Фабрис не знаел нищо за Бога и за Исус. Като рибар прекарвал седмици наред на кораба. Веднъж един от моряците му дал книга за Бога. Той я прочел с голям интерес. Следвайки напътствията в тази книга, Фабрис изрекъл първата си молитва.

Фабрис започнал да се чуди кое християнско изповедание е истинският път към Бога. Наистина не знаел кой е Бог и къде може да намери отговори на въпросите си, но продължил да се моли по начина, който му бил известен.

Докато бил на гости при приятел, се запознал с млада жена, която била отседнала при семейството на приятеля му. Фабрис видял, че тя е различна и не след дълго разбрал, че е християнка адвентистка от седмия ден. Разказал й за търсенето си на Бога и тя го поканила на църква.

Двамата се оженили, но работата на Фабрис била свързана с дълги отсъствия от дома, което забавяло духовните му търсения. Той и жена му се молили за работа, която да му позволява да стои по-дълго у дома.

След като можели вече да прекарват повече време заедно, съпругата на Фабрис внимателно го повела към пълно посвещаване на Христос. Фабрис имал желание да сподели новата си вяра с други хора, но не знаел как. Местната мисия го изпатила на обучение за миряни и вярата му започнала да става толкова по-силна, колкото повече споделял наученото.

Фабрис и семейството му били призовани да работят като пионери в Глобалната мисия в отдалечен район на Мадагаскар. Той се трудил заедно със селяните по нивите, за да спечели доверието им, а в неделите провеждал курс по ограмотяване. След време 33 души били кръстени.

Когато двугодишният договор на семейството изтекъл, те се завърнали у дома. Фабрис работил като мирянин евангелизатор. Имал огромно желание да работи за Бога и да стане пастор. Но тъй като трябвало да издържа семейството си, мечтата му изглеждала невъзможна. Случило се така, че местната мисия предложила на Фабрис стипендия, за да учи за пастор. Той изпитал голямо вълнение, но това означавало, че семейството му трябва да извърши големи жертви.

Фабрис трябвало да остави семейството си, докато се подготвя за пастор в адвентния университет Цюрхер в Централен Мадагаскар. Той работи упорито, за да задоволи нуждите на семейството си и да плати останалата част от училищните такси. „Бог ми помага да използвам малкото, което имам, за да стигне за всички – казва той. – Струва си да станеш рибар за Бога.”