Песента на Мойсей и на Агнето започва с думите от стиха за запаметяване тази седмица. Тя се пее от „тези, които бяха победили звяра и образа му, белега му и числото на името му“, докато стоят на стъкленото море в небето (Откровение 15:2). Как можем и ние да бъдем в тази група?

Един от най-впечатляващите белези на Божия истински народ на последните дни е разгласяването на третата ангелска вест, която предупреждава да не се приема белегът на звяра. Обаче въпреки че е най-сериозното предупреждение в цялата Библия, с течение на годините са предлагани много объркващи идеи относно това какво точно представлява този белег: баркод на челото, номер на кредитна карта или някаква биометрична самоличност.

Бог заповядва на Авраам и на потомците му да се обрязват в знак на завета на спасението. Мъжете трябва да се обрязват на осмия ден (Левит 12:3). Обаче този ритуал има по-дълбоко значение. Той трябва да символизира нуждата от „обрязване“ или обновяване на сърцето (Второзаконие 30:6). Затова Павел пише: „Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта; а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога“ (Римляни 2:28,29).

Текстове като 1 Коринтяни 7:19, Галатяни 5:6 и 6:15 показват, че в Новия Завет обрязването се замества от кръщението, което символизира обръщането, „новото творение“, умирането за греха и възкръсването за нов живот (Римляни 6:3,4). Затова Павел казва, че обрязването вече не е важно и че всъщност има значение „вярата, която действа чрез любов“ и „спазването на Божиите заповеди“.

Забележете, че съботата като белег отпраща назад чак до Сътворението (Битие 2:2,3), докато обрязването започва едва с Авраам. Затова Исус казва, когато коментира „Битие“, „съботата е направена за човечеството“ (Марк 2:27 – Нов ревизиран стандартен превод). Тя показва, че принадлежим на Бога по Сътворение, защото Той ни е създал, и по изкупление, защото Той ни оправдава и освещава. Следователно макар Павел да казва, че обрязването вече не е важно, твърди, че спазването на Божиите заповеди (които включват съботата) все още е валидно (Евреи 4:9).

Изливане на чистия Божи гняв, наказание с последните седем язви и накрая хвърляне в огненото езеро. Съвсем различна съдба имат хората, които отказват да приемат белега на звяра – те стоят на стъкленото море с победоносни песни на уста за прослава на Бога и Агнето!

Кой е този белег, който никой не бива да получава? От горепосочените стихове става видно, че е свързан с фалшиво поклонение. Също така, както видяхме в един предишен урок, четвъртият звяр от Даниил, 7 глава, в по-късната си фаза (изобразен също като звярът от морето от Откровение, 13 гл.) ще „замисли да промени времена и закони“ (Даниил 7:25). Един от законите, които е замислил да бъде променен, е съботата, четвъртата заповед – единствената, която засяга време и сочи непосредствено към Бога като Този, Който „направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, и на седмия ден си почина“ (Изход 20:11).

Важно е, че първата ангелска вест ни насочва обратно към тази заповед, която звярът се е опитал да промени, и която заявява ясно, че трябва да се покланяме единствено на Господа като на Създател. Всъщност от седемте стиха, говорещи за поклонение, в Откровение, 12-14 гл., този (14:7) единствено говори за истинското поклонение; другите шест предупреждават да не се поддаваме на фалшивото поклонение на звяра и неговия образ (Откровение 13:4,8, 12, 15; 14:9, 11). Веднага след като третият ангел описва съдбата на хората, съгласили се на това фалшиво поклонение, са описани и истинските Божии поклонници. „Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:12).

Иначе казано, разгласяването на тези три вести разделя цялото човечество на две групи: тези, които се покланят на Твореца, като спазват всички Негови заповеди, включително съботата от четвъртата заповед, и онези, които се покланят на звяра и на неговия образ. Следователно тази фалшива форма на поклонение предлага алтернатива на поклонението на Създателя, разкрито чрез спазването на четвъртата заповед.

Печатът, също като подписа, се използва за узаконяване на документ. В древни времена той представлява отпечатък, притиснат към мек восък или глина за удостоверяване на автентичност или собственост – зад него стои авторитетът на неговия собственик.

