Екехарт Мюлер

Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2009 г.

Ходене в светлината – спазване на Божиите заповеди

Пастор съветва съпруг и съпруга. Проблемът? Съпругът има извънбрачни връзки. Не само една извънбрачна връзка, но много такива. Съпругът се опитва да успокои нещата, като казва на съпругата си, че макар да е бил с други жени, това не означава, че не я обича. Напротив - обича я повече, отколкото другите.

Както може да се очаква, думите му ни най-малко не разрешават проблема, само го задълбочават. Защо? Защото, ако обичаш някого, показваш това с действията си, с делата си - не само с това, което говориш.

Тази седмица апостол Йоан говори за това, какво означава да познаваме и обичаме Бога. Всеки може да каже, че обича Господа. Въпросът е как според Библията се изразява тази любов?

Накратко за седмицата: Какво означава да познаваме Бога, за разлика от това само да знаем за Него? Каква роля има послушанието към Божия закон във връзката ни с Бога? Какво казва Йоан за Исус Христос като Образец за подражание в поведението? Коя е “новата заповед”, която апостолът дава, и доколко “нова” е всъщност?

Изразът “от това разбираме” се появява два пъти в горния пасаж. Какво точно е според Йоан това, което християните разбират?

Първо, че са познали Бога (ст. 3) и, второ, че са “в Него” (ст. 5). Като имаме предвид какво е заложено на карта – нашият вечен живот или вечното ни унищожение (Йоан 5:29) – това са важни неща, нали?

Същевременно трябва да внимаваме да не превръщаме самото познание в средство за спасение. Всъщност това е точно ереста, с която Йоан се занимава тук и на други места – идеята, че самото познание донася изкуплението.

Познанието (гносис) е било решаващ елемент в древната религия и важна идея в религиозния свят през първите векове след Христос. Вероятно до втори век то се е развило в цялостна ерес сред християните, наречена гностицизъм. Гностицизмът почти не се интересувал от моралното поведение. Наблягало се върху мистичната опитност и фантастичните митове за Бога и естеството на човека. Според гностиците спасението се спечелвало чрез това тайно познание, а не чрез връзка на вяра с Господа.

В Новия Завет познавам/познание има теоретично и теологично значение. То обаче се отнася и за взаимоотношения. Да познавам Бога означава да имам близка връзка с Него. Послушанието, любовта и отдалечаването от греха сочат към съществуването на такава връзка. Теоретичната и практическата страна на познанието вървят заедно.

Въпреки че глаголът познавам е използван често от Йоан, той избягва съществителното познание. Възможно е да не употребява по-техническия термин, за да избегне объркването с гностицизма.

Всеки може да каже, че познава Бога. Всъщност дори в дните на Йоан много хора са правили подобни изявления. Днес също. Обаче думите не струват.

Спазването на заповедите е много важно за Йоан и за Исус. Изразът се появява доста често в произведенията на апостола. Съблюдаването на заповедите е признак, че познаваме Бога и че Го обичаме. Любовта и послушанието тук са взаимно обусловени. Думата Него може да се отнася или за Бог-Отец, или за Исус и е някак си двусмислена – вероятно също преднамерено. Първо в Йоан 2:4 се представя същата истина по негативен начин и може да се отнася за фалшивите твърдения, направени от тези, които казват, че можеш да познаваш Бога и все пак да не спазваш заповедите Му. Йоан атакува тази идея с много силни думи, наричайки всеки, който я проповядва, лъжец.

Познаването на Бога, за което Библията говори, не е просто разбиране на фактите. Това е познание, което се изгражда въз основа на отношения на любов. Не можеш истински да обичаш някого, когото не познаваш. А ако обичаш някого, ти ще действаш по определен начин. Мъжът, който истински обича съпругата си, няма да й изневерява. Той може да изповядва любовта си ден и нощ и все пак, ако действията му не разкриват тази любов, тогава, ако използваме думата на Йоан, той е “лъжец”.

Преди време съществувала мода младите християни да носят гривни, гравирани с буквите КБНИ, което означава “Какво би направил Исус?”. Въпреки че някои я осмивали като детинска, поне идеята, стояща зад това, е добра, а същността й била, че когато се изправим пред някоя ситуация, трябва да мислим какво би направил Исус и да се стараем да постъпваме по Неговия начин.

