Как група вярващи може да развива някаква дейност, ако няма място за събиране? Португалски говорещата група в Брюксел е малка, но бързо нараства. Тя започна като проект на Глобалната мисия сред португалски говорещата общност в този мултиетнически европейски град.

Тъй като не разполагат със своя църква, църковните членове провеждат събрания, когато могат. Бразилците обичат да пеят, а младежите копнеят за младежки събрания, които обаче не могат да се провеждат поради невъзможността за редовни сбирки.

Църковните членове разбраха, че дейностите за деца водят възрастните в църквата. Те организират лагери за деца и младежи и вече създадоха клуб „Приключенец”. Тъй като църквата няма достатъчно деца на юношеска възраст, ръководителите помолиха по-големите да помогнат за създаването на юношески клуб. Той бързо се разрасна до 18 деца, като половината от тях не са от адвентни домове.

Едно от момчетата е деветгодишният Пол. Баща му се заклел, че кракът му няма да стъпи в църква, но вуйчо му го довел в групата на приключенците. Майката на Пол започнала да идва с момчето, за да гледа програмата и да проверява какво учи синът й. Тя се възхищавала от ръководителите за това, че го запознават със здрави морални ценности.

Майката на Пол обаче нямала възможност да присъства на церемонията за приемането на Пол. Програмата била особено важна и затова тя накарала съпруга си да заведе момчето. Въпреки обещанието си никога да не влиза в църква, бащата посетил програмата. Той също останал впечатлен от това, което момчето е научило. Сега редовно го води при приключенците. Не се възпротивил, когато майката на Пол започнала библейския курс.

Веднъж бащата на Пол заявил: „Все още не съм вярващ, но това, което правите със сина ми и другите деца, е нещо добро. Вие ги учите на добри неща.”

Бог работи в сърцата на родителите чрез живота на децата им в Брюксел.