Когато облачният стълб се вдига от скинията при Синай и свещениците тръгват напред с ковчега, Мойсей заявява: “Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат пред Теб онези, които Те мразят” (Числа 10:35). Това прилича на победен вик и големите множества на Израел поемат пътуването си с бодър дух. Най-накрая са на пътя към Обещаната земя!

Представете си какво би било да имате такова видимо присъствие на Бога! Човек би помислил, че така те биха се покорили на всяка Неговата заповед с готовност и желание, докато пътуват към изпълнението на обещанието, дадено на бащите им преди много време.

Разбира се, нещата обикновено не се развиват точно така дори с Божия народ. Тази седмица ще разгледаме следващи една подир друга неразбории, изрази на съмнение, неверие и неблагодарност. Докато ги изучаваме, нека да помним всички подходящи сравнения, които можем да приложим за нас днес, очаквайки изпълнението на едно още по-велико обещание (Евреи 11:40).

• Какво ни говори тази случка за това, че е важно да не забравяме как Господ ни е водил в миналото?

• Как да разбираме Божията реакция?

• Какво можем да научим от този разказ за значението на контрола върху апетита?

Еврейският език буквално нарича тези недоволни хора “които мърморят злини”. Ние можем само да си представи от какви “злини” са се оплаквали. Вероятно са смятали, че Бог е завел народа в смъртоносен капан в пустинята – а не в обещаната земя, "където текат мляко и мед”. След всички чудеса, на които са свидетели в Египет и при преминаването през Червено море, техните оплаквания наистина са бунтовнически. Тяхното влияние би могло да зарази и унищожи младия народ. И огън от Господа ги убива в “покрайнините на стана”. Само ходатайството на Моисей угасява огъня.

Хората наистина нямат никакво истинско основание да се оплакват от храната си. Манната се приготвя по различни начини – мели се или се счуква в хаван; пече се или се вари (Изход 16:23; Числа 11:8). Несъмнено Богът, Който е създал толкова много чудесни и вкусни неща за всички хора, няма да кара Своя заветен народ да яде нещо безвкусно. Освен това те имат мляко от козите, овцете и говедата. Правят от него извара (масло; Превод на крал Яков). Що се отнася до месните храни, различните “примирителни жертви” – обети, благодарствени приноси и доброволни приноси – всички завършват с ядене, на което свещеникът, дарителят, неговото семейство, слугите и поканените левити вземат участие в жертвоприношението. Несъмнено не би могло да останат гладни.

Когато израелтяните толкова бързо се връщат към идолопоклонството и се покланят на златното теле, Моисей се моли на Бога да им прости, но ако не стане, моли се той, “заличи мен от Книгата, която Си написал” (Изход 32:32).

По-късно, когато чува и вижда народа да “плаче” и да вика: “Кой ще ни даде месо да ядем?”, как реагира той? Защо отношението му не е оправдано? Къде прозира грешното човешко естество на този велик Божи човек? (Числа 11:10-15).

Въпреки грешките на Моисей и недостатъчното му доверие, Господ наистина помага да се облекчи бремето, което той носи. И това става чрез определянето на седемдесет старейшини, които да му помагат в неговата работа (Числа 11:16, 17). Опитността на седемдесетте е подобна на слизането на Духа над Христовите ученици на Петдесятница. По този начин те са почетени от Бога пред целия народ.

“Те никога нямаше да бъдат избрани, ако Моисей беше показал вяра, съответстваща на доказателствата за Божията сила и доброта, на които беше свидетел. Но той преувеличи своите товари и задължения, като почти изгуби от поглед факта, че представлява само инструмента, чрез който Бог действа. Не може да бъде извинен заради това, че дори и в най-малка степен бе дал воля на духа на роптанието, който бе проклятието на Израел” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Сепфора, съпругата на Моисей, и двамата им сина остават с баща й - “мадиамския жрец” - по време на египетските язви. След като Израел се установява в Синай, Йотор довежда Сепфора и децата. Сепфора забелязва колко изтощен е съпругът й и казва на Йотор. Той наблюдава отблизо Моисеевия начин на управление и предлага реформа чрез определяне на хилядници, стотници, петдесетници и десетници - те да съдят за маловажните въпроси, а Моисей да представя по-важните случаи пред Бога. Моисей се съгласява и тези избрани хора “съдят народа винаги” (виж Изход 18:13-26). Този негов ход в края на краищата възбужда ревността и завистта на Мариам и Аарон.

