Роза продължила да посещава адвентната църква и се убедила, че Бог иска от нея да бъде там. След като посещавала църква няколко месеца, пожелала да бъде кръстена.

Родителите й се ядосали, когато чули за нейното решение. За първи път в живота си, баща й я ударил. Майка й настояла тя да напусне дома им.

Роза опаковала малко дрехи и учебници и напуснала бащиния си дом. Отишла при семейство адвентисти, които живеели наблизо. След две седмици майката изпратила сестра й да я помоли да се върне у дома.

Позволили й да спи на собственото си легло, но родителите й престанали да я подпомагат финансово. Имала стипендия, с която заплащала училищните такси, но решила да започне да почиства църквата, за да има пари за храна и за други необходими неща. Прекарвала по-голяма част от времето в училище и учела в библиотеката, като се прибирала само за да спи. Успяла да завърши колежа със собствени сили.

Роза знаела, че майка й се безпокои за нея. „Как ще успееш да си намериш съпруг?“, питала тя. Роза знаела, че майка й е права, тъй като в Полша нямало много адвентисти. Тя обаче се хванала за Божиите обещания, според които Бог ще се грижи за нея във всичко.

Докато се подготвяла за кръщение, тя се запознала с Кристов – млад човек, който живеел в друг град и също имал планове за кръщение. Двамата започнали да си пишат и след време - да излизат. Не след дълго се оженили.

Кристов станал църковен служител, а Роза се захванала с учителската професия. Семейството осъзнало, че двамата са щастливи в своята вяра и работа и накрая се помирили с дъщеря си. Роза се надява, че някогата родителите й ще намерят тази радост в Исус, която двамата с Кристов притежават.

Роза е благодарна на Бога за това, че я довел до Спасителя посредством влиянието на нейната баба, на една брошура и на младежкия лагер, изпълнен с приятелски настроени млади хора.