Божият печат е знак за Божия собственост и защита на Неговия народ. Павел описва подпечатването във връзка с обръщането и приемането на дара на Светия Дух. Той нарича този дар „залог“, или „предварително плащане“, който се дава на всички вярващи като гаранция за пълно изкупление и за бъдещото наследство, което ще получат при идването на Исус.

Книгата „Откровение“ изобразява едно друго подпечатване точно преди Второто пришествие. Този последен печат се дава на 144 хиляди по време на изливането на Светия Дух в късния дъжд. Те имат Божието име (или подпис) на челата си. Чрез делото на Светия Дух в живота си започват да отразяват Божия характер.

Печатът се дава на истинските Божии поклонници, докато белегът се дава на поклонниците на звяра. Печатът се поставя само на челото, което разкрива категорично решение за поклонение на Бога така, както Той е заповядал. Белегът, от друга страна, се поставя или на челото, или на ръката. Това означава, че хората могат да се покланят на звяра по две причини. Или в съзнанието си те го приемат, мислейки че наистина се покланят на Бога, или не се съгласяват с него, но вървят по течението, защото се страхуват от сериозните последици, ако не се подчинят: да не могат да купуват или продават и накрая да бъдат убити (Откровение 13:17; 15 гл.).

„Хората, които се присъединяват към света, се оформят под негово влияние и се подготвят да приемат белега на звяра. Хората, които не се доверяват на себе си, които се смиряват пред Бога и пречистват душите си, като се покоряват на истината – те се моделират по небесния образец и се подготвят да получат Божия печат на челата си“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 5. София: Нов живот, 2012, с. 208).

Какъв е този белег, който трябва да избегнем? Както видяхме в един предишен урок, четвъртият звяр от Даниил, 7 глава в по-късната си фаза (изобразен също като звярът, излизащ от морето, в Откровение, 13 глава) ще „замисли да промени времена и закони“ (Даниил 7:25). Един закон, който се опитва да промени, е съботата, четвъртата заповед – единствената, която насочва директно към Бога като Този, Който „направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, и на седмия ден си почина“ (Изход 20:11).

Междувременно първата ангелска вест, насочваща читателя обратно към тази същата заповед, която звярът се е опитал да промени – изяснява категорично, че трябва да се покланяме единствено на Господа като Творец. А след едно предупреждение за съдбата на тези, които, вместо на Него, се покланят на „звяра и неговия образ“ (Откровение 14:9), има описание на Божия верен народ в стих 12.

Стихът гласи: „Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:12). Както видяхме, в „Божиите заповеди“ е включена и четвъртата заповед, съботата, която насочва към Бога като Създател и следователно единствен обект на благоговение. Затова не е чудно защо много хора смятат, че „белегът на звяра“ е непосредствено свързан с въпроса за поклонението в неделя, фалшивата „събота“, за която в Библията няма изрична заповед, за разлика от четвъртата заповед, където такава има.

Дали това означава, че християните, които се покланят на Бога в неделя днес, имат белега на звяра? Не. Според Откровение 13:15 хората, които откажат да се присъединят към това фалшиво поклонение на звяра, ще бъдат убити. Накрая това решение ще се превърне във въпрос на живот и смърт. Обаче е явно, че събитията още не са стигнали до този момент и белегът на звяра няма да бъде поставен, докато не настъпи този последен изпит. Ето защо никой още не е получил белега на звяра.

Както вече разбрахме, съботата е белег за истинския Божи народ през цялата история, като започнем от Адам и Ева и стигнем до времето на Израил. Виждаме, че е увековечена и в новозаветната църква с примера на Исус и апостолите, а също е и отличителен белег на Божия народ в последните дни, които „пазят Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:12).

Съботата стои в сърцевината на Десетте заповеди. Тя е дадена от Създателя като белег или печат на Неговия авторитет. Тя Го назовава по име: „Господ, твоят Бог“. Определя царството, което управлява: „небето и земята, морето и всичко, което е в тях“. Определя също и основанието за Неговата власт: „Защото в шест дни Господ направи небето и земята (…) а на седмия ден си почина“.

