Райндер Бруинзма

Съботноучилищни уроци за възрастни
Април, май, юни 2009 г.

Грехът

Твърдият оптимизъм на предишните поколения, че всичко в света ще става все по-добро, днес вече не звучи истинно. Дори след студената война светът далеч не е безопасно място. Заплахата на тероризма кара всички да се чувстваме изключително уязвими. Науката, която се очакваше да бъде предвестникът на един по-добър свят, сега заплашва да стовари опустошение върху нашата планета. Обичайните източници на енергия се изчерпват. Ледените шапки на полюсите се топят. Престъпността е тъжен факт от живота навсякъде. Хората не показват почти никакви признаци на по-голямо морално усъвършенстване от предишните поколения. Бездната между богатите и бедните постоянно се разширява. Дневната ни порция новини почти неизменно говори за жестокости и морален упадък. Не е чудно, че някой някога е казал: “Доктрината за човешката греховност е единственото християнско учение, което е лесно доказуемо”. Тоест, това е доктрина, която няма нужда да приемаме чрез вяра.

Обаче колкото и ужасно нещо да е грехът, той не е краят на историята. Разбира се, грехът е реалност, но реалност е и Божията благодат!

Накратко за седмицата: Грехът и неговите последици са болезнена действителност в човешкия живот. Да благодарим на Бога за Исус Христос, Който е отворил изходен път за всички нас.

Каква е същността на греха? Какво определение му дава Библията? 1Йоаново 3:4 (Нов международен превод) казва: “Всеки, който върши грях, нарушава Закона; всъщност грехът е беззаконие”. Новият жив превод гласи: “Грехът се противопоставя на Закона”, докато традиционният превод на крал Яков определя греха като “нарушение на Закона”. Но човечеството не е нарушило просто някакъв закон – това е Божият закон. Хората са се разбунтували срещу своя Творец с претенцията, че самите те са мярката за всичко, вместо в смирено доверие да се покорят на мъдростта и любовта Му.

Защо Бог наказва Адам и Ева за нещо, което изглежда незначителен въпрос? Може да е изглеждал незначителен, но е засегнат решаващ принцип. “В самия плод нямаше нищо отровно, а грехът не беше просто в поддаването на апетита. Недоверието в Божията доброта, неверието в Неговото Слово и отхвърлянето на Божия авторитет бе това, което направи нашите първи родители грешници. Така в света навлезе познанието за злото. Точно това отвори вратата за всякакъв вид лъжи и заблуди” (Елън Уайт. Възпитание).

Бог е направил за нас всичко, което безкрайната Любов може да промисли. В замяна Той моли за нашата любов и послушание. Във време, когато светът е поразен от необуздано беззаконие и от релативистка философия, която твърди, че доброто и злото зависят от културните условия и от предпочитанията на обществото и личността, трябва да има и ще има хора, които непоколебимо ще защитават Божия стандарт за святост – Десетте Божи заповеди.

Сериозността на греха често се омаловажава. “Е, не можем всички да бъдем съвършени!”, казват хората. Но грехът е чудовищно нещо. “Цялата му сериозност може да стане очевидна само когато осъзнаем всички възможности на човешкия живот, както е създаден по Божия образ” (Джон Макуари. Принципи на християнската теология).

Грехът не се отнася само за погрешно извършени действия. Той включва и желанията, и фантазиите за неща, които знаем, че са лоши (Матей 5:28).

Съществува и вид грях, за който обикновено се казва “грехът на пропуските”. Това се отнася за преднамерена небрежност към задълженията, съзнателен отказ да се извърши нещо, което човек знае, че трябва да направи.

На всички хора са дадени определени таланти. Част от идеята за настойничеството е да оползотворяваме талантите си в пълния им размер. Ще отговаряме пред Бога за това, което не сме успели да направим с даденото от Него. Нека да помним думите на апостол Петър: “Всеки трябва да използва какъвто дар има, за да служи на другите, като предано се разпорежда с Божията благодат в нейните различни форми” (1Петрово 4:10; Нов международен превод).

Теолозите често правят разграничение между греховните действия, които извършваме, и греховната природа, която притежаваме. Всички сме покварени чрез падението на Адам. Всички сме грешници дори още преди да съгрешим. Широкоразпространеният обред за кръщение на бебета е тясно свързан с приемането на това вярване. Идеята е, че едно новородено, което умира, без да е кръстено, ще бъде изгубено завинаги, защото дори детето се ражда грешник; и ако тази греховност не бъде премахната, то губи вечния живот.

