Четиринадесетгодишният Вереса чул докторът да казва на родителите му: „Той има дупка в сърцето. Операцията може да му помогне да заживее нормално.” Вереса се опитал да не се тревожи за операцията. Имал огромното желание да оздравее.

Операцията се оказала успешна. Родителите му не можели да останат с него, докато се възстановява в болницата, но медицинската сестра често го наглеждала. Вереса очаквал с нетърпение нейните посещения и с удоволствие я слушал да му говори за Исус и да чете обещанията от Библията.

Вереса посещавал църква всяка неделя, но никога не бил чувал такива теми като тези, за които му говорела медицинската сестра. Нещо се запечатало съвсем ясно в ума му: седмият ден е събота.

Когато се завърнал у дома, Вереса посетил близката адвентна църква. Не знаел как ще реагират родителите му, затова не им казал нищо. Запознал се с пастора и го засипал с въпроси за съботата и за други теми, които сестрата му обяснявала.

Веднъж Вереса казал на родителите си, че посещава адвентната църква. Те останали смаяни, когато им казал, че иска да се присъедини към Църквата на адвентистите от седмия ден. „Но защо напускаш нашата църква”, попитали те. Опитал се да им обясни, че не напусна тяхната църква, а върви по Божия път.

„Ако настояваш да посещаваш тази църква – заявил бащата, - ще трябва да напуснеш дома ни." С мъка на сърцето Вереса опаковал малкото си дрехи и учебниците и поел към адвентната църква. Разказал на пастора как родителите му го изгонили. „Можеш да останеш да живееш при нас”, казал пасторът.

Вереса останал при пастора няколко месеца и през това време се присъединил към църквата чрез кръщение. Всяка събота минавал покрай дома на родителите си по пътя за църквата. Молил се за тях, тъй като те въобще не искали да говорят за вярата му.

Един ден родителите на Вереса помолили пастора да върне сина им у дома. С радост Вереса се върнал вкъщи и родителите му с радост го приели. Не се опитали да променят неговите убеждения и вяра. Вереса споделил вярата си с тях и те започнали да спазват съботата, но все още не са взели решение да станат адвентисти.

„Надявам се, че един ден ще се покланяме заедно на Бога, но този път в адвентната вяра”, казва Вереса.