Новият Завет поставя Исус като Този, чрез Когото Бог е направил всичко (Йоан 1:1-3; Колосяни 1:16; Евреи 1:1,2). Именно Исус създава нашия свят за шест дни и си почива на седмия. Следователно е изключително важно, че докато виси на кръста онзи петък следобед, той извиква: „Извърши се!“ (Йоан 19:30). Както си е починал в съботата след завършване на делото на Сътворението, така и сега си почива в гроба през съботата след завършване на жертвеното си дело, като умира на наше място за нашето изкупление. Затова съботата е двойно благословена, първо при Сътворението, а след това на кръста. Ето защо според книгата „Евреи“, почивайки си в събота, християнинът показва, че „си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си“ (Евреи 4:10). Съботата е съвършен символ на факта, че не можем сами да се спасим, че от началото до края именно Христовото дело прави това възможно чрез вяра (Евреи 12:2).

„Веднага щом Божият народ получи печат на челата си – това не е печат или белег, който се вижда, но затвърждаване в истината както интелектуално, така и духовно, за да не могат да бъдат поклатени – веднага щом Божият народ бъде подпечатан и подготвен за пресяването, то ще настъпи. Всъщност то вече е започнало. Божиите съдби сега падат върху земята (…) за да знаем какво предстои“ (Уайт, Е. Вярата, чрез която живея. С. 285 – англ. изд.).

„Съботата ще бъде големият тест за вярност, защото тя е тази точка от истината, която е особено оспорвана. Когато хората бъдат подложени на последния тест, тогава ще се появи ясна разграничителна линия между тези, които служат на Бога, и онези, които не Му служат. Докато спазването на фалшивата събота в съответствие със закона на държавата, но противно на четвъртата заповед, ще бъде белег за вярност към силата, която се противопоставя на Бога, спазването на истинската събота в послушание към Божия закон е доказателство за вярност към Създателя. Докато едната група, подчинявайки се на земни власти, приема белега на звяра, другата избира знака за вярност към Божествения авторитет и получава Божия печат“ (Уайт, Е. Великата борба. София: Нов живот, с. 377).

Двамата със съпруга ми винаги сме искали да бъдем адвентни мисионери. И двамата служихме като студенти мисионери в различни части на света и отново отидохме в чужбина като доброволци, след като се оженихме.

Прекарахме 10 изключителни години. Служихме в три държави и засяхме много семена, които Бог да напои по-късно.

Започнах да се ядосвам все повече на съпруга си. Отначало ставаше въпрос за незначитени неща – например, непрестанно оправяше яката на ризата си. Можеше да готви, но не си спомняше къде да върне останалите съставки в шкафа. Правехме си програма, но той отлагаше ангажимента в последния момент заради нещо, което бе привлякло вниманието му.

Споделих за безпокойството си с майка ми по телефона. Тя ме нарече критикарка и настоя да бъда по-добра съпруга.

Майка ми обаче промени мнението си, когато се завърнахме от мисионското поле и заживяхме в дома й за известно време. Тя виждаше как той ни изненадва, като измива чиниите, но след това ги поставя на места, където не можехме да ги намерим.

Тогава майка ми се извини с думите: „Съжалявам, скъпа, мислех си, че си въобразяваш. И все пак трябва да му прощаваш и да го уважаваш.“

Съпругът ми е с такова добро сърце. Винаги иска да помага. Когато обаче си с него през целия ден, виждаш, че усилията му невинаги са от полза, тъй като създава допълнителна работа за всички останали.

Стигнах до там, че престанах да го уважавам. Не можех да се доверявам на думите му. Тъй като не знаех към кого да се обърна, потърсих съвет от уважаван адвентен психолог. Докато описвах поведението на съпруга ми, психологът ме прекъсна.

„Не мислиш ли, че е възможно съпругът ти да има ADHD?

Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност е смущение, свързано с управляващата функция на мозъка и се характеризира с трудно концентриране, импулсивно поведение и хиперактивност.

И така, след 18 години брачен живот най-накрая разбрах защо съпругът ми действа по този начин. Трябваше да променя своите очаквания и да осъзная, че Бог желае да подейства в сърцето ми.

Обичам съпруга ми. Може би никога вече няма да пътуваме в чужбина като мисионери и аз съм се примирила. Елън Уайт пише: „Работата ни за Христос трябва да започне в семейството, в дома… Няма по-важно мисионско поле от това“ („Свидетелства за църквата, том 6, стр. 429).

Аз открих своето мисионско поле.