Няма библейска подкрепа за този обичай, нито за идеята, че едно дете, което умира, автоматично е осъдено на унищожение. Вярно е, че “първородният” грях на Адам и Ева има всеобхватни последици, които засягат всекиго. Грехът навлиза в света чрез един човек, а чрез този грях смъртта идва при “всички хора” (Римляни 5:12; Нов международен превод).

В течение на вековете някои християни са твърдели, че са достигнали до състояние на съвършенство. Обаче онези, които претендират за съвършенство, заблуждават себе си. Това противоречи на ясните думи от Писанието. Като цитира Псалм 106:6, Павел казва: “Няма праведен нито един!” (Римляни 3:10). Апостол Йоан е също толкова категоричен: “Ако твърдим, че нямаме грях, заблуждаваме себе си” (1Йоаново 1:8).

“Освещението не е дело на един миг, на един час или на един ден. Това е постоянно израстване в благодатта. Ние не знаем колко силен ще бъде нашият следващ конфликт. Сатана е жив и действа. Затова всеки ден трябва ревностно да викаме към Бога за помощ и за сила да устояваме. Докато Сатана царува, трябва да подчиняваме личното си Аз, да побеждаваме грехове... И така безкрай. Няма момент, когато ще можем да кажем, че сме постигнали напълно целта” (Елън Уайт. Коментари. Адвентен библейски коментар. Т. 7).

От грехопадението насам светът е покварен от греха. Последиците му се виждат в природата. Виждат се също във войните, в злината на робството и в безбройните форми на експлоатация, а също и в начина, по който опустошаваме природните ресурси. Светът от древността и до днес е разтърсван от материализъм, егоизъм, несправедливост и извращения.

Тези факти поставят много различни въпроси. Най-важният сред тях е дали като отделни личности носим някаква отговорност за всичко това и дали трябва да приемаме някаква вина за общото състояние на греховност. Следните съображения могат да ни помогнат да се справим със споменатото затруднение.

1. Помислете как общите злини в нашия свят могат да бъдат разглеждани на фона на великата борба. “Зад издигането и падението на държавите и действието на човешките интереси лежи невидимата борба между Бога, заедно с множеството на верните ангели, и Сатана с неговото множество паднали ангели – борба, която пряко засяга всяка човешка дейност” (Франк Холбрук. Справочник по теология на адвентистите от седмия ден).

2. Помислете за изцяло разрушителното естество на греха. Той унищожава всичко, което има някаква стойност. Грехът и смъртта са синоними. Те са навсякъде около нас. Следователно няма никаква надежда за този свят без Божествената намеса, защото силата на греха и смъртта далеч превишават нашите човешки способности да се справим с тях.

3. Но също помислете за това, че всички упражняваме някакво влияние. Ние можем да вземаме малки решения, които понякога увеличават или намаляват злините в този свят. Можем да работим за мира и справедливостта. Можем да показваме милост. Можем да сътрудничим на всички, които искат да защитават околната среда.

Няма лесно или евтино разрешение на проблема с греха. Той не може да бъде победен с човешка решителност или постоянство. Грехът е по-силен от нас. Следователно разрешението също трябва да замести нашите възможности. Има голямо объркване между хората по въпроса за спасението. Мнозина твърдят, че има различни пътища към царството. Пътищата са различни, казват те, но всички водят в една и съща посока. Това обаче не е вярно.

Ние не знаем кой ще влезе през портите на царството. Слава Богу, че решението е в ръцете на Този, Който има правото да съди - Този, Който е въплъщението на любовта и справедливостта. Но със сигурност знаем едно: Онези, които получават вечен живот, го получават само защото Христос е умрял вместо тях. Някои може никога да не са имали предимството да научат за своя Спасител. Но това не омаловажава с нищо факта, че ако ще са спасени, това ще бъде чрез името на Христос, дори ако те самите никога не са го чували.

“Божият Син е единствената Жертва, Която има достатъчна стойност, за да може да удовлетвори напълно изискванията на Божия съвършен Закон (...) Върху Христос няма никакви наложени изисквания. Той има властта да даде живота Си и да го вземе отново. Не е задължен от никого да предприеме делото на изкуплението. Жертвата, която Той прави, е доброволна. Животът Му има достатъчна стойност, за да избави човека от греховното му състояние.

Божият Син не счита, че трябва да изисква правата си като равен на Бога. Той е Единственият, Който като Човек може да каже на всички хора: “Кой от вас ме обвинява в грях?”. Той е заедно с Отец при сътворяването на човека и има властта чрез Божественото съвършенство на Своя характер да изкупи греха му, да го въздигне от падението му и да го върне в първоначалното му състояние” (Елън Уайт. Издигнете Го).