Това съответства добре на думите на Йоан. Първата част от споменатия пасаж набляга на факта, че ходенето в светлината и познаването на Бога означава да Му се покоряваме. Втората част призовава християните, които искат да пребъдват в Него и да ходят в светлината, да следват Христовия пример в живота си. Как могат да постигнат това? Необходимо е да разберат как е живял Исус и ежедневно да сравняват поведението си с Неговото.

С други думи, “Какво би направил Исус?”.

Макар че смъртта на Исус Христос и възкресението Му са кулминационната точка на евангелията, записана е достатъчно информация за Неговите учения и живот, така че да можем да разберем как трябва да живее един човек в идеалния вариант.

Важно е да помним това, защото понякога хората искат да се съсредоточават само върху Исус като Спасител, като техен Заместник, а не като техен Господар и Образец. Йоан приема Исус и като Спасител, и като Образец. В 1Йоаново 1:7 той вече е споменал за очистващата кръв на Христос и за смъртта Му на кръста вместо нас. Според 1Йоаново 2:2 Исус е изкупителната Жертва за нашите грехове, нашият Заместник. Но в стиховете ни за тази седмица изниква другата страна. Исус живее образцов живот. Ние трябва да вървим по Неговите стъпки.

След като подчертава колко е важно да се подчиняваме на заповедите (1Йоаново 2:3, 4), в стихове 7 и 8 Йоан въвежда идеята за “нова заповед”. Каква е тази “нова заповед”? Отговорът се намира в Йоан 13:34, където се появява същият израз “нова заповед”.

След като показва на учениците Си какво означава да се служи (а именно - дори да се наведеш и да изпълниш скромната задача за умиването на нечии нозе), Исус издава Своята “нова заповед”. Неговите ученици трябва да се обичат, както Той ги обича.

Подобна ситуация виждаме в 1Йоаново 2:6-8. След като е говорил какво означава да "ходим" така, както е "ходил Исус", Йоан ни насочва към Исусовата заповед в Евангелието от Йоан 13 гл. Точно тази връзка с Йоан 13:34, 35 ни помага да разгадаем значението на 1Йоаново 2:7, 8. Заповедта, за която говори апостолът, е заповедта за братската и сестринската любов.

Но защо той казва, че това не е нова заповед, а стара? Защото заповедта за любов към ближния се намира още в Стария Завет (Левит 19:18). Когато Йоан пише писмото си, Исусовата “нова заповед” от Йоан 13:34 вече съществува като такава от много векове.

Обаче в известен смисъл тази заповед е нова в това, че постоянно се осъществява в живота на Исус (“в Него” [ст. 6]) и ще се изпълни в живота и на Неговите последователи (“и във вас” [ст. 8]) по един безпрецедентен начин поради новата епоха, въведена с първото идване на Исус (“тъмнината преминава и истинската светлина вече свети” [ст. 8]).

И накрая, идеята за Божия закон свързва първата част от нашия пасаж (1Йоаново 2:3-6) с втората (1Йоаново 2:7, 8). Заповедите са обобщени в заповедта да се обичаме един-друг. “Ходенето в светлината” и “ходенето като Исус” всъщност означава да спазваме Божиите заповеди и да се обичаме.

За любовта накратко се споменава в 1Йоаново 2:5. Очевидно това се отнася за любовта ни към Бога, която изразяваме, спазвайки заповедите Му. С любовта се занимава непряко втората част от споменатия пасаж, новата заповед (ст. 6-9). Обаче любовта към другите християни е ясно представена в последната му част (ст. 9-11). Тя също започва с фразата “който казва” (виж ст. 4, 6, 9).

Стих 9 говори за църковния член, който мрази брат си. Този човек е в тъмнина. Стих 10 показва положителната страна, а именно човек, който обича своя брат. Стих 11 се връща отново към омразата спрямо брата. Такъв човек не само е в тъмнина, но неговите очи са заслепени.

В своето писмо Йоан се вълнува предимно от християнската общност. Той не отрича факта, че християните са призовани да обичат ближните си, а дори и враговете си. Но не това е неговата грижа в случая. Има друг проблем.

Омразата към брата е силно твърдение и може да не ни харесва да го прилагаме към себе си и към своето поведение. Може да предпочитаме да казваме, че сме раздразнени или обидени, но Писанието често използва думата омраза по начин, различен от обичайната й употреба днес. Как е използвана думата омраза и как трябва да се разбира в следните текстове? Матей 6:24; 24:9, 10; Лука 14:26; Йоан 3:20.

