"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Триумфът на Туги


Приятелите ми ме наричат Туги. Живея в столицата на Монголия.

Семейството ми не е християнско и аз израснах, без да знам много за Исус. Веднъж приятел на моята баба й даде покана за събрания в адвентната църква, където говори мисионер. Баба ми даде поканата на моята леля, която ме помоли да я придружа. Не проявявах особен интерес, но отидох от уважение към нея. Освен това изпитвах любопитство към християнството.

Зачудих се на себе си, че събранията ми харесаха толкова много. Хората бяха любезни, а пасторът говореше за Божието царство. Реших отново да отида в църквата. Не след дълго поисках да се присъединя към нея.

Сега съм единственият вярващ в семейството и това създава някои проблеми. Баща ми се опитва да ме държи настрана от църквата, като ми възлага работа в събота. Майка ми обаче ме оставя да ходя на църква, тъй като е чула добри неща за Исус и за Неговото учение.

Приятелите ми ме дразнят за това, че съм станал християнин и аз се чувствам изолиран от тях. Някои от тях имаха лошо влияние и след като станах християнин, престанах да се шляя с тях. Имаше и такива, които смятаха, че съм бил лош, преди да стана християнин, а сега нещата са се влошили още повече. Не знаех как да им разкажа за вярата си. В Монголия няма много адвентисти и аз се чувствам самотен.

Пасторът ме покани на лагерно събрание през лятото. Бях толкова развълнуван. Спечелих си много нови приятели и прекарах добре в спортни игри и учене за Бога. Наистина бе страхотно преживяване. Общуването с други младежи християни ми помогна да стана по-зрял във вярата си.

Бях срамежлив и не говорех много, но сега се уча да говоря пред хора и да се изразявам добре. Христос и новите ми приятели в църквата ми дават увереност. Сега мога да говоря пред аудитория с лекота. Когато видяха промяната в мене, съучениците ми разбраха, че Бог ме е променил и че християнството не е нещо лошо.

Трудно ми е да съм единственият вярващ в семейството, но приятелите ми в църквата са ми като семейство. Те ми помагат да остана верен на Бога, когато се чувствам слаб. Аз съм особено благодарен на младежкия отдел.


* Мунхотогтох Нямдаваа е юноша, живеещ в Уланбатор, Монголия.

Свързан урок >>