Глаголът “говориха” или “започнаха да говорят” (Нов международен превод) е в женски род, единствено число, което показва, че именно Мариам започва обвинението след стих 1. Тя ревнува от Сепфора и я обвинява, че е повлияла на Моисей да определи съдиите, които Йотор е предложил. Нарича я етиопянка - вероятно защото е имала тъмна кожа. Всъщност Сепфора е мадиамка, потомка на Авраам чрез неговия син Мадиам от Хетура и поклонница на същия истински Бог. Освен това подигравката може да произлиза от факта, че някои от етиопските племена живеят сред мадиамците в територията източно от Синай и източно от залива Акаба в Арабия. Тя би могла да бъде наречена и с двете имена. Например човек от германски произход, роден в Съединените щати, може да бъде наречен и германец, и американец. Но най-вероятно думата е използвана като клевета.

Това се случва вероятно през септември; лозята зреят, а втората реколта от смокини вече е готова. Преселването на израелтяните отнема само около единадесет дни, за да стигнат до Кадис-Варни, близо до южната граница на Ханаан. Можем само да си представяме огромните вълни на радост и щастие, които заливат голямото множество, докато приближава лелеяния обект на мечтите си.

Прочетете Числа 13 глава и отговорете на следните въпроси:

• Макар че Господ се съгласява да им позволи да изпратят шпиони, защо това е компромис? Какви са плодовете от този компромис?

• Какво разкрива за хората реакцията на повечето от тях дори след всички изяви на Божията сила?

Без съмнение, израелтяните се радват да чуят за плодородието на своя нов бъдещ дом. Удивляват се на огромния грозд, носен от двама мъже. Това наистина е нещо много добро, дори по-добро, отколкото са си го представяли.

Както обикновено, дори когато Господ ни води, винаги има проблеми с всяко нещо в този грешен свят. Естествено, Господ знае, че тези езически народи са там. Не се ли сещат евреите, че Той може да се справи с тази ситуация вместо тях? Все пак знаят какво се случва на египтяните!

Въпреки това, забравяйки всичко за силата и обещанията на Бога, те виждат единствено пречките. И въпреки настойчивите молби на Халев и Исус Навин, другите съгледвачи изпълват умовете на израелтяните с мрачни изгледи за бъдещето.

От всички ужасни неща, които израелтяните казват, може би най-лошото е, че искат предводител, който да ги върне обратно в Египет (Числа 14:3, 4). Когато размислим, че Египет символизира робията на греха, смъртта, отчуждаването от Бога, е непростимо тези хора – след такова невероятно избавление – да постъпват така.

“Неверните съгледвачи осъдиха Халев и Исус Навин на всеослушание и се издигна вик да бъдат убити с камъни. Безумната тълпа сграбчи камъни, с които да убие тези верни Божии човеци. Те се втурнаха напред с лудешки крясъци, когато изведнъж камъните паднаха от ръцете им, над тях се спусна мълчание и те потрепериха от страх. Бог се беше намесил, за да попречи на плана им за убийство. Славата на Неговото присъствие освети скинията като пламтяща светлина. Никой не се осмели да продължи съпротивата” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

Елън УайтПатриарси и пророци, главите “От Синай до Кадис” и “Дванадесетте съгледвачи”.

