Подготовка за промяна

Животът е изпълнен с промени. Нещата се променят непрекъснато.

Единственото, което не се променя, е реалността на самата промяна. Всъщност тя е част от самия ни живот. Дори законите на физиката, изглежда, ни учат, че промяната е заложена в самата тъкан на действителността.

Често промените настъпват неочаквано. Вървим по отъпканата пътека и изведнъж, мигновено всичко се променя и ни хваща съвсем неподготвени.

От друга страна, понякога забелязваме настъпването на промяната. Имаме предупредителни знаци, индикатори, по които разбираме, че нещата ще бъдат различни. Ако случаят е такъв, е мъдро да започнем да се подготвяме, доколкото е възможно, за наближаващата промяна. Много от тези промени са сериозни: брак, деца, остаряване, дори смърт.

И да, ние не живеем в изолация. Което, разбира се, означава, че настъпващите промени могат да повлияят на нашите семейства в значителна степен. Същевременно промените в семейството може да повлияят и на всеки отделен негов член.

Божието Слово притежава една важна характеристика: то не замазва проблемите в човешкия живот. Точно обратното, излага ги на показ с цялата им острота, с цялата им болка и отчаяние. Всъщност, с изключение на първите няколко страници от Библията и последните няколко в края, Божието Слово рисува окаяна картина на човешката раса. Ап. Павел не преувеличава, когато пише: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23).

Много от нашите действия са просто реакция спрямо промяната. Постоянно наблюдаваме промени: за нас като християни предизвикателството е да се справим с тях чрез вяра, с доверие в Бога, като разкриваме тази вяра чрез послушанието си, независимо от изкушението да сторим нещо друго.

„Най-голямата нужда на света е нуждата от хора – хора, които няма да могат да бъдат купени или продадени; хора, които в най-вътрешната си същност са честни и искрени; хора, които не се страхуват да нарекат греха с истинското му име; хора, чиято съвест е така вярна на дълга, както стрелката на компаса сочи на север; хора, които ще застанат за правото, ако и небесата да пропаднат” (Уайт, Е. Възпитание. София: Нов живот, 1996, с. 51). Тези думи важат както за древния Израил, така и за времето на Елън Уайт, а също и за нас днес.

Промените идват и често донасят изкушения, проблеми, а понякога дори страх. Затова е изключително важно да имаме духовното всеоръжие, за да се справим с тях по най-добрия начин. Независимо дали промяната е неочаквана, или просто обичайна част от живота, трябва да бъдем подготвени за това, което предстои, както видимо, така и невидимо.

Една от най-големите промени за човека е бракът.

Разбира се, не всички се женят. Все пак Исус, най-великият пример за нас, никога не се е женил, както и много други библейски герои.

Въпреки това много хора се женят и затова Библията не мълчи по отношение на брака, който със сигурност е една от най-големите промени в живота.

Първата социална институция, спомената в Библията, е бракът. За Бога той е толкова важен, че същите думи, които изговаря пред Адам и Ева в Едем, се споменават още на три места в Писанието. „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“ (Битие 2:24; Матей 19:5; Марк 10:7; Ефесяни 5:31). Тези стихове ни казват, че щом човек се ожени, най-важната връзка в живота му трябва да бъде между него и брачния му партньор – по-важна от връзката с родителите. Една от причините бракът между мъж и жена да е толкова важен за Бога, е, че той символизира връзката, която съществува между Неговия Син, Исус, и църквата, Неговата невяста (Ефесяни 5:32).

За да построи къща, човек трябва да седне и да си направи сметка за цената (Лука 14:28-30); а колко повече, когато изгражда дом? Къщата се строи с тухли и хоросан, дърво и желязо, кабели и стъкло. Но домът се изгражда с неща, които не са задължително материални.

Подготовката за брака трябва да започне от нас самите. Същевременно трябва да наблюдаваме внимателно бъдещия си партньор/ка, за да видим дали той/тя ще ни допълва добре. Той/тя работи ли старателно? (Притчи 24:30-34). Има ли лош нрав? (Притчи 22:24). Споделяме ли една и съща вяра? (2 Коринтяни 6:14,15). Какво е отношението на моето семейство и на приятелите ми към бъдещия ми партньор/ка? (Притчи 11:14). Осланям ли се на вярата, или само на чувствата? (Притчи 3:5,6). Отговорите на тези въпроси може да означават щастливо бъдеще или мъка за цял живот.

