Дуугии плачела и се молела в храма в Уланбатор, столицата на Монголия. Съпругът й починал и цели 18 дни тя се молила на идолите следващият му живот да е по-добър, а мъката й да намалее.

Веднъж се прибрала у дома и научила, че най-големият й син е починал. Върнала се в храма и прекарала цял месец в молитви. Този път си купила малък идол, за да го моли да запази останалите й деца.

Мъката и отчаянието й били непоносими. Една приятелка я посетила и видяла колко е умъчнена. „Защо все още плачеш – попитала тя. – Има Бог, който те обича!”

Поканила я на църквата следващата неделя и там вярващите се помолили за Дуугии. Тя била впечатлена от това, че хората наистина й състрадават. Продължила да посещава църквата. След време приела Исус за свой личен Спасител и се присъединила към църквата. Отново изпитвала щастие и душевен мир.

Запознала се със скотовъдец от провинцията и двамата се оженили. След време се преместили в малък град наблизо.

Не след дълго Дуугии срещнала млада жена, която я поканила в малка група. Дуугии отишла и останала възхитена от библейските уроци на тези хора. Съпругът й започнал да я съпровожда на събранията. Двамата посетили и евангелизаторска поредица и едва тогава Дууги осъзнала колко малко знае за Бога. След поредицата тя се присъединила към адвентната църква чрез изповед на вярата. Съпругът й изучава Библията с пионери от Глобалната мисия, които ръководят малката група.

„Сега съм по-щастлива, отколкото съм била през целия си живот – заявява Дуугии. – Знам, че Исус ме обича и ме приема за Своя дъщеря.” Тя споделя вярата си с околните и ги кани в малката църквата от около 30-40 души, които се събират в апартамента. „Ние се разрастваме и скоро ще трябва да намерим по-голямо място за събиране”, добавя тя с усмивка.

Радостта й ще бъде пълна, когато нейният съпруг и децата й посветят живота си на Бога. Тя знае, че Бог ги ръководи и че може да Му се доверява.

Вашите мисионски дарения подкрепят разрастващото се дело в Монголия. Благодарим ви за вашата помощ.