Бележка: следващите разкази на очевидци са от Карол Бом, съпруга на Уейн Бом – бивш президент на мисията „Соломонови острови“. Сега той служи като ръководител на Хоуп ченъл в Сидни, Австралия.

Едно от нещата, които научих тук (на Соломоновите острови), е да правя големи планове за Бога, независимо от ограничените възможности. Осъществихме няколко удивителни неща през последните две години: широкообхватна мисионерска работа, основаването на национална радиостанция, здравна програма за 100 души, която става все по-популярна, малки мисии на всеки остров и основно обновяване на адвентния колеж Бетикама.

Как бе постигнато всичко това без никакви пари? Бог наистина притежава всичко. Той подтикна сърцата на толкова много хора, които да дарят щедро. После умножи даровете им, така че средствата да стигнат за много повече, отколкото сме предполагали, че е възможно. Завчера Чух Уейн да казва, че иска да смени табелата на вратата си от Президент на Пътник, тъй като сме на едно изумително пътуване, при което Исус е на кормилото. Сега се местим във Фиджи с надеждата, че ще повторим резултатите, които имахме в много други мисии из целия Пасифик. Тръгваме смело с намерението да правим планове в голям мащаб и после да наблюдаваме как Бог помага.

Друг урок, който научих, е никога да не се срамуваме от Бога. Жителите на Соломоновите острови говорят открито за любящия си Отец. Те никога не се срамуват да се помолят на публично място, да изрекат молитва, когато са в група по летищата или пристанищата, или да поканят непознати хора на църковни служби или на социални събирания. Тяхната смелост е тихо свидетелство за мене и аз им благодаря за това.

Вълнуващи неща се случват в Саво, най-близкия до нас остров. Няколко пъти правихме неуспешни опити да свидетелстваме на някои от обитателите му. Последния път, когато опита, нашият пастор бе изгонен от там. След това обаче в Саво се състоя годишно събрание на федерацията Доркас (известна също като адвентна служба за подпомагане) и всичко започна да се променя.

Всяка година десетки адвентисти, които са членове на Доркас от околните църкви, се събират в отдалечен район, където има голяма нужда да се служи на хората. Те влизат в селото с песен, за да могат всички да разберат, че са пристигнали. Предлагат курсови по готварство, шивачество, оцветяване на тъкани, ремонт на шевни машини, гостоприемство и библейски уроци. Един ден е посветен на това, което те наричат „По пътища и кръстопътища“. Тогава разпределят вързопи с дрехи и храна и общуват с местните хора. Жените направо обръщат района! И докато те са ръце и нозе на Исус, мъжете готвят вместо тях и им дават възможност да се съсредоточат изцяло върху служението си. Жените се сприятеляват с хората, а мъжете извършват последващата работа като организират събрания и кръщения. Те са един фантастичен екип!