Руи живеел с баба си и дядо си в Португалия, но те починали, когато той бил едва на седем години. Руи имал голямо желание да разбере какво се случва с хората след смъртта и попитал вуйчо си, при когото отишъл да живее, но не получил отговор.

Момчето започнало дългото си изследване на тази тема. Посещавал и неделното училище близо до дома на вуйчо си. В желанието си да намери отговорите на своите духовни въпроси, често повтарял научени наизуст молитви, но като че ли те не му помагали да превъзмогне отчуждението му от Бога.

Руи си купил Библия с надеждата, че тя ще му помогне да разбере Бога. Тъй като го били научили, че обикновените хора не могат да я разбират, той я поставил на видно място в дома си, без да я прочете.

Веднъж преместил Библията, за да почисти библиотеката. Книгата се отворила на Изход 20. Руи забелязал, че заглавието гласяло: „Десетте заповеди“. Седнал и прочел цялата глава. Бил научил наизуст десетте заповеди в църквата, но с удивление открил, че заповедите в Библията се различават от тези, които бил запаметил.

Още същата неделя попитал свещеника защо заповедите, които бил научил в църквата, са различни от тези в Библията. Останал разочарован, когато свещеникът му казал, че трябва да следва заповедите на църквата и да пренебрегне тези от Библията. Руи се почувствал объркан и престанал да ходи на църква. Празнотата в живота му обаче останала.

Спомнил си думите на роднини, които разказвали, че баба му разговаряла с духове. Той се зачудил дали притежава същата способност. Поради разочарованието си от липсата на отговори в църквата, решил да ги потърси при мъртвите.

Посетил събрания за викане на духове и скоро започнал да усеща духовно присъствие в себе си. Навлязъл дълбоко в света на духовете. Намерил книга по магьосничество и започнал да я изучава, но някои от напътствията били толкова ужасяващи, че той унищожил всичко свързано с духовете. Запазил си единствено Библията.

Руи отново започнал да търси отговори за Бога. Посетил няколко църкви и задал много въпроси. Онова, което чул, го накарало да се чувства още по-смутен и объркан.

Продължението следва.