В църквата хората ме поздравиха и ме накараха да се чувствам така, сякаш съм част от тяхното мило семейство. Проповедта като че ли бе специално за моя утеха. Върнах се и следващата събота, а също така посетих и службата в средата на седмицата.

След няколко седмици съпругът ми се събуди рано и не ми позволи да отида на църква. „Шляеш се в събота и си губиш времето – каза той. – Днес ще си бъда у дома, за да обядвам. Отиди на пазара да купиш храна. Да бъде готова, когато се върна“, нареди той.

С голяма неохота останах у дома и приготвих обяд за съпруга ми. Той обаче не се върна, за да се нахрани. Същото се случи и следващата събота.

На третата седмица, когато съпругът ми нареди да му приготвя обяда, аз си помислих: „Дяволът се опитва да ме държи настрана от църквата. Няма да му позволя!“ Реших да отида първо на църква и да сготвя, когато се върна.

След богослужението отидох на пазара, за да купя този вид риба, която той искаше за обяд. Точно тогава приятелят на съпруга ми ме видя облечена в най-хубавите ми дрехи.

Купих рибата и се забързах към дома, за да я приготвя така, както я обичаше най-много, но той отново не се върна вкъщи. Чаках го цял ден и го видях да се завръща едва късно през нощта. Почука на вратата и аз отворих. Клатушкайки се, влезе пиян и започна да ме удря. Опитвах се да се скрия от ударите му, но той ме последва в спалнята и ме завлече отново в предната стая. Остави ме там, затвори врата на спалнята, легна си и ме остави сама в стаята.

На сутринта, след като се събуди, донесох малко вода, за да се измие, защото не исках да бъде гневен.

„Защо ме би снощи, когато се прибра?“, попитах аз.

„Защото не ме уважаваш! – изкрещя той. – Казах ти да отидеш на пазара и да купиш риба, но моят приятел ми съобщи, че си отишла там по-късно, след като си била на църква. Ти не си добра съпруга и това няма да продължава повече така!“, извика той.

Продължението следва.