Аз съм Анжело. Живея в Мадагаскар, големия остров близо до източното крайбрежие на Африка. Родителите ми са християни, но посещаваха различни църкви и често се караха за това, в което вярват. За мене църковното богослужение се превърна в източник на спорове, а не акт на любов.

Когато навърших 10 години, майка ми пожела да ме запише в християнско училище, където да намеря по-добра среда. Откри адвентно училище близо до дома ни и помоли баща ми да ми разреши да се запиша там. Най-накрая той се съгласи.

До тогава всичко, което знаех за Бога, бе онова, на което баща ми ме бе научил. В новото училище обаче изучаваме Библията. Бях свикнал със споровете и когато някой кажеше нещо, с което не бях съгласен, започвах да споря.

Скоро осъзнах, че учениците адвентисти знаеха голям брой библейски текстове, с които подкрепяха твърденията си. Познанията им ме подтикнаха да чета Библията, за да мога по-добре да доказвам възгледите си. Новите ми приятели адвентисти ме насърчиха да изучавам Библията, за да разбирам какво Бог казва, а не да оспорвам дадени теми.

Интересът ми към религията се задълбочи и когато навърших 15, вече бях приел Исус за мой Спасител и бях пожелал да стана адвентист. Майка ми прие моето решение и в действителност доста се зарадва. Баща ми не беше никак щастлив. Често започвахме спорове по библейски въпроси, като всеки от нас цитираше текстове, за да докаже своята позиция.

Родителите ми се присъединиха към друга църква, за да бъдат единни във вярата. Те се надяваха, че аз ще ги последвам, но аз им отговорих, че Бог е моята канара и ще следвам единствено Него.

Вече съм адвентист от три години. Родителите ми все още не са приели моята вяра, но са приели решението ми. Надявам се, че един ден заедно ще ходим на поклонение в църквата. Виждам промяна в тях, породена от твърдата ми позиция на страната на Бога и това ме радва.