Малко неща могат да променят живота ни повече от раждането на дете. Нищо в семейството никога повече няма да бъде същото.

„Както са стрелите в ръката на силния, така са синовете на младостта. Блазе на онзи човек, който е напълнил колчана си с тях“ (Псалми 127:4,5).

Същевременно децата не пристигат с ръководство за употреба, което да казва на родителите им всичко необходимо относно грижите за тях и как да разрешават всички възникващи проблеми. Дори опитни родители понякога са объркани от действията, думите или отношението на децата си.

Важно е да се подготвим за брака, но е също толкова важно за хората, които се надяват да станат родители, да се подготвят за тази грандиозна отговорност.

Каква огромна отговорност и възможности са имали тези родители. Трима ще бъдат родители на пророци и водачи в Израил, едно от децата ще бъде предтеча на обещания Месия, а другото ще бъде самият Христос.

Обаче макар нашите деца да не са определени за библейски пророци, родителите все пак трябва да се подготвят за тази радикална промяна в живота си.

„Още преди раждането на детето трябва да започне подготовката, която ще му даде възможност да постигне победа в битката против злото.

Ако преди раждането на детето си тя [майката] си е угаждала, ако е била себелюбива, нетърпелива и придирчива, тези качества ще бъдат отразени в склонностите на детето. По този начин много деца получават по наследство почти непреодолими склонности към зло“ (Уайт, Е. Дом и семейство. София: Нов живот, с. 238).

„Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме“ (Псалми 90:10). Тези думи на Моисей ни напомнят за неумолимия ход на времето. Годините идват и си отиват, и започваме да забелязваме и чувстваме промените в телата си. Косата посивява или започва да пада, ставаме по-мудни и болката е наш ежедневен спътник. Ако сме женени и имаме деца, те може би ще имат свои деца и тогава ще се радваме на внуците си. Предишните сезони на живота са ни помогнали да се подготвим за последния.

Псалом 71 е псалм на възрастния човек, преживяващ житейски проблеми, но щастлив, защото през цялото време се е доверявал на Бога. Най-добрият начин да остареем е да възложим доверието си в Него, докато сме още млади. Най-общо казано, авторът на този псалом споделя три важни урока, които е научил, вървейки към този сезон на живота.

1. Опознавай Бога дълбоко и лично. От младост му (Притчи 71:17) Бог е бил негово сигурно прибежище (Псалми 71:1,7) и негов Спасител (Псалми 71:2). Бог е канара и крепост (Псалми 71:3), неговата надежда и увереност (Псалми 71:5). Псалмистът говори за Божиите могъщи дела (Псалми 71:16,17), за Неговата сила и власт (Псалми 71:18) и за всички велики неща, които е извършил (Псалми 71:19). Накрая възкликва: „Кой е подобен на Тебе?“ (Псалми 71:19). Ежедневните разговори с Бога, докато изучаваме Словото Му и спираме да поразсъждаваме върху всичко, което прави за нас, ще задълбочи опитността ни с Него.

2. Изграждай си добри навици. Доброто хранене, упражнения, вода, слънчева светлина, почивка и пр. – ще ни помогнат да се наслаждаваме по-добре и по-дълго на живота. Обърнете специално внимание на това как псалмистът говори за навика да се доверяваме (Псалми 71:3), да възхваляваме (Псалми 71:6) и да се надяваме (Псалми 71:14).

3. Бъди ревностен за Божията мисия. Човекът в този псалом не чака да остарее, за да бездейства. Дори вече на възраст иска да продължи да хвали Бога (Псалми 71:8) и да разказва на другите за Него (Псалми 71:15-18).

Ако не посрещнем живи Второто пришествие, можем да очакваме една промяна, която е най-радикалната от всички: от живот към смърт. Заедно с брака и рождението, коя промяна оказва по-голямо влияние върху семейството от смъртта на близък роднина?

Разбира се, често пъти смъртта идва неочаквано и трагично. Колко много мъже, жени и дори деца се събуждат някоя утрин преди изгрева само за да затворят очи отново, но не в сън, а в смъртта? Или се събуждат някоя сутрин и преди залеза вече са изгубили близък човек?

Ако не сте сигурно свързани чрез вяра с Господа и покривани от Неговата правда миг след миг (Римляни 3:22), няма да можете да се подготвите за смъртта, която не очаквате – своята или на любим човек.

