"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Отговорни за повереното от Господаря –
до Неговото завръщане
Едуард Рийд
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2023 г.

Урок 6 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 4 - 10 февруари 2023 г.

Събиране на съкровища в небето


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 4 февруари
Стих за запаметяване:
„Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?” (Марк 8:36,37).

Исус ни е дал най-добрата инвестиционна стратегия в света, когато е казал: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат“ (Матей 6:19,20). Спасителят завършва Своята инвестиционна стратегия с думите: „Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей 6:21). С други думи: покажете ми за какво харчите парите си и аз ще ви покажа къде е сърцето ви, защото където и да вложите парите си, сърцето ви със сигурност ще ги последва, ако вече не е там.

Искате ли сърце за Божието царство? Ако е така, поставете парите си там, където ще пожънат вечни награди. Вложете времето, парите и молитвата си в Божието дело. Ако го направите, скоро ще се заинтересувате още повече от тази работа и сърцето ви също ще бъде увлечено. Тази седмица ще прегледаме текстове и илюстрации, които ни показват как да съхраняваме съкровища на небето и в крайна сметка да пожънем вечна награда.




Ной намери благодат Неделя - 5 февруари

Заслужава си да помислим над това, че тези, които търсят небесните съкровища, често биват призовани от Бога да направят сериозни промени в живота си тук, на земята. Бъдете готови да се сблъскате със същото нещо, ако се наложи.


Прочетете Битие 6:5-14. Какви радикални промени настъпват при Ной в резултат на покорството му към Бога? Какви принципи можем да открием тук за себе си в един свят, който трябва да бъде предупреден за надвисналата участ?


Ной можеше да посвети времето и ресурсите си в изграждане на дом за себе си, но той избра да направи драстична промяна в живота си и да прекара 120 години от този живот в следване на Божия призив да построи ковчега.

Днес много скептици отхвърлят историята за Потопа като мит, често основан на научни спекулации за познатите ни природни закони. Това не е нищо ново. „Светът преди Потопа разсъждаваше, че векове наред законите на природата бяха останали непроменени. Природният кръговрат бе продължавал по своя обичаен ред. Досега дъжд не бе падал. Роса напояваше земята. Реките никога не бяха напускали своите очертания, но спокойно носеха водите си към морето. Твърда заповед ги държеше да не излизат от бреговете” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 96 – англ. изд.). Преди Потопа, въз основа на погрешното разбиране за реалността, хората са твърдели, че идването на подобна стихия е невъзможно; след Потопа, въз основа на погрешното разбиране на реалността, те твърдят, че никога не се е състоял. Както казва Библията: „Няма нищо ново под слънцето“ (Еклесиаст 1:9).

Междувременно Библията също така казва, че хората ще бъдат така скептични към събитията от последните дни, както са били към Потопа (вж. 2 Петър 3:3-7). Как тогава можем да се подготвим за предстоящото унищожение? Има решение на съзнателно ниво, наречено „отложено удовлетворение“. В основни линии това означава, че трябва търпеливо да вършим работата, за която Бог ни е призовал, с надеждата за по-славна бъдеща награда. Не знаем кога ще се завърне Христос. В известен смисъл няма значение. Вместо това има значение, че подобно на Ной през това време правим всичко, което Бог иска от нас, дори ако, както при Ной, това означава някои радикални промени в живота ни.


Колко готови бихте били да направите голяма промяна в живота си за Бога, ако, подобно на Ной, бъдете призовани да направите именно това? (Съвет: Вж. Лука 16:10.)




Авраам, бащата на вярата Понеделник - 6 февруари

Бог призовава Аврам да напусне родината си и своите роднини и да отиде в земя, която Той ще му покаже. Така започва кръвната линия на Месия. Въпреки че не са ни дадени подробности, Аврам трябва да напусне земята на своето рождение и на ранните си години. Разбира се, това не е лесно решение и без съмнение той се е отказал от някои земни удоволствия и удобства, за да го направи.


Прочетете Битие 12:1-3. Как се „благославят всички земни племена” в резултат на това обещание и на неговото приемане?


Това е основно, променящо живота на Авраам и на неговото семейство събитие. „С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива” (Евреи 11:8). „Безрезервното послушание на Авраам е едно от най-удивителните доказателства в Библията за вяра“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 126 – англ. изд.). Повечето от нас не биха искали да напуснат родината си и своите приятели и членове на семейството. Но Авраам го прави. Той е доволен да бъде там, където Бог иска да бъде. Колкото и странно да изглежда, Авраам, Исак и Яков така и не са получили тази земя по време на живота си – но въпреки това са останали верни на Бога.