В Писанието омраза означава не само това, което можем днес да наречем омраза, но също и предпочитането на един човек пред друг или пренебрегването и подценяването на някого. С други думи, за да проявим “омраза”, както понякога е разбирана в Библията, не е задължително да презираме човека.

Битие 39:7–12, Даниил 3:8–18, Откровение 13:16, 14:5.

“Ходенето в светлината” (което включва спазване на заповедите, живот, подобен на Исусовия, и упражняване на любов) е особено важно в края на земната история. Божият закон е оспорен и въпросът за истинското поклонение и послушание спрямо волята на Твореца излиза още повече на преден план. В Писанието са споменати примери за хора, които остават верни дори при най-предизвикателни обстоятелства: Йосиф, приятелите на Даниил, самият Даниил и много други. Най-силният пример е Исус Христос. Трябва да вземем решението да следваме водителството Му, независимо какво се случва.

“Йоан казва, че истинската любов към Бога ще се разкрива в послушанието към всички Негови заповеди. Не е достатъчно да се вярва в теорията на истината, да се изповядва вяра в Христос, да се вярва, че Той не е самозванец и че религията на Библията не е хитро измислена басня (...) Йоан не казва, че спасението трябва да бъде спечелено чрез послушание; но че послушанието е плодът на вярата и любовта” ( Елън Уайт. Деяния на апостолите).

1. Едно е да се спазват Десетте заповеди, а съвсем друго е да се обичат хората. Каква е разликата? Кое е по-лесно да се направи и защо?

2. Френският философ Мишел Фуко разграничава два вида познание: познанието, което променя този, който го придобива, и познанието, което не донася изобщо никаква промяна. Дайте някои примери за тези два вида познание. Но по-важното е какво означава да познаваш Бога и какви промени трябва да донася това у този, който придобива това познание?

3. Как да избегнем капана да се опитваме да спечелим спасението чрез спазване на Божиите заповеди, като същевременно избягваме клопката да вярваме, че можем да бъдем спасени, без да се подчиняваме на Божия закон?

4. Какво можете да направите, за да помогнете на местната си църква като цяло по-добре да разбира какво означава изразяването на любов? Съществува ли изобщо такова нещо като обща любов? Обрисувайте каква би била идеалната и съвършено любяща местна църква. Доколко вашата местна църква съответства на тази представа?

Когато се молим, знаем, че понякога Бог отговаря с Да, понякога с Не, а понякога ни казва да почакаме. Наскоро Бог отговори на настоятелната ми молитва с незабавно Да.

Работя в Замбоанга, в западната част на Минданао, Филипините. Веднъж се качих на корабче до близък остров, за да занеса здравни списания на студенти в църковно училище. Посещавам училища, разговарям за опасността от наркотиците, за отказване от цигарите и други здравни теми, след което приемам поръчки за списания и отново разговаряме по тези въпроси.

Когато посещението ми в училището завърши, аз се затичах да хвана последния кораб за деня. Качих се на такси велосипед с три колела към пристанището и по пътя се молех корабчето да не тръгне без мене. Ние обаче пристигнахме на кея само за да видим как то се носи навътре в морето. Човекът от таксито ми съчувстваше, но накрая ми предложи да си намеря място, където да преспя през нощта.

Не мога да остана през нощта, помислих си аз. Обещах да дам пари на друг колпортьор, който трябва да изнесе лекция в отдалечен остров. Не може да стигне до там без тези пари, а следващият кораб тръгва след цяла седмица. Как ще му дам парите? Къде ще остана през нощта? Докато стоях на кея и се молех усърдно за разрешение на проблема, почувствах спокойствие и увереност.

Отворих очи и видях как корабчето се връща. Направи голям обратен завой и се върна на кея. Моряците хвърлиха въже и извикаха да се хвана за старата гума, към която бе завързано. Хванах се здраво и веднага бях изтеглен. На борда осъзнах, че Бог е върнал кораба заради мене. Точно в този момент друго такси с пътници пристигна на кея. Хората скочиха и започнаха да махат към кораба, но ние продължихме напред.

Докато пътувахме с голяма скорост към сушата, благодарих на Бога за това, че ми е помогнал да изпълня обещанието си към моя приятел и за това, че ми е позволил да бъда част от Неговата армия, която разнася истината към търсещите сърца.

Разказах на приятеля си какво се случило и заедно се зарадвахме от Божието провидение. Изпратих го до далечния остров, където да разнесе Божието слово на друга част от Божието царство.