От друга страна, какво бихте направили, ако знаехте, че ви остават само няколко месеца живот? Не можем да знаем със сигурност кога ще ни връхлети смъртта, но определено усещаме, когато наближим края на живота си. Затова е изключително важно да подготвим себе си и семейството си за неизбежното.

На пръв поглед виждаме противоречие: Чакай малко! Давид, който убива Урия, след като прелюбодейства с жена му и тя забременява (2 Царе 11), казва на сина си да ходи в пътя на Господа!? От друга страна, сигурно точно заради този грях и ужасните му последици думите на Давид са толкова въздействащи. Несъмнено той по свой начин се опитва да предупреди сина си да не повтаря безумието, което му е причинило толкова много болка. Давид научава по трудния начин някои нелеки уроци за цената на греха и несъмнено се надява да спести на сина си част от мъката, която самият той е преживял.

Ако прочетем цялата история на древния Израил в пустинята, можем да видим пъстър списък от грешка след грешка, когато те се изправят пред огромни промени, въпреки изумителното откровение на Божията любов и сила. Всъщност преди Израил накрая да влезе в Обетованата земя – и така да се изправи пред друга голяма промяна – Мойсей казва следното: „Очите ви са видели какво направи Господ заради Ваалфегор; защото Господ, вашият Бог, изтреби измежду вас всички хора, които се поведоха по Ваалфегор. А вие, които сте се привързали към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес. Ето, аз ви научих на наредби и закони, според както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в земята, която получавате като наследство. И така, пазете ги и ги вършете; защото в това се състои мъдростта ви и благоразумието ви пред племената, които, като чуят за всички тези наредби, ще кажат: Ето, хората от този велик народ са мъдри и разумни хора. Защото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем? Или кой народ е толкова велик, че да има толкова справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който излагам днес пред вас? Само внимавай и усърдно пази душата си, да не би да забравиш делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всички дни на живота ти; но ги напомняй на синовете си и на внуците си“ (Второзаконие 4:3-9). Колко важно е да не забравяме какво е сторил Господ за нас. А какъв по-добър начин да не забравяме, от това да го предаваме на другите и на поколението след нас. Също обърнете внимание на централната роля на семейството във всичко това – те трябва да учат децата си на тези неща. А грехът при Ваалфегор е нещо, което би могло да бъде разрушително за семейния живот.

„Престъплението, което е докарало Божиите съдби върху Израил, е безнравствеността. Дързостта на жените да впримчват души не се е прекратила при Ваалфегор“ (Уайт, Е. Дом и семейство. София: Нов живот, 1998, с. 302).

Синът ми се роди година след като се омъжих. После нищо. Нямахме повече деца.

Хората започнаха да забелязват. „Защо не забременяваш?“, попита един познат. „Може би трябва да потърсиш помощ от лекар“, каза друг. Някои дори предложиха да отида при шамана.

Двамата със съпруга ми искахме да имаме още деца. Той преподаваше в средното училище „Русангу“ – адвентен пансион в Монзе, Замбия. Аз учех за начална учителка.

Какво можех да кажа на проявяващите загриженост за големината на нашето семейство?

„Така стоят нещата – повтарях отново и отново. – Бог ще се погрижи.“

Не се натъжавах или притеснявах от съжалението на хората. С течение на времето разбрах, че някои от по-суеверните ми приятели смятаха, че съм наказана поради някаква неизвестна причина.

Тогава сестрата на съпруга ми почина и ние осиновихме нейната тригодишна дъщеря. Така имахме две деца в дома си. Суеверните ми приятели се зарадваха и заявиха, че присъствието на момичето в дома ни ще събуди моите хормони и ще ми помогне да имаме още едно дете.

Нищо не се случваше.

Библейската историята за Анна и Самуил ми даваше надежда. Анна бе жена на молитвата, която никога не се отказваше. Тя бе твърда, докато накрая Бог отговори на нейната молитва и тя роди Самуил.

Двамата със съпруга ми продължихме да се молим. Молихме се 13 дълги години. Един ден забелязах, че нещо се е променило. Бях бременна! Съпругът ми веднага коленичи, за да благодари в молитва.

Нарекохме второто си дете Чийлела, което на езика Тонга означава „струва си“. Не след дълго родих и трети син, Чакондела, което означава „така да бъде“.

Двете по-големи деца сега са на 17 и 14 години и обичат Исус. Бог благослови семейството ми изобилно. Просто трябваше да проявим търпение. Когато с искрена вяра молите Бог да ви даде нещо, той ще ви даде повече, отколкото сте желали.