Основна мисъл: Как трябва да разбираме любящата страна на Бога?

Любовта е може би най-често споменаваното качество на Бога. И наистина не можем да изразим достатъчно Неговата любов, нито да изчерпим дълбочината й. Но може би има един аспект от нея, който не е получавал заслужаващо внимание – Бог като романтик.

За да придобием правилна представа за Божието романтично естество, трябва да си припомним първо времевата рамка, представена в Библията. Тази книга покрива хиляди години човешка история - от първия ден на този свят, та чак до последния, поне преди да бъде пресъздадена. И също като всички исторически книги Библията като цяло съдържа разказите за царе и царици, за войни и бойни планове, както и за политически интриги.

Но нито една историческа книга не описва всичко случило се. Същото се отнася и до Писанието. Човек не намира изчерпателен исторически доклад в широкия спектър на времето, разгледано в Библията. Разбира се, много неща са пропуснати. Но най-интересното е, че при това Бог включва нежни романтични случки в историческия доклад, за който е вдъхновил пророците. Въпросът е защо Той желае да включи тези любовни истории за романтика в предимно историческа книга? Това разкрива ли ни нещо за Неговото естество и за важността, която придава на романтиката? През тази седмица ще разгледаме защо са включени тези разкази и какво можем да научим от тях.

Трябва да започнем от началните глави на Битие, за да открием първата романтична история в Писанието, тази на Адам и Ева. Те са специалните Божии творения и отразяват Неговия образ (Битие 1:26, 27). И Адам, и Ева получават живота си в резултат на Божията неописуема творческа мощ. Сложността на физическото ни тяло остава едно от най-силните свидетелства за мъдростта и възможностите на нашия Създател.

Може би най-очевидната идея в този библейски доклад е колко тясно и интимно са свързани помежду си мъжът и жената. Бог създава Ева от тялото на мъжа; те са в буквалния смисъл една плът и кръв.

След това Адам произнася първата «любовна поема» или «любовна песен» в Библията, в която открито признава колко тясно са свързани помежду си. На еврейски думата за «мъж», използвана от него в стих 23, е «иш»; думата, използвана за «жена» е «иша», с което отново се показва тясната връзка между тях.

В стих 24 Библията казва, че човек ще напусне родителите си и ще се привърже към жена си и те ще станат «една плът» - още един мощен индикатор на интимността, за която са предназначени. (Някои се чудят: За какви родители говори Библията тук, след като още няма такива? Идеята е: Моисей описва това събитие много векове, след като то се случва, и използва историята за сътворението, за да обясни по-подробно какво означава бракът.)

И последно: тяхната голота също разкрива невероятната близост и интимност между първата двойка.

Каквото и да е означавала първоначално връзката им, романтичната любов определено играе важна роля в нея. Бог не е против романтиката. Точно обратното, Той ни създава като същества, способни да я преживяват. Всъщност това като че ли е един от основните елементи, с които ни създава.

Въпреки че разглежда голяма част от историята, Библията отделя време и за описанието на романтични връзки. Има силна и нежна връзка между Авраам и Сара. Той не я изоставя през дългите години на стерилитет. Всъщност чак при подканването от страна на Сара Авраам взема Агар като бъдеща майка за своя потомък. Връзката на любов между Авраам и Сара е силна. (Виж Битие 16 гл.).

Една дълга глава в Битие описва пътуването на Авраамовия слуга, за да намери жена за Исак. След завръщането му с Ревека боговдъхновеният доклад включва още една любовна история. (Виж Битие 24 гл.).

Друга романтична връзка, на която Библията отделя особено внимание, е тази между Яков и Рахил. Историята щрихира импулсивната и топла реакция на Яков спрямо Рахил. Освен Песен на песните, в Писанието няма друг пример за мъж и жена, които се целуват нежно – определено не и преди брака. И ако си спомним, че в крайна сметка Бог е авторът на Писанието и че книгата «Битие» е писана под Негово вдъхновение, не можем да не си спомним, че Бог е романтик, тъй като Той включва тази любовна история и тази целувка в Библията. (Виж Битие 29 гл.). (Всъщност ако пишете историческа книга, обхващаща хиляди години и включваща сътворението на човечеството и неговото грехопадение, защо бихте включили романтични подробности?) В историческия период, включен в книгата «Битие», може да има много времеви пропуски. Но Бог не е пропуснал да вдъхнови включването на тези топли любовни истории.

Прегледайте отново историите на споменатите романтични връзки. Каквато и любов да съществува, тези разкази в много отношения приличат на романтичните и любовни истории по целия свят; т.е. тези хора са се сблъсквали също като нас с много предизвикателства и са страдали от грешките на едната или и на двете страни. Кои са някои от погрешно извършените неща, донесли толкова много болка и страдание при тези взаимоотношения? Най-важното, какво можем да научим от техните грешки?

Книгата «Битие» ни показва още от самото начало, че романтиката трябва да е основна част от човешкото преживяване. Един мъж с една жена - това е Божият идеал, библейският прототип, представящ образеца на романтичната любов.

Забележително е колко често Библията използва образността на любовта и брака, за да обрисува какви отношения на любов Бог иска да има със Своя народ. Няма нищо по-интимно от съпруг и съпруга – освен, разбира се, индивидуалната връзка на човек с Бога.

Много пъти Бог изразява Своето чувство на ревност спрямо народа Си. (Вижте Изход 34:14; Второзаконие 4:24; Йоил 2:18). Ревността е чувство, което влюбените изпитват, когато си мислят, че любимият не им е верен. Бог не е далечна, безчувствена, безлична «сила». Той е Личност, изпитваща дълбока нежност към човешкото семейство. Колкото и да ни е трудно да го схванем, Бог ни обича и също като любим, Той бива наранен от нашата невярност.

Библията ни открива, че Бог силно обича отделните човешки същества. Това не е лесен за схващане факт дори само поради това, че концепцията за Бога - Творец на Вселената - не е лесна за разбиране. Все пак не можем да разберем същината й и законите, които я поддържат в равновесие, колко по-малко Онзи, Който я е създал? Но в същото време Бог не само изявява любовта Си към нас, Той ни я показва по много и силни начини. Разбира се, най-великият от всички тях е кръстът и случилото се на него. Нима се нуждаем от повече доказателства за Неговата любов към нас след всичко, което ни е дадено на Голгота?

Библиотеките може да са пълни с книги, занимаващи се с трудните въпроси за човешкото страдание – трудни особено за хората, които вярват в любящ и всемогъщ Бог. За атеиста страданието е просто част от живота в една безбожна и безсмислена Вселена и затова той не си поставя мъчителни философски въпроси, подобно на християните. Но без разбирането за великата борба между Христос и Сатана повечето от тези книги не разкриват каквото и да било. Обаче дори и да разбираме космическата драма, въпросът за страданието сам по себе си е достатъчно труден.

И въпреки че въпросът за човешкото страдание засяга всички аспекти от битието ни, не трябва да забравяме и за удоволствията на живота. Защо храната е толкова вкусна? Защо има толкова много вкусови рецептори, съвършено съчетани, за да усещат разнообразните вкусове на храната? Защо има толкова много цветове и техни нюанси? Защо човешкото око е в състояние да ги възприема и да им се наслаждава? Защо съществува радост от семейната сексуалност? Някои форми на живот просто се разделят на две, за да се възпроизведат. Представете си да преживявахме същото, когато се възпроизвеждаме. Дори сега понякога хората използват методи за изкуствено оплождане, които не включват удоволствието. Защо имаме точните нервни окончания, необходими да изпитаме чувствена и сексуална наслада?

Отговорът на тези въпроси е един и същи: защото Бог ни е създал така. Създал е хората като физически същества, които да се наслаждават на физически удоволствия.

Нито една друга книга в Библията не се занимава с тази тема по-добре от Песен на песните. Защо тя е включена в канона на Свещеното Писание? Това е книга на чисто романтичната наслада. Всички сексуални удоволствия, споменати в нея, нямат никаква връзка с раждането на деца. Тя изрично ни напомня за специфичните приятни преживявания, които Бог е замислил за съпруга и съпругата. Бълбукащите извори на романтичната любов могат да проследят източника си до Бога.

Исус току-що се е върнал от пустинята, където самият Той изпива горчивата чаша на изкушенията. Но излиза оттам, за да даде на човешкото семейство чашата на благословенията и да освети топлите връзки на човешкия живот. Исус, Който извършва първото бракосъчетание в Едемската градина, сега извършва първото Си чудо. Къде? На една сватбена трапеза.

Еврейската сватба в библейските времена е внушително събитие. Брак в малкото галилейско село Кана сигурно е събитието на годината. Празненствата продължават дни наред. Равините и учениците им спират уроците си. Всички донасят подаръци и в замяна от семейството се очаква да осигури достатъчно храна, питие и веселие за гостите.

Свършването на виното е много повече от някакво разочарование. То е истинска катастрофа. Майката на Исус отива при Него, за да Му каже за извънредното положение. Тя не предлага нищо, но и не остава безучастна. Говори със слугите и ги подканва: «Каквото ви каже, направете».

След това Исус казва на слугите да напълнят шест делви с вода. Археолозите твърдят, че по това време делвите, в които се съхранява водата, побират 60 до 100 литра. В такъв случай минималното количество, за което говорим, е 360 литра. Някои учени дори заявяват, че става дума за 480 литра.

Следващото, което чуваме, е възторженият възглас на настойника на тържеството. Той казва на младоженеца: «Всеки човек слага първо доброто вино и по-лошото - след като се понапият; а ти си задържал доброто вино досега» (Йоан 2:10).

Ако от всеки литър могат да се налеят шест чаши (от размера, обикновено използван при сватбени тържества), това означава поне 2160 чаши общо. Това са 2160 чаши най-изтънчено питие за някаква малка селска сватба в затънтено галилейско село. На сватбата Исус налива от най-доброто, което човек е виждал дотогава.

В това чудо виждаме Божията творческа сила – същата, която е създала нашия свят. А в земното служене на Исус тя е изявена за първи път в контекста на човешка сватба.

И в Стария, и в Новия Завет бракът се използва, за да представи нежния и свещен съюз, съществуващ между Христос и Неговия народ. Радостта от сватбените тържества сочи напред към онзи ден, в който Той ще заведе в дома на Своя Отец невястата Си - църквата. Тогава изкупените ще седнат заедно с Изкупителя на сватбената вечеря на Агнето. Той казва: «Както младоженецът се радва на невястата,

така и твоят Бог ще се зарадва на теб» (Исая 62:5). «Няма вече да се наричаш изоставен” (стих 4). “А ще се наричаш: "Моето благоволение е в него" (...) защото Господ благоволи в теб (...) твоят Бог ще се зарадва на теб» (стихове 4,5). «Господ, твоят Бог (...) ще се развесели за теб с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за теб с песни» (Софония 3:17). Писанието приключва със същата славна тема. Когато пред Йоан е представено видението за небесните реалности, той пише: «И чух като глас от голямо множество и като глас от много води, и като глас от силни гръмотевици, които казваха: Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува. Нека се радваме и се веселим и нека отдадем на Него слава; защото дойде сватбата на Агнеца и Неговата жена се е приготвила; и на нея бе позволено да се облече в светъл и чист висон (...) Блажени тези, които са поканени на сватбената вечеря на Агнеца (...) Тези думи са истинни Божии думи” (Откровение 19:6-9).

1. Какви са практиките във вашето общество и култура, които лесно могат да доведат до злоупотреба с физическите удоволствия, дадени ни от Бога? Как може да помогнем на другите, особено на младите хора, срещу опасностите от злоупотребата с тези дарове? Как да им покажем, че чрез следване на принципите и законите, дадени ни от Бога, хората могат да бъдат в много по-добро положение и да се наслаждават повече на живота, отколкото, ако следват порочните практики и обичаи на обществото?

2. В гражданските закони, които Бог дава на Израел, има още нещо, което ни напомня за Божието романтично естество. Какъв меден месец предлага Бог на новобрачните? Второзаконие 24:5. Как да разбираме този стих във времевата рамка, когато е даден?

За много от съвременните хора Бог се е превърнал само в нещо като благороден “пример”. Или пък е разводнен в концепция, полезна за постигане на световния мир. На Него не се гледа като на Личност, Която да почувстваме и към Която да изпитваме любов. Но Писанието настоява, че Бог е страстен Любим. Размишлявайте върху разликата, до която довежда това разбиране в доктрините на Църквата на адвентистите от седмия ден.

На Соломоновите острови и сред други островни народи в Южния Пасифик цели села и дори райони са доминирани от една църква. Понякога е трудно да се получи достъп до тези села, тъй като културата и идентичността на хората е тясно свързана с тяхната църковна принадлежност.

Като пионер от Глобалната мисия исках да вляза в едно от селата, доминирани от друга протестантска деноминация. Поисках разрешение да доведа със себе си няколко младежи адвентисти, които да работят нещо, което да е полза за общността. Ръководителите на селото се съгласиха да допуснат група младежи да помогнат за ремонта на църковния покрив, но без да имат право да провеждат публични събрания. Ние се съгласихме.

Предоставиха ни къща, докато работим. В процеса на работата младежите се сприятелиха с хората от селото.

Всяка сутрин и вечер се събирахме извън къщата, за да пеем и да се молим. Някои от местните хора се присъединиха към нас и това заздрави приятелството ни с тях.

Бяхме планирали да прекараме съботата в малка адвентна църква в едно близко село, но духовният водач на нашето село ни покани да проведем събранието си в църквата, която ремонтирахме. С радост приехме и с удивление разбрахме, че е поканил местните хора да се присъединят към нашето богослужение. Повечето от тях дойдоха за службата. Разказвахме истории чрез картини и пяхме песни на хваление. На всички им хареса.

След богослужението един човек на име Джордж ни каза, че е бил обвинен в магьосничество и са го били, за да изгонят духовете от него. Бил повален в безсъзнание и никой не му помогнал. Със сълзи на очи Джордж обясни, че се чувства отхвърлен в собственото си село.

Помолихме се с него и му дадохме Библията, която бе пожелал. Направихме планове да се върнем в селото и да изучаваме Библията заедно с него. Когато разбра, че се каня да изнеса евангелизаторска поредица в съседното село, Джордж с радост се съгласи да ни посети.

Поканихме и други да се присъединят към нашите библейски уроци и още няколко души пожелаха да имат библии. Обещахме им да им дадем библии, ако идват на нашите събрания и мнозина го направиха. Те се радват от това, че други християни идват да им ремонтират покрива и да се покланят на Бога заедно с тях. Проявената доброта строи мостове… и църковни покрови.