Сестра Зянг пътувала във влака, когато на една жена й прилошало. Друга жена побързала да помогне, като в същото време се молела над нея и плачела: „Трябва да повярваш в Бога.” Думите й останали в мислите на сестра Зянг дори след като слязла от влака.

Потърсила християнска църква и намерила домашна група. Там открила Исус и мир и радост, каквито не познавала до този момент. Домашната група била далеч от дома й, затова организирала друга група по-близо до дома си и поканила хора на богослужение. Станала изключително усърдна в споделянето на Божията любов с околните.

Тогава се запознала с адвентисти, които и показали чрез Библията, че Божият ден е събота, а не неделя. Тя прочела библейските текстове многократно и се убедила, че съботата наистина е Божият свят ден.

Сестра Зянг разказала на своите братя по вяра и на приятелите си какво е открила. Един след друг те се присъединили към нея в съботните богослужения. Сестра Зянг помолила адвентната църква в близкия град да им изпрати учител. Пристигнал мирянин, който да изучава Библията с тях. Имали няколко библии, но нямали никакви песнарки. Наложило се да правят копия на библейски текстове и песни.

Малката група вярващи нараснала повече, отколкото къщата можела да побере. Те се разделили и продължили да нарастват. За три години основали пет църкви и няколко домашни групи, всички водени от сестра Зянг.

Властите й наредили да прекрати религиозните събрания. Ден след ден сестра Зянг и други вярващи посещавали държавни служби, занимаващи се с религиозни въпроси, и продължавали да се молят на ум за получаване на разрешение да се събират за богослужение. Накрая губернаторът разрешил на адвентистите да си построят църква.

Вярващите в областта се събрали, за да помогнат в строежа на църквата и успели да я завършат за три месеца. Няколко домашни църкви продължили със събранията си. Само за две години вярващите построили още пет църкви с църковно членство от 50 до 500 души.

Сестра Зянг посетила курсовете за обучение, провеждани от основната църква в областта. Днес там има девет църкви, девет домашни групи и общо 800 църковни членове. Според нея най-голямата нужда е да бъдат обучени ръководители и миряни евангелизатори, които да помогнат в достигането на хората от съседните градове с вестта за Исус. „Така нарастваме – казва тя. – Те са гладни, но не знаят, че Исус може да задоволи всяка тяхна нужда. Трябва да им го кажем.”