Прочетете от книгата на Елън Уайт Ранни писания гл.“Падението на Сатана”, “Падението на човека” и “Планът на спасението”. Тези три кратки глави се отнасят за произхода на греха в небето и на земята и за първото разкриване на спасителния план.

1. Като адвентисти от седмия ден знаем, че светът няма да става по-добър – всъщност ще се влошава тежко. Въпросът е как трябва да се отнасяме към световните проблеми? Дали само да свиваме рамене с думите: “Е, Бог е казал, че нещата ще са лоши, и те наистина са такива. Какво можем да направим?”. Или пък толкова да се увличаме в опитите си да разрешим световните проблеми, че да забравим своето призвание да посочваме на хората единственото разрешение: Исус Христос, Който е умрял за греховете на света и Който скоро ще се върне? Как намираме баланса?

2. Трябва ли нашата църква по-ясно да осъжда общите злини в този свят? Или това няма да има почти никакво влияние и ще ни отклонява от поръчението да занесем евангелието до всеки човек? Едновременно с това, ако мълчим по много от тези големи въпроси, къде е нашата морална отговорност?

3. От всички ужасни последици на греха смъртта е най-ужасната. Като хора не можем да направим абсолютно нищо, за да предотвратим това. Грехът има такива опустошителни последици, че само свръхестествената намеса на Бога може да ги разреши. Какво трябва да ни говори това за важността на борбата срещу греха с цялата дадена ни от Бога сила?

4. Като адвентисти централен въпрос за нашето разбиране за греха и злото е сценарият на великата борба – идеята, че разумни същества от други светове наблюдават какво се случва тук и виждат как Бог се справя с греха и с неговите последици. Представете си, че сте безгрешно същество от друга част на Вселената, което вижда какво ни причинява грехът. Какво бихте видели? Какво бихте си мислили? Какви уроци бихте могли да научите от това? Представете си колко неразбираеми и неразумни трябва да изглеждат някои от нашите действия на безгрешните жители на Вселената.

Грехът е засегнал всички области на живота ни. Сблъскваме се със съществуването на нещо, което далеч надхвърля нашите способности да се справим с него. Но не надвишава силата и любовта на Бога. Той решително се е справил с проблема на греха чрез Своя Син Исус Христос.

Брат Чен е на 92 години и е пенсиониран учител по пиано. Той обаче не се е пенсионирал от Божието дело. Преди няколко години се преместил със съпругата си в нейния роден град в Китай. Там и двамата започнали да споделят вярата си със своите съседи. Няколко души започнали да посещават дома им за съботни богослужения въпреки предупрежденията на властите, че това е незаконно.

Брат Чен отпечатал със собствени средства листовки и брошури. Всеки ден сяда на столче край пътя край реката, която минава през града. Разговаря с хората, които минават и дава на интересуващите се листовка или брошура. Ако човекът откликвал на литературата или на свидетелството му, той го кани в малкия си апартамент на съботно богослужение.

Мей виждала брат Чен да седи край реката и веднъж се спряла да разговаря с него. Разбрала, че е християнин и пожелала да научи нещо повече. След няколко разговора приела поканата му да посети малката група. Не след дълго била кръстена.

Друго семейство се срещнало с него край реката и започнало да слуша свидетелството му. Те били докоснати от Божията любов и също се кръстили. След време семейството започнало да работи мисионерска работа като част от Глобалната мисия. Днес те помагат да се основе църква, която се събира в дома на Чен.

Когато малката група се разраснала и малкият апартамент не можел да ги събира, брат Чен намерил по-голям апартамент, в който можели да се събират 50 души. Пожелал да го купи, но разполагал единствено с парите, които бил спестил за погребението си. Пристъпил с вяра и решил да купи апартамента.

Парите му не били достатъчни. Един приятел бизнесмен откликнал и дал голяма сума. Новокръстеното семейство продало домашния си стан и също дарило парите за апартамента църква. Всички вярващи успели да съберат пари за общото дело. Тъй като брат Чен знаел, че след смъртта му апартаментът ще бъде отнет, той го регистрирал на името на църквата.

Понастоящем около 20 души се събират в апартамента църква. Брат Чен все още седи на стол до реката и с усмивка раздава брошури и разказва на хората за Исус. Пионерите от Глобалната мисия, които работят с него, подпомагат усилията му.