Пиер се препъвал по черния път, следвайки другите, които вървели пред него. Не знаел накъде върви, но осъзнавал, че трябва да избяга от смъртта, която го преследвала по петите.

Пиер бил на девет години, когато геноцидът в Руанда отнел живота на 800 000 души и унищожил всичко около него. Бащата на Пиер, който бил пастор, събрал деветте си деца около себе си и им казал тържествено: „Не знам какво ще се случи. Ако оцелеете, трябва да останете верни на Бога. Помнете съботата. Помнете вярата си.“

Когато войниците дошли, семейството избягало в църквата, за да потърси убежище. Войниците обаче я подпалили. Пиер все още усещал миризмата от пушека и чувал писъците на хората, които умирали около него. Успял някак си да избяга от сградата и да побегне, без да го прострелят. Но какво се било случило със семейството му? Той не знаел.

Пиер вървял след бягащите към Бурунди. Оцелял и заживял в бежански лагер, докато пристигнала новината, че вече е безопасно да се върнат в Руанда. Отново тръгнал по прашния път, но този път към дома.

Намерил града си. Открил само купчина пепел на мястото, където се намирала църквата. Видял и разпръснати кости. Разбрал, че той е единственият останал жив. Сега бил сам. Думите на баща му отеквали в сърцето му: „Остани верен на Бога, каквото и да се случи.“

Лелята на Пиер, която живеела в съседна Уганда, дошла да търси роднините си. Тя взела Пиер у дома, за да живее при нея. Двамата започнали нов живот. След време острата болка от загубата се превърнала в притъпено страдание. Вярата му в Бога ставала все по-силна. Съвсем внезапно леля му починала при инцидент. Пиер отново бил сам. На 14 години не знаел какво да прави и накъде да тръгне. Единственото, което притежавал, била вярата му.

Правителството на Руанда предоставило безплатно образование на оцелелите от геноцида. Помогнали на Пиер да се запише в гимназия. Той живеел в една стая с още две момчета, Есдрас и Део, които също били загубили семействата си в геноцида. Трите момчета станали като братя, тъй като ги свързвала загубата на близките и преживяната трагедия.

Пиер завършил гимназията и получил пълна стипендия за Националния университет на Руанда. Той обаче отхвърлил предложението. Искал да учи в адвентния университет в Кигали, макар че получаваните помощи като оцелял от геноцида нямало да бъдат достатъчни да плати разноските. „Ти си полудял – настоявали приятелите му. – Приеми стипендията!“

Продължението следва.