Божието вечно решение да спаси човечеството ни е разкрито посредством вековете в заветите. Въпреки че Библията говори за заветите в множествено число (Римляни 9:4; Галатяни 4:24; Ефесяни 2:12), на практика има само един завет на благодатта. В него спасението се дава на грешниците не въз основа на техните заслуги, а въз основа на заслугите на Исус Христос. Те са предложени на всички, които ги изискват чрез вяра. Множественото число – завети – просто означава, че Бог ускорява спасителните Си намерения, заявявайки отново завета по различни начини, за да отговори на нуждите на народа Си в различните времена и ситуации. Но това е винаги един завет – вечният завет на Божията спасителна благодат.

Същността на този завет е постоянната и вярна любов на Господа – любов, която Библията понякога дори изравнява със самите завети (вж. Второзаконие 7:9; 3 Царе 8:23; Даниил 9:4). Като част от този завет, Бог призовава народа Си да се покорява на Неговия закон не като средство за спасение, а като резултат от това спасение. Законът и благодатта винаги са били в центъра на Божия вечен завет.

Заветът може да се дефинира като споразумение между две страни, основано на обещания, дадени от едната или и от двете страни. Има два основни метода, по силата на които заветът може да действа. При първия и двете страни се съгласяват с условията на връзката и дават взаимни обещания. Такъв е случаят при брака, при бизнес сделката или дори закупуването на недвижим имот. При втората категория едната страна става инициатор на завета, определяйки и обещанията, и неподлежащите на обсъждане условия, а другата страна бива поканена да участва. Примерите включват плащането на данъци или кандидатстването в учебно заведение. И в двата случая всяка от страните може да се отдръпне от завета, но обикновено настъпват последици. (Например, човек, който не плаща вноската си по ипотеката, губи своя дом, или пък гражданин, който не плаща данъците си, бива санкциониран от закона.)

Заветът обикновено се запечатва с поне един символ. Например човек, купуващ дом, поставя няколко подписа под споразумението за ипотека с банката, която запазва договора за собствеността до изплащането на пълната сума. Или пък гражданските власти издават брачно свидетелство на младоженците. Самият символ не е заветът, а е индикатор, че човекът е обвързан чрез завет.

В Битие 9:9 Бог сключва завет с творението Си, че никога повече няма да унищожи земята чрез потоп. Винаги когато на небето се появи дъга, всички би трябвало да си спомнят Божието обещание. Същото се отнася и до белега на обрязването, който би трябвало да напомня на всеки евреин за ролята на Неговия народ в благословението на народите. Единият завет е сключен с цялото човечество, другите – специално с народа на Израел. При завета, сключен с човечеството след Потопа, от хората не се очаква да правят каквото и да било; обещанието просто си съществува, независимо как те постъпват. При втория завет, сключен с Израел, нещата не стоят така – хората трябва да изпълнят своята част от договора.

Заветите се сключват въз основа на обещания. Всъщност, възможно е двата термина да се използват взаимозаменяемо. Разбира се, когато се сключва завет, се предполага, че онзи, който дава обещанието (завета), е способен да достави обещаното (за което се сключва заветът).

В Стария Завет някои завети са локални и ограничени (например Битие 31:43-54). Случаят с Яков и Лаван демонстрира, че заветите може да бъдат сделки, сключени вътре в самите общества. Паметникът в Масфа трябва да служи като знак за споразумението, отнасящо се само до двата клана. Когато онези, за които се отнася споразумението, починат, условията биха били неуместни. За разлика от този завет, сключен между хора, заветите с Яхве, сключени с Ной и Авраам, имат вечно приложение.

В цялата Библия Бог сключва няколко универсални завета, в които дава обещания, отнасящи се до цялото човечество. Осъзнавайки, че цялата земя е засегната от Потопа, Яхве обещава да не допусне творението Му отново да бъде опустошено от вода. В случая с Авраам Бог вижда нуждата на човечеството от праведност и затова обещава да осигури благословение на всичките народи чрез потомъка на Авраам (Битие 22:18). Макар Бог да сключва завета на Синай с определен народ, той също е замислен като универсално значим. В него ясно се посочва, че всеки чужденец може да стане част от избрания народ (например, Изход 12:48, 49). Мисията на Израел е да бъде евангелизационна светлина за целия свят (Изход 19:5, 6).