Прочетете Евреи 11:8-13. Каква е актуалната вест към нас тук?


Авраам е известен като принц за живеещите около него. Има авторитета на щедър, смел, гостоприемен и слуга на Всевишния Бог. Свидетелството му за Бога е образцово. По Божията благодат ние сме наследници с Авраам. „Както Авраам „повярва в Бога и това му се вмени за правда“. Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда” (Галатяни 3:6,7). „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Галатяни 3:29).

При Авраам, както и при Ной, виждаме как някой взема важно решение, променящо живота му в резултат на покорство към Бога.


Прочетете 2 Коринтяни 4:18. Как вестта на този стих следва да повлияе върху вида духовни решения, които вземаме? По какъв начин Мойсей и Авраам следват същия принцип?




Лошите решения на Лот Вторник - 7 февруари

Когато Аврам напуска родината си в отговор на Божия призив, неговият племенник Лот избира да тръгне с него на неговото поклонническо пътуване. В Битие, 13 гл. е записано, че Бог благословя Аврам до степен, че той „беше много богат с добитък [основната мярка за богатство в тази култура], със сребро и злато” (Битие 13:2). Лот също има „овце, говеда и шатри“ (Битие 13:5). И двамата стават толкова богати с огромните си стада добитък, че не могат да живеят близо един до друг. За да избегне споровете между пастирите им, Аврам предлага на Лот да избере къде би искал да живее. Разбира се, Лот би трябвало да отстъпи пред Аврам, като по-възрастен от него, и защото дължи собственото си благополучие на връзката си с него. Той обаче не проявява никаква благодарност към своя благодетел и егоистично иска това, което смята за най-добрата земя, на свое разположение.


Прочетете Битие 13:10-12. Какви рационални фактори биха могли да накарат Лот да вземе именно това решение?


Колкото и лесно да е за Лот да оправдае решението си за преместване в града, там ситуацията не се оказва толкова печеливша за него и когато Аврам чува за случилото се, не казва: „Е, жалко за теб, Лот. Каквото посееш, това и ще пожънеш“.

Напротив, той отива да го спаси (вж. Битие, 14 гл.). Понякога в стремежа си към повече блага не научаваме добре уроците си. Лот се връща обратно в Содом! Но по Своята голяма милост Бог изпраща вестители с предупреждение до него и семейството му, като ги уведомява за предстоящото унищожение на тези градове.


Прочетете Битие 18:20-33. Каква според казаното от Бога на Авраам е причината за Неговото посещение на земята? Какъв е отговорът на Авраам на новината, че Бог планира да унищожи тези нечестиви градове?


Поради загрижеността на Авраам за Лот и семейството му, той се пазари с Бога да пощади градовете, ако в тях могат да се намерят праведни хора. Започва с 50 и стига до 10. В хармония със Своя любящ характер Бог никога не спира да дава милост, докато Авраам не спира да моли! Бог и двамата ангели лично избавят Лот, съпругата му и двете им дъщери. Но жена му се обръща назад и се превръща в стълб от сол. Лот влиза в Содом като богат човек и излиза почти без нищо. Колко внимателни трябва да бъдем по отношение на решенията, които вземаме, особено когато мислим само за краткосрочните печалби, без да си даваме сметка за голямата картина (вж. Марк 8:36,37).




От измамник до принц Сряда - 8 февруари

Като млад мъж, който обича и се бои от Бога, Яков въпреки всичко стига дотам, че да заговорничи с майка си Ревека, за да измами баща си и да получи благословията му. В резултат на това той започва зрелия си живот по погрешен начин, като се налага да бяга или почти да се изправи пред преждевременна смърт. Ревека казва на Яков: „Бягай при брат ми Лаван (…) и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти (…) тогава ще пратя да те доведат оттам” (Битие 27:43-45). Всъщност Яков го няма 20 години и повече не вижда лицето на майка си.


Прочетете Битие 32:22-31. Какво се случва тук с Яков и какви духовни уроци можем да извлечем от тази история за Божията благодат дори когато вземаме погрешни решения?