“След като поеха по погрешен път, тези хора упорито застанаха срещу Халев и Исус Навин, срещу Моисей и срещу Бога. Всяка стъпка напред ги правеше все по-дръзки. Бяха решени да попречат на всяко усилие за завземане на ханаанската земя. Изопачиха истината, за да поддържат гибелното си влияние. Това е `земя, която пояжда жителите си`, заявиха те. Това бе не само пагубен доклад, но и лъжлив. Противоречеше на самия себе си. Съгледвачите бяха заявили, че страната е плодородна и благоденстваща и хората - гиганти, което би било невъзможно, ако климатът беше толкова нездравословен, че да се каже за земята: `пояжда жителите си`. Но когато хората предават сърцата си на неверие, те поставят себе си под контрола на Сатана и никой не може да каже докъде ще ги заведе той” (Елън Уайт. Патриарси и пророци).

1. Защо е толкова важно, независимо от ситуацията, да изграждаме отношение на хвала и благодарност към Господа? Независимо от обстоятелствата, нямаме ли неща, за които да благодарим? Защо е толкова важно да размишляваме за тях, вместо за неприятностите, които постигат всички ни? Защо благодарността и хвалението са толкова важни в поддържането на вярата ни?

2. Някога забелязвали ли сте колко заразни могат да бъдат критиката и роптанието, колко лесно могат да стигнат и до вас? Какво трябва да ни говори това за нуждата да внимаваме над думите си?

3. По какви начини, дори неуловими, докато очакваме Второто пришествие, може да се окажем в опасност да проявим отношението на евреите в споменатия случай, което намираме за толкова противно?

Единадесетте дни между Синай и Кадис-Варни на границата на Ханаан са едни от най-лошите моменти на Израел в пустинята. Има протест срещу манната, който е толкова съкрушителен, че Моисей моли Бога да му позволи да умре веднага. Острата заплаха на Мариам и Аарон към неговото ръководство е друг "удар под кръста". И най-накрая, след лошия доклад на съгледвачите, народът дръзко престъпва Божията воля, което го довежда до четиридесетгодишно скитане в пустинята.

Бог се намесваше в живота ми много преди да го позная. Живея на остров Гренада в Карибско море. Напуснах училище на 15 годишна възраст и започнах да продавам наркотици, за да печеля много пари. Не използвах наркотиците, но просто исках да печеля. Животът бе труден и аз попадах в трудни ситуации. Понякога ми се искаше да умра.

Разболях се и се наложи да ме приемат в болница. Един човек в болничната стая ми даде Библия. Започнах да я чета и тогава осъзнах, че живея далече от Божията воля. Библията ми даде надежда и аз изпитах желание да се моля, но не знаех как. Разговарях с Бога така, както смятах за необходимо.

След възстановяването ми се върнах у дома. Посещавах църквата на майка ми, но продължих да чета моята лична Библия. Видях неща в църквата, които противоречаха на прочетеното в Библията, и това ме подтикна да започна да задавам въпроси на църковните водачи. Те не ми отговаряха и аз потърсих друга църква.

Разговарях със сестра ми за Бога. Тя не бе християнка, но сподели с мене за някакви евангелизационни събрания. Посетих ги и там научих библейските истини и приех Исус за мой Спасител.

Бях престанал да продавам наркотици. Бог премахна и желанието ми за тютюн, алкохол и хазарт. Започнах да разказвам на бившите си приятели за моята вяра. „Ти ни будалкаш”, отговарях те с убеждението, че играя някаква роля. Уверявах ги, че съм съвсем сериозен. С времето разбраха, че вярата ми е истинска.

Разказах им как Бог ме измъкна от калта и ме очисти. Убеждавах ги да приемат Исус. Няколко от тях дойдоха с мене на църква, но нито един не стана християнин.

Преместих се в друг район на Гренада, където проповядвах пред събрания на открито. Мнозина предадоха живота си на Бога, но бившите ми приятели не желаеха да се предадат на Исус. Това ме озадачаваше.

Няколко църковни членове, включително и наскоро кръстен наркодилър, сформираха група, която да работи сред членовете на банди. Ние ги убеждавахме да приемат Исус в живота си и да прекъснат веригите на гнева и насилието. Надяваме се да им помогнем да започнат разумен и полезен живот.

Сестра ми беше кръстена, а една наша осиновена сестра също предаде живота си на Христос. Благодаря на Бога за това, че ме ми подари живот на миротворство, чрез който да съграждам хора, а не да ги унищожавам.