Въпреки че заветът се основава на обещания, обикновено има условия, които трябва първо да се изпълнят, за да бъдат спазени обещанията. Авраамовият завет включва обрязването на всички мъже, които се раждат или на Авраам, или на потомците му. Когато Яхве сключва завет с Израел, Той лично гравира изискванията на тази връзка върху каменни плочи (Второзаконие 9:8-11). Тези изисквания - Десетте заповеди - трябва да положат основата на Божия вечен завет с цялото човечество.

Тъй като подробно разглеждат определени условия на завета, Десетте заповеди често биват наричани „плочите на завета” (Второзаконие 9:9). Декалогът не е предназначен да бъде пречка, замислена да затрудни живота на хората, сключващи завет с Бога. Напротив - като израз на Божията любов - заповедите са дадени в полза на хората, влизащи в заветни отношения с Господа.

При Стария Завет, сключен на Синай, израелтяните и присъединилите се към тяхната общност са длъжни да проявят вярност към завета, спазвайки Десетте заповеди. При престъпване на дадена заповед от тях се очаква да принесат животинска жертва, ако искат греховете им да бъдат опростени.

При Новия Завет, сключен на Голгота, Божият народ все още е длъжен да спазва Десетте заповеди. Но когато някой съгреши, не е длъжен постоянно да принася жертви, тъй като Исус е пълната и окончателна Жертва (Евреи 9:11-14). Новият Завет е по-добър от Стария, тъй като сега чрез вяра изискваме обещанията за прощение, предложени ни чрез жертвата на Исус. „За нас има надежда само когато дойдем под Авраамовия завет, който е заветът на благодатта, чрез вяра в Христос Исус” (Коментари на Елън Уайт, Адвентен библейски коментар. Том 6, стр. 1077).

При нарушението на някои библейски завети настъпват сериозни последици. Яхве предупреждава Авраам, че всеки мъж, който не се обреже, ще бъде погубен отсред избрания народ (Битие 17:14). Цял списък с проклятия е насочен против тези, които отказват да се придържат към условията на Синайския завет (Второзаконие 27:11-26). В крайна сметка нарушителите на заветните условия биват наказвани със смърт (Езекиил 18:4). Същото се отнася и до Новия Завет: на тези, които отказват да спазват Божия закон, им се отказва достъп до вечния живот (Римляни 6:23).

Евреи 9:15-28 повтаря евангелската история, прогласяваща ролята, която Христос играе в подсигуряването на обещанията за вярващите. Стих 15 посочва, че Исус функционира като „Посредник” на Новия Завет. Посредством Неговата смърт този завет предлага вечен живот на хората, които иначе биха се сблъскали с вечно унищожение.

В стихове 16 и 17 някои библейски преводи превключват от обсъждането на „завета” и въвеждат вместо това термина „завещание”, въпреки че се използва една и съща гръцка дума. Това представя идеята за смъртта – смъртта на Исус за нас. Разглеждан в този контекст, пасажът напомня на вярващия, че без Христос заветът изисква смъртта на всеки грешник. Но грешникът може да бъде покрит и след това очистен от пролятата кръв на Христос и така да бъде сред „онези, които Го очакват” (Евреи 9:28).

„Тогава ще разберем, че собствната ни праведност е наистина като омърсена дрипава дреха и че единствено Христовата кръв може да ни очисти от осквернението на греха и да обнови сърцата ни по Негово подобие” (Е. Уайт, Пътят към Христос. Стр. 29 – ориг.).

В много случаи хората могат да преживеят обещанията на завета още преди да са спазени всички условия. Например човек, купуващ дом, има възможността да живее в него още преди напълно да го е изплатил. Или пък гражданинът може да се възползва от обществените услуги, предоставяни от правителството, още преди да си е платил данъците. Сключващите завет с Бога също могат да започнат да преживяват ползите от завета още преди обещанията да станат действителност в бъдещето.

Помислете си например за Десетте заповеди и колко болка и страдания хората могат да избегнат, ако просто ги следват. Кой не е преживял лично болката от нарушаването на тези заповеди? И което е по-лошо, настъпилото страдание невинаги се ограничава само до престъпилите закона. Често пъти други хора, дори най-близките на грешника, също страдат.

В Евангелието от Йоан Исус използва много силни думи, когато посочва, че приелите Го вече са „преминали от смъртта в живота” (Йоан 5:24). Вярващият е толкова сигурен в своето спасение, че макар и ограничен на тази земя, може да изисква да седи с Исус Христос в „небесните места” (Ефесяни 2:6).

За повече информация по темата от тази седмица прочетете от книгата на Елън Уайт Божията удивителна благодат, глава „Заветът на благодатта”.

„Същият завет се подновява при Авраам с обещанието „В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята” (Битие 22:18). Това обещание сочи към Спасителя. Авраам го разбира по този начин и се доверява на Него за прощението на греховете. Точно тази вяра му се вменява за праведност. Заветът с Авраам издига и авторитета на Божия закон...

Авраамовият завет бива ратифициран чрез кръвта на Исус и е наречен „втори” или „Нов” Завет, защото кръвта, с която е подпечатан, се пролива след кръвта на първия Завет...

Заветът на благодатта не е някаква нова истина, защото той съществува в ума на Бога още от вечността. Ето защо е наречен „вечен завет”...

За нас има надежда само когато дойдем под Авраамовия завет, който е заветът на благодатта чрез вяра в Христос Исус” (Е. Уайт, Вярата, чрез която живея. Стр. 75).

1. Какво загатват за важността на съботата за завета Изход 31:16 и Исая 56:4-6? Виж също и Езекиил 20 гл.

2. Често пъти се смята, че Старият Завет – заветът, сключен с Авраам – е завет на делата, в противовес на Новия Завет, който е на благодатта. Защо тази идея е погрешна? Кои библейски стихове доказват, че това винаги е бил завет на благодатта? Защо винаги трябва да е по благодат и никога - по дела?

3. Въпреки че текстът в Ефесяни 1 гл. не използва израза „вечен завет”, как той ни помага да разберем защо заветът винаги е бил такъв?

4. Бог обещава, че никога повече няма да унищожи света чрез потоп – обещание, символизирано от дъгата. Ако, както твърдят някои, Ноевият потоп е бил само локален, какво прави това предположение с Божието обещание? Защо идеята, че потопът не е бил глобален, е сериозна нападка срещу библейската истина?

По време на учебните занятия в гимназия в Папуа Нова Гвинея, младият Уили Сисо забелязал, че не може да чува добре. Доктор му казал, че има възпаление в ухото. Слухът му продължил да се влошава.

Защо Бог го допуска, чудел се той. След като слухът му намалял още повече, Уили започнал да учи езика на глухонемите. Завършил учителския колеж и започнал работа като учител в средно училище. Освен редовните си часове, той преподавал на петима студенти с увреден слух.

През 2011 г. Уили се записал в Адвентния тихоокеански университет, за да изучава теология. Докато преподавал на глухи деца в близкото училище, той се запознал с Ной – помощник учител, който бил адвентист. Ной му обяснил, че не ходи на църква. „Не мога да разбера какво се говори там и никой не може да ми превежда.” След това лицето му засияло. „Тъй като ти все още можеш да чуваш и освен това знаеш жестомимичния език, нека основем служение за хората с увреден слух.”

Уили и Ной започнали да посещават адвентисти, които не могат да чуват, и да ги канят на богослужение в университетската църква. Уили чува достатъчно, за да може да превежда на групата благодарни вярващи.

Църковните членове посрещнали радушно вярващите с увреден слух и започнали да им помагат с транспорта. Групата се разраства и в момента в нея има десет редовни членове плюс посетителите.

Когато пасторът поканил Уили да проповядва пред цялата църква, той се съгласил и произнесъл проповедта си, като в същото време използвал жестомимичния език. Месец по-късно Уили поканил Ной да проповядва, а групата вярващи с увреден слух да водят съботното училище. Уили превеждал за всички присъстващи.

„Имам дълг към хората с увреден слух – казва Уили. – Бих желал да кача проповеди на езика пиджин, за да могат глухите да ги гледат и да получат това благословение.

Уили преподава жестомимичния език на други студенти в Тихоокеанския адвентен университет, за да могат и те да вършат евангелизационна работа сред глухите. „Почти всеки пастор и евангелизатор се среща с нечуващи хора. Ако владеят техния език, ще могат да им бъдат полезни.”

Служението на Уили продължава да се разраства, тъй като църковни членове с увреден слух посещават различни църкви всяка събота. „Сега разбирам, че Бог използва моя дефект, за да започне ново служение в южната част на Папуа Нова Гвиня. Исус е казал: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи” (Матей 24:14). Глухите са част от нашия свят и те също трябва да го чуят.