въпроси при всяка среща. След това известен евангелизатор дошъл в Казан и в края на събранията 35-годишният Игор бил кръстен.

„Когато се кръстих, разбрах, че не мога повече да участвам в онова, което се случваше на улицата. Макар че не вършех онези ужасни неща, аз все още бях хулиган“, признава Игор.

Продължението следва.