Галина и Надя са приятели от детските си години в малък град в България. Галина посещавала от време на време адвентната цъквата заедно с баба си, а след време и с майка си. Била кръстена, когато навършила 17 години. Не знаела обаче как да обясни вярата си на своята приятелка Надя.

Веднъж Надя поканила Галина на рождения си ден в близката дискотека. Галина започнала да убеждава себе си, че ако отиде там, ще прояви уважение към приятелката си. Отначало музиката била тиха и младите хора можели да си говорят. След това започнали танците. Докато всички танцували, Галина останала на масата.

Едно момче я забелязало и попитало: „Защо не танцуваш? Да не би да не можеш?” Галина му казала, че може да танцува, но предпочита да не го направи. Споменала Бог като свое извинение.

Момчето започнало да задава въпроси за вярата й. Хората се връщали и отново ставали от масата, но двамата с Галина продължи да разговарят. В около 1 ч. след полунощ младите хора станали и си тръгнали, тъй като дискотеката щяла да затваря.

Галина и младежът продължили да разговарят, докато се прибирали. Другите се заслушали. Тридесетминутната разходка до дома продължила повече от цял час. Когато наближили апартамента й, седнали и продължили да говорят за Бога. Разговорът продължил още три часа. Накрая решили да се срещнат и друг път, за да продължат разговора си.

След няколко дена групата се събрала в апартамента на Надя. Галина извикала приятеля си, за да й помогне да отговаря на въпросите. Другите четирима младежи изгаряли от желание да питат. Надя и брат й Стоян продължили да задават въпроси и след време посетили църквата.

Стоян пръв проявил сериозен интерес към Бога и след няколко месеца бил кръстен. Родителите му се противопоставили на неговата вяра, тъй като били комунисти. На Надя й било нужно повече време, за да вземе решение за Христос, но и тя също била кръстена.

Днес Стоян и Надя са активни в църквата. А Галина научила важния урок, че не трябва да се срамуваме от вярата си. „Моята най-добра приятелка и брат й сега са християни, защото аз неохотно споделих моята вяра.”