„Чрез смирение, покаяние и себепредаване този грешащ смъртен надви Величието на небето. С треперещи ръце се бе вкопчил той за Божиите обещания и сърцето на Безкрайната Любов не можа да отблъсне умоляването на грешника. Заблудата, която го бе довела до греха да придобие първородството с измама, сега му бе ясно показана. Той не се бе доверил на Божиите обещания, а се бе опитал със собствени усилия да постигне това, което Бог щеше да изпълни в Своето време и по Свой начин (...) Яков получи благословението, за което душата му бе копняла. Грехът му на човек, който с хитрост измества другия, и на измамник, бе опростен” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 197, 198 – англ. изд.).


Прочетете Битие 49:29-33. Въпреки че Яков вече няма никакви притежания в Ханаан, какви наставления дава на синовете си относно своето погребение? Кои други са погребани в тази пещера? Защо според вас Яков отправя тази молба?


Библията казва, че и тримата патриарси и техните съпруги са били погребани в една и съща пещера. Доверието на Яков в Бога е било силно и той се е смятал за чужденец и странник на земята (вж. Евреи 11:13). Въпреки допуснатите грешки, е напуснал дома си без нищо, но се е върнал в Ханаан като богат човек.


Въпреки нашите грешки Бог все още може да ни благослови. Но колко по-добре е изобщо да избягваме грешките! Пред какви избори сте изправени в момента и как бихте могли да избегнете грешните от тях?




Мойсей в Египет Четвъртък - 9 февруари

Характерът на Мойсей изпъква в ранните години на свещената история. Той е запазен жив чрез Божието провидение, което работи чрез една благоразумна майка и една грижовна сестра. Когато дъщерята на фараона намира бебето Мойсей в ковчежето от тръстика, тя моли еврейската му майка да се грижи за него и ѝ плаща за това. Какво благословено предизвикателство за една млада майка, която е в заточение и робиня! Йохаведа разполага само с 12 години, за да научи детето си да се моли, да се доверява и да почита Бога и да формира характера му за живот на служене. Години наред Мойсей ще бъде обучаван в царските дворове на Египет. „И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело“ (Деяния 7:22). Когато съзрява като човек, той взема съзнателно решение, променящо живота му и хода на историята.


Прочетете Евреи 11:24-29. Помислете какво е оставил Мойсей и пред какво трябва да се изправи вместо това. Опитайте се да погледнете от неговата позиция, преди да направи своя избор. Какво напуска и какво избира да приеме чрез напускането си?


Египет е една от най-великите сили в древния свят по онова време, ако не и най-великата. Река Нил създава такава плодородна земя, че Египет, с изобилие от реколта, е богата и могъща нация, а самият Мойсей би бил на върха на това царство. Трудно е да си представим колко изкушаваща трябва да е била за него примамката на света, света на Египет и всичките му съкровища в ранните му години. Със сигурност той би трябвало да счита обожанието, удоволствията, богатството за изкушаващи. Да, вероятно много лесно би могъл да оправдае оставането си, вместо да хвърли жребия си на страната на тълпа презрени роби.

И все пак какво следва? Както казва Писанието, той избира „да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха” (Евреи 11:25). А какво да кажем за тези страдания? Голяма част от книгата „Изход“ се занимава с борбите и изпитанията на Мойсей, който, дори след всичко, през което е преминал, все пак не може да влезе в Обетованата земя (вж. Числа 20:12). И все пак, в крайна сметка всички знаем, че Мойсей е направил добрия избор, дори понякога да се е питал дали наистина изборът му е бил такъв.


От светска гледна точка, Мойсей би трябвало да остане в Египет. Въпреки това на нас като християни ни е даден поглед върху реалността, който ни отвежда далеч отвъд този свят. Когато сме изкушавани от света, как можем да държим голямата картина винаги пред очите си? Защо е толкова важно да го правим?




Разширено изучаване Петък - 10 февруари

Бог зачита Своята част от завета, като благославя Авраам. А Авраам почита Бога, като не си събира съкровища на тази земя. „Бог не е обещал на народа Си наследство в този свят. Авраам нямаше поземлени имоти „ни колкото една стъпка от нога” (Деяния 7:5). Той притежаваше блага и ги използваше за слава на Бога и за добруването на своите ближни. Но не гледаше на този свят като на свой дом. Господ го бе призовал да напусне съотечествениците си идолопоклонници с обещанието за вечно притежаване на Ханаанската земя. Но нито той, нито синът му, нито внуците му я получиха. Когато се нуждаеше от място за погребване на мъртвите, Авраам трябваше да го купи от ханаанците. Единственият му имот в обещаната земя беше скалният гроб в пещерата Махпелах” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 169 – англ. изд.).

По пътя на живота си понякога сме изкушавани да вървим в посока на богатството и леността. Необходима е силна вяра, за да се практикува отложено удовлетворение. „Величественият фараонов дворец и тронът на монарха бяха като изкушение пред Мойсей. Но той знаеше, че грешните удоволствия, които карат човеците да забравят Бога, се намираха в царските дворове. Той гледаше отвъд разкошния палат, отвъд короната на монарха, към високите почести, които ще се отдадат на светиите на Всевишния в едно неосквернено от грях царство. Чрез вяра виждаше една непреходна корона, с която небесният Цар ще увенчае победителя. Тази вяра го караше да се отдели от господстващите на тази земя и да се присъедини към скромния, беден и презрян народ, избрал да отдава послушание на Бога, а не да служи на греха” (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С. 246 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Какво ще се случи с нашите притежания, когато Исус дойде? (Вж. 2 Петър 3:10) Всъщност какво може да се случи с тях даже преди Той да дойде? (Вж. Матей 6:20) Защо тогава е важно винаги да държите нещата в правилната им перспектива?

2. Исус предупреждава за „измамата на богатството“ (Марк 4:19). За какво говори Той? Как може богатството да ни измами?

3. В съботноучилищната си група обсъдете начините, по които Мойсей би могъл да оправдае оставането си в Египет, вместо да изостави всичко зад себе си, за да избяга с тълпа роби в една безплодна пустиня? Какво в крайна сметка трябва да го е накарало да вземе точно това решение?


Тази събота, 11.02.2023 г., ще се молим за църкви „София-Красно село“ и „София-Солунска“.




Разказ
Чудо в мисионското училище
От Чифундо Канджо

Две различни по вид мисионски училища оформили живота на Джон Фири.

Като младеж Джон бил изпратен от дома си в Малави да изучава своята семейна нехристиянска религия в остров Занзибар в Индийския океан. Той прекарал три години вглъбен в основната книга на своята религия и в учене как да основава молитвени домове в недостигнати райони в Африка.

След като завършил обучението си в Занзибар, младежът бил изпратен обратно в Малави, за да ръководи две места за поклонение. Получил и задачата да следи отблизо християните и да докладва за видяното в Занзибар. За да разбира по-добре християнството, трябвало да чете превода Крал Джеймс на Библията.

През следващите няколко години Джон се присъединил към три различни християнски църкви и дори се издигнал до висока позиция в една от тях, докато събирал информация за Занзибар. В същото време водел молитвени домове в два града на Малави.

Сърцето на Джон било докоснало, докато четял Библията. Намерил я за по-разбираема от книгата на своята религия. Копнеел да научи нещо повече за Исус.

Все още млад човек, той се записал в адвентното училище в мисията Лувази. За него това било нещо съвсем ново и различно от училището в Занзибар. Особено много се интересувал от клуба „Изследовател“ и затова се присъединил към него. Участвал във всичките му програми.

Джон обикнал Исус по време на молитвена седмица в училището и скоро предал сърцето си чрез кръщение. Спрял да изпраща информация към Занзибар. Баща му се разгневил, когато разбрал какво се случва. В яда си обвинил майката на Джон и се развел с нея.

Минали години и Джон се почувствал призован от Бога да приложи на практика наученото в училището. След като бил обучен в Занзибар да основава молитвени домове за предишната си религия в недостигнати райони, решил да използва адвентното си образование, за да прави същото за Исус. Той станал пионер в Глобалната мисия – адвентист, основаващ църкви в недостигнати райони от собствената си култура. Служил като пионер в Глобалната мисия цели десет години и много хора от предишната му религя предали сърцата си на Исус.

Джон продължил с образованието си, завършил теология в адвентния университет в Малави и сега служи като адвентен пастор. Твърди, че адвентното мисионско училище е променило живота му. „Не подценявайте ролята на мисионските училище – казва той. – Те са средство, чрез което хората да опознаят Исус и да Го приемат за свой личен Спасител. Адвентното образование е жизнено важно за проповядване на евангелието и представянето на Христос пред всички.“