Животът в Христос

Писано е, че един от симптомите за края на нашия свят е увеличеното познание. Всяка свободна проява, творчество, новаторство, прогрес, увеличаващо се познание - изискваща все повече и повече от ръководителя на дадено общество, за да бъдат удовлетворени възникващите нужди и същевременно да ги държи под формата на организация. Исус нарече Сатана - княза на този свят и ако е така Сатана има постоянно нарастващи проблеми с тези вече 6 млрд. души с заредени с желание да се развиват, с все по - нарастващи нужди. И Библията ни представя Сатана, като все по - работещ в управлението на своето царство - дотолкова, че колкото напредва времето, той се разярява - Откр.12:12

Защо ни е казано, че колкото намалява времето той е все повече разярен? Позволете ми да се опитам да го кажа така както мисля, че според мен е - причината не е във времето, а разярението му е белег, че му остава малко време. В какъв смисъл? Той работи все повече и повече за да организира тези 6 млрд. души, работи все повече и повече - и започва да се разярява, защото вижда, че още малко и няма да може да издържи. В гнева и раздразнението си той е започнал да убива и ще го прави все по - често. Двете последни световни войни доказват това. Увеличаващият се брой катаклизми, земетресения, пожари, наводнения, урагани, нещастни случаи са избрани от него начини да си облекчава работата и живота си по най - ужасният начин - като убива поданиците си. И умножаващото се знание и увеличаващото се световно население раздуват нашия свят и нуждите му до такава степен, че Сатана остава безсилен - безконтролен - неспособен! И това е само една малка планета - а цялата Вселена, всички живи същества? Като четем Библията добиваме чувството, че накрая и Сатана ще се срути и ще каже - не мога, не мога повече! Праведен Си Боже, праведни са твоите съдби! За повече информация може да отскочите до кн. “Великата борба” от религиозната писателка Елена Вайт - главата е 42 “Краят на борбата”.

Когато разярението му достигне до такава степен, че той започне масово да унищожава - тогава неговият характер се е напълно разкрил пред Вселената и повече няма неизяснени въпроси какво би станало с Вселената под управлението на Дявола - отговорът ще е демонстриран - очаква я унищожение, смърт.

Ако все пак се вдълбочите във 42 гл. от кн. В.Б. ще се затвърди у вас убеждението, че той е осъден от собствените си действия. Сатана става обект на всеобщо отвращение. Това едното. Другото - той ще бъде като парализиран от славата и величието на Христос сравнено с неговата деградация и безсилие. Аз ще цитирам подбран цитат от тази глава :
“Поглежда назад към резултатите от работата си сред хората - вражда на човек към човек и страшно разорение, издигане и пропадане на царства, сгромолясване на тронове, дълга поредица от бунтове, войни и въстания. Спомня си постоянните усилия да се противопоставя на Христовото дело и да натиска хората все по - ниско и по - ниско. Вижда, че демонските му нападки са били безсилни да унищожат закрепилите доверието си в Исус. Гледайки своето царство и последиците от труда си, не вижда друго освен неуспех и разруха…

Целта на големия бунтовник винаги е била да оправдае себе си и да докаже, че Божието управление е виновно за бунта. За тази цел е мобилизирал цялата мощ на огромния си интелект. Работил е преднамерено и с удивителен успех, подбуждайки огромни групи да приемат неговия възглед за великата борба, която се води от толкова дълго време. В продължение на хиляди години този водач на всяко съзаклятие е поставял заблудата на мястото на истината.” - В.Б. стр.408

Неуспех - както да владее така и да унищожи Божият народ! Работил с цялата си мощ, впрегнал целия си интелект, от време на време имал удивителен успех, но въпреки това никога не успял до края да осъществи единството на царството си!
И сега той вижда каква голяма глупост е греха и от какво е бил лишен, заради нея! Но не може да се промени и да приеме Христос. Ще прочета втори цитат, от стр.409:
“Макар че е бил принуден да признае Божията справедливост и да се преклони пред върховенството на Христос, характерът на Сатана си остава непроменен. Духът на бунт избликва отново като мощен поток. Разярен, той решава да не се отказва от великата борба. Последната отчаяна битка с Царя на небето настава. Втурва се между последователите си, опитва се да ги настърви за незабавна ожесточена битка. Но от неизброимите милиони, подведени към бунт, сега няма нито един, признаващ неговото върховенство. Властта му е приключила. Неправедните изживяват същата омраза към Бога, но разбират, че положението им е безнадеждно, че не могат да устоят срещу Йехова. Гневът им пламва срещу Сатана и срещу всички, измамили ги в качеството си на негови инструменти. С демонски бяс се надигат те срещу тях.

Господ казва: “Понеже си поставил сърцето си като че е Божие сърце, затова ето, ще докарам против тебе чужденци, страшните между народите; и ще изтеглят саблите си против красивите произведения на твоята мъдрост и ще помрачат блясъка ти; ще те смъкнат в ямата... (Езекиил 28:6 - 8)”.

Забележителни думи - гневът на хора и демони пламва с/у Сатана и всички, които са ги измамили. Започват де се бият с демонски бяс. Сърцето на Господа не издържа тази гледка и любовта Му сякаш се запалва за пръв и единствен път за да извърши нещо удивително и странно - да ги унищожи Той, като акт на любов и милост за да не се унищожат в злобата си те! Изблик на Божествена любов, акт на Божествена милост!

Да се спрем за миг върху думите от стиха - Бог говори чрез пр. Езекиил за Сатана “Понеже си поставил сърцето си като че е Божие сърце” - това е причината, останалото е просто последицата. Безкрайно много същества, с безкрайно много нужди, всичките различни - изискват за да съществуват и да живеят в хармония ръководството на безкраен разум, който да се грижи и удовлетворява нуждите им. Но стиха отива по - далеч - нуждаят се от безкрайна любов извираща от едно безкрайно сърце, която да ги сплотява и насища без недостатък. Случайно сме чели в Библията, че още един от симптомите за края на времето е недостигът на любов - Мат.24:12. 6 млрд. души искат и имат нужда не само от условия на живот, но и от топлина, хармония и любов. И тук Сатана е разпънат! Докато Исус се остави да бъде разпънат (макар, че с една Негова дума биха Му дошли 12 легиона ангели на помощ), Сатана без да желае е разпънат от прогреса и доброто желание на хората да напредват, да се променят, да са свободни! В известен смисъл, когато Сатана видя Исусовата смърт - на кръста той видя и собствената си смърт. И сам Сатана потрепери от думите на тълпата с/у Христос : “Нали правеше себе си Бог! Ето ти сега!”, защото му прозвучаха като пророчество й за неговата собствена смърт. Той е видял, че поради същата причина и той ще бъде разпънат - поради претенцията, че е богът на този свят. А един Бог е длъжен да снабди царството си и поданиците си - а Сатана не може! Опитвал се е и опитва вече в продължение на около 6 000 г. - и толкова е символа на съвършенството на творението - 6 - ца. Едно му не достига - Христос - Божието естество!

Ето за това не може да бъде Бог, защото не е безкраен като Бога! И ако застане начело всичко сътворено ще рухне, защото кой ще го удовлетворява в растящите му и разширяващи се нужди от условия и любов?! Затова всеки прогрес е пирон в ковчега на сатанинското царство! Вижте нагледно Средновековието - пълен застой! Това е следствието от Сатанинския модел на управление - замразяване на всяко различие, на всеки талант, на всяка дейност, на всеки напредък! Иначе царството му ще рухне!

Ако погледнем и към църквата Лаодикия - Сатана й е внушил, че е богата и няма нужда от нищо! Исус й казва: Давай! Ела вземай още, още, още! Приеми още от Мен - отвори вратата! Не се задоволявай, не се затваряй, постигнатото нека не те успокои - има още много - не трябва напредъка никога да спре! Затова викаха Божиите пророци през всички времена на човешката история!

В пустинята дявола поиска чудо от Исус - за да докаже, че е повече от Него. На Голгота Исус удиви Сатана! Христос отдаде живота Си! И след това превъзмогна й смъртта! Христос като жив динамит - отвсякъде откъдето мина, дори и през смъртта и гроба - доказа, че нищо не може да го ограничи, спре или уплаши. Христос изяви Своята безкрайност със Своята смърт и възкресение! Сатана онемя - той никога не може да извърши това! Това дело не е въпрос на напъване, а на същност, на естество, на духовен заряд и порядък, на същностна величина, която не се побира в нищо! Няма структура, няма закони, няма положение, няма нищо, което да може да спре Божията любов да се себеотдава, да превъзмогва, да обича, да помага, да живее, да твори, да дава живот!

Историята с Юда е миниатюр на историята с Люцифер. Юда искаше да даде урок на Христос, че Исус е зависим от него. Скрои планове, затрудни Го максимално. Христос не трепна! Премина и нищо не го удържа - дори и каменния гроб! Ако Юда бе поразен от реакцията на Христос - то колко повече Сатана се е втрещил - ето Го Исус, разпънат на кръста - умиращ; и след малко триумфиращ! По - ясно доказателство за превъзходство от това?! Всички Сатанински сили не могат да удържат Христос да не възкръсне! Христос е живота! Той расте, набъбва и пръсна отвътре плена на греха и смъртта!

Божието царство, обичаше да казва Исус е като малко зрънце - но в него има живот! И то расте и нищо не може да го спре! И небесните птици биват удовлетворени! Спрете растежа на едно дърво, на една тревичка, на едно детенце - не можете! Как? То е живо! То расте! Трябва да го унищожите, но не можете да го спрете! И църквата е така! Тя е снабдена с живот от Бога - никой не може да я спре да расте - Как? И Сатана за кой ли пък решава да я унищожи! Сега абсолютно всички божии люде! Цялото явление “Божий народ”! Но не може - защото там в църквата е Негово Величество Един единствен - Христос! При Неговата поява - не само, че няма никой от божиите люде да бъде унищожен от Сатана, но гробовете ще се пръснат за да излязат Божиите люде, морето ще се отвори, земята, пръстта, всички структури, всяко време и всяка сила държаща в себе си нещо живо, нещо Христово! И затова ап. Павел извиква: О - о, смърте, где ти е сега жилото! О - о, Сатана, где ти е сега победата?!

Нищо не се е загубило - даже - парадокс - умрелите Божии сякаш са растели и променили в нови тела, като, че не само смърт, но като, че ли и грях не са видели. Мъртвите са живи в Христовия ум; и те в Неговия ум стават от гробовете такива, каквито биха били, ако сатана не беше ги унищожил, а такива, каквито Бог ги направил да порастат и се развият с Негова помощ! Бог има план за човека. Човек умира покосен от греха, болести и т.н. Човек изчезва, но не и в Христовия ум - там той живее и сякаш Божията сила го променя - там сякаш е жив - и когато дойде времето, Бог го извиква и го изважда от смъртта - възстановен. Нито една структура на времето не може да спре развитието на Божиите деца! В тях има вечен живот и напредък! И не само това - и умовете им са пораснали, и душите, и потребностите, и любовта - те затварят очи, умират, но в Христос те са живи и растат. Тях ги няма, но не и в Христос. Той ги носи в Себе Си и после ги пресътворява - преобразени - недокоснати от греха - завинаги! За каква загуба можем изобщо да говорим, дами и господа?! За каква слаба и отстъпила църква става въпрос?! За Христовата ли?! Та църквата е свързана с Христос - всичко свързано с Христос живее, расте и се развива - църквата също! Тя е небесно растение, което Бог насади в този свят и никой и нищо не може да спре нейния растеж! Римл.8:35 - 39 Споменава ли ап. Павел смъртта? Да! И тя не може да спре живота “що в Исуса се яви”!

От друга страна, Библията ни открива, че някои от вярващите от хилядолетия лежат в гробовете, други ще умрат по - в края на времето, а трети няма да умрат. И тук можем да видим Божий промисъл - Божие провидение - кой кога да се роди и да умре. Интересно е, че хора като Енох, Моисей, Илия бяха взети на небето. Защо? Защото те бяха готови да живеят там! Не им трябваше време за да стигнат до ръста на Христовата пълнота и мярката на Христовия ръст. Те бяха стигнали приживе! Процеса на смъртта не е необходим за тях за да “растат” в Христос!

Но това означава, че последното поколение ще достигне ръста на Христовата пълнота и мярка! В ум, в разбиране, в опитност с Бога! Те ще бъдат готови да преминат от живот в живот, без да е нужно още време!

Още нещо, смъртта на Божиите люде е в онзи момент за тях, когато деструктивността, идваща поради множество причини би ставала от тук нататък все по - голяма от конструктивността. И тогава Исус милостиво ги скрива т.е. чрез смъртта Бог ги поставя в съвършени условия, където да се развият до ръста на Христос. Всъщност смъртта е в отговор на завета, в отговор на желанието на вярващия да бъде с Христос, но поради това, че не може да продължи, Бог го скрива в Исус. Там, в Христос, вярващия живее, все едно, че е с Христос в небето. В утрото на възкресението той се събужда толкова обогатен, колкото не му е достигало до ръста на Христовата пълнота. Така в небето, духовно, всички ще са с Христовия ръст и пълнота.

Процесът на растене е започнал от онзи момент, когато сме станали в Христос. И това е толкова силен факт, че дори не е от значение дали сме физически живи или вече не - растежа продължава в Христос. Вярващия напредва и може да напредва - провидението му дава живот. Когато условията не позволяват това, той или тя биват скрити от греха и растат в Христос. В този смисъл ние умряхме в Христос, и живеем в Христос. От кога? В онзи момент на кръста, когато Исус умря и ние сме умрели и ще умрем; в онзи момент, когато Исус възкръсна и ние сме възкръснали и ще възкръснем, както Него. Затова живеем ли, умираме ли - Христови сме, по силата на завета с Бога! Бог в любовта Си ни е дал Сина Си за вечно убежище, за вечен живот! Затова опитността “в Христос” е най - великата опитност, печелившата, интересната, даваща ни вечен живот! Онзи, който е в Христос не губи абсолютно нищо! Ако има загуба - Христос я понася, ако има смърт - Христос е умрял; ако има нужда от помощ - Христос я осигурява, напредък - също, ако липсват условия за развитие - Христос е отворен и дори чрез смърт, растежа не спира за онзи, който е в Христос! Вярата ни скрива в Христос завинаги! Колко е велик Бог за да ни предложи завет със Себе Си!

Що се касае до личния аспект - там всичко е осигурено чрез Христос. Що се касае до обществения - полза е за всички, когато в живота им се чувства влиянието на живите светии. Ако може вярващите да разберат това, никой от нас няма да хвърли нито едно свое усилие за себе си, нито един миг време за себе си, нито една грижа за себе си. Всички те са осигурени за винаги в Христос! Реално, на практика! Но бихме дали всичко, за да бъдем живи инструменти в ръцете на Същия Този Велик Христос, Който ни подари всичко! В Христовите ръце ние ставаме божия влияние за спасение и живот към мъртвите в грехове и престъпления. Ние сме живи в Христос! И никой не може да ви вземе този живот, дори не може да ви спре и ограби напредъка в Христос! Неговата любов не ни ли кани да се предаваме още сега в Неговите ръце за да се извършат великите Божии дела, не само в нас, но и чрез нас?! И ако нашето израстване е осигурено до Христовата пълнота, то нашето обогатяване над това - за вечността, ще бъде според труда и усърдието, с което сме се съгласявали да бъдем Божии инструменти. Затова всеки миг, в който се оставяме да бъдем използвани от Светия Дух е вечна печалба за нас - дори във вечността, ще имаме запазен този напредък, който ще се изразява в по - специални привилегии в отношенията ни с Бога през цялата вечност. Ето защо в небето има йерархия - поради личното светоусещане на разумните същества. Ето защо няма недоволни, всеки е щастлив в онова хармонично съчетание от разбиране, убеждение, желание и състояние в Христос. Никой не е недоволен, защото е това, което той иска и йерархията нагоре не му пречи в нито един момент да стане и повече от това! Така що се касае до пълнотата - всичко е гарантирано, а що се отнася до напредъка - всичко е осигурено! И всичко това е чрез една личност - в Христос! Ние сме лично поканени от Исус да живеем с тези разбирания, с това самочувствие на победители в Христа, поканени сме за сътрудничество, което ще ни обогати с уникални привилегии за вечността! Победата ни е също толкова сигурна, колкото и възможността да се развиваме! Заедно със спасението ни от греха, те са дар от Бога за този, който приема с вяра и живее с вяра в Христос!

Погледни с вяра, приеми тази светлина и иди, и живей този нов живот, който никой и нищо не може да спре! Това каза Исус на Никодим в онази нощ! Йоан 3:14, 15 Това каза Исус и на разплаканата Марта - Йоан 11:24 - 26 Няма да умре до века? - Къде?! В Мене - каза Исус! А то там е най - важното да сме живи - в Него!

1Йоан 5:11 - 13, 20 Да знаете, че имате вечен живот в Христос! Христос е нашият живот! Нему да е цялата слава, сега и